Р Е Ш Е Н И Е

№ 416, 26.11.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на девети ноември две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 772 по описа за 2018г.:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС и в условията на евентуалност установителен иск за собственост.

Депозирана е искова молба от Н.Х.Х., която твърди че е собственик на 08.11.2007г. е закупила от Л. И. М. ** в м.** с площ от 1081кв.м., съставляващо имот № 171954, при граници: №171955,№171910,№171959,№171576 за сумата от 219.20лв., която е била и данъчната му оценка. Понастоящем на този имот отговаря имот с идентификатор № 61710.617.1954 **, четвърта категория, с площ от 1084кв.м. в м.** по КККР на гр.Разград, при граници: 61710.617.1959, 61710.617.1576, 61710.617.1955, 61710.617.1910, 61710.617.19236. Ищцата твърди, че след като закупила имота запознала да го ползва, да ходи в имота, да бере плодовете от засадените овошки-череши, кайсии, сливи. С нея ходили и нейни близки, за да й помагат. В края на м.март 2018г. посетила имота си и установила, че той заедно със съседните е разоран. При разговор със собственици на съседни имоти установила, че това е сторил М.П.К..Като направила справка в Агенцията по вписванията установила, че имота е продаден на ответника на 15.11.2017г.. Предвид на това моли съда като установи правото й на собственост да осъди ответника да и предаде владението върху имота. В условията на евентуалност ако съда отхвърли иска по чл.108 ЗС, да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот. Претендира и деловодни разноски. Представя нотариален акт от 2007г., скица, данъчна оценка,нот.акт от 2017г., договор №252/19.06.07г.. Има искане за разпит на двама свидетели, както и откриване на производство по чл.193 ГПК като оспорва съдържанието на

Ответникът М.П.К. оспорва иска, като твърди че е закупил имота от единствения наследник на Л. И. М.. Ответникът счита сделката, с която ищцата е придобила недвижимия имот през 2007г. за недействителна, тъй като е сключена при явно неизгодни условия. Освен това ищцата никога не е декларирала имота като свой нито в данъчната служба, нито в СГКК. Тъй като при изповядването на сделката всички документи били в оригинал ответникът не се е съмнявал, че купува от собственик. Заплатил е на И.М. продажната цена. Близо година преди продажбата на имота имало окачена табела с надпис „Продава се“. Едва след закупуването на имота ответникът разчистил имота, със съзнанието че е собственик. През април 2018г. разбрал, че ищцата също има документ за собственост и оттогава не е влизал в имота. Има искане за конституиране на трето лице- помагач И.И.М., както и съда да приеме за установено по отношение на ищцата, че е собственик на имота, въз основа на покупка продажба, а също така в условията на евентуалност да я осъди да му заплати сумата от 100лв. за почистването на имота. Представя данъчна оценка, нот.дело. В с.з. твърди, че не предявява установителен иск, нито претендира пари от ищцата, а че не иска да плаща на ищцата за нанесени щети.

Третото лице-помагач И.И.И. оспорва иска, като твърди че същият е закупен от Л. М. със семейни средства на нея и съпруга й. Тъй като брат й се занимавал с търговия на земеделска продукция, бил регистриран като ЗП, но нямал собствени земи, закупил на своя име със техни средства процесния имот на търг от общината. От 2007г. тя и съпругът й стопанисвали имота, необезпокоявано. И. твърди, че брат й е имал връзка с ищцата и под нейно въздействие й е „продал“ имота, въпреки уговорката им. Като продавала имота на ответника е предоставила единствения нот.акт в оригинал, със съзнанието че имота е на брат й. От 2007г. първоначално със съпруга си, а след това сама, да момента на продажбата през 2017г. И. е стопанисвала имота, поради което го е придобила по давност. Към момента на продажбата тя е била собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години. Оспорва твърденията на ищцата, че е наглеждала имота. Твърди, че повече от три години преди да продаде лозето, е сложила табела, че лозето се продава и телефон за връзка. За тези факти иска разпит на двама свидетели. Представя решение на РОС, по фирмено дело.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 19.06.2007г. Л. И. М. е закупил от Община Р. имот частна общинска собственост №171954- ** от 1081кв.м.,4 чат. В м.** за сумата от 1237лв. На 08.11.2007г. М. е продал същия имот на ищцата за сумата от 219.20лв., каквато е и данъчната оценка на имота, към момента на продажбата. Сделката е обективирана в нот.акт №** т.* рег.№* д.*/*г. на нотариус Н.С. На 15.11.2017г. третото лице помагач, като единствен наследник по закон на М., негова сестра е продала на ответника същия имот, който понастоящем е с идентификатор 61710.617.1954 и е с площ 1084кв.м. за сумата от 1500лв., при данъчна оценка от 329.80лв.

По делото са разпитани шестима свидетели: В., Г., А., К., Д. и С.. Св.В. е непосредствен съсед на имота. Твърди, че е познавал Л. М. още от ученик, и че двамата заедно са закупили от общината двете съседни места. Казал му, че купува имота за жена си. Твърди, че не е виждал Л. в имота, но е виждал ищцата да идва с приятелки, най-често по черешово време. От 7-8 години знае, че Н. е собственик на имота.Чувал е, че Л. и Н. са били фактически съжителници, но не знае дали са имали проблеми и дали са се били разделили. Имота на Н. не е ограден. Не е виждал табелка с надпис „Продава се“ в него, дори и да е имало не я е видял, тъй като имота бил обрасъл с трева. Твърди, че не познава третото лице- помагач И.М., че никога не я е виждал в имота, а от 11 години живее постоянно там. Твърди, че през годините е имало хора, които се интересуват от имота и винаги ги е пращал при Н.. Съседа му отдолу също е пращал желаещи при Н.. Свидетеля твърди, че се учудил като видял ответника да почиства имота и да пали огън. Попитал го какво прави, и ответникът му отговорил че дълго време ще са съседи, тъй като купил имота. От ответника разбрал, че е купил имота от сестрата на Л. и си помислил, че ищцата може да не е била собственик, щом са нямали брак с Л. и сестра му го е продала, като наследница.Свидетеля твърди, че в имота никога не е сято нищо и не е обработван. Св.Г., съседка на ищцата по жилищен имот и по вила твърди, че Н. я помолила преди 4-5 години животните на свидетелката да влизат в имота й, да за пасат тревата и да го разчистват. Свидетелката наглеждала кравите си, докато пасат. В имота имало две череши, 2 сливи, кайсия, лешници, два реда лозе. В имота няма постройка. Н. ходила в имота да бере овошките. Според свидетелката други хора не е виждала да идват в имота.Имота имал ограда откъм пътя, но тя постепенно се съборила от храстите. Преди много години е имало табела, че се продава имота. Преди години в имота имало сята царевица. От пролетта разбрала, че ответника е купил имота, като се изкоренили дърветата в него. Св.А., познат на ответника твърди, че М. е купил имота от някаква И.. Познава имота от години. Случвало се е да си бере плодове от там. Дълго време на имота е имало табела, че се продава. Свидетеля твърди, че помогнал на ответника да разчисти местото, да орежат трънките. Като разчиствали намерили парчета от стара табела, от страната на пътя. В имота имало овошки, които изрязал сина на И.. Според свидетеля М. купил и съседното место, отгоре. Това место разчистил и изорал. Купил го от човек на име Н.. Св.К., също живее в лозята, на около 200м. от имота. Твърди, че познава св.В. и св.Я. Г., които също са съседи. Не знае на кого е бил имота, но навремето като разхождал кучетата си виждал, че в имота има табела, че се продава. Това било през 2009г. След това не я е виждал. От ответника знае, че е закупил имота, както и този над него. В имота е виждал да пасат животни. Не знае кой е бил собственик на имота. Св.Д., син на третото лице-помагач твърди, че родителите му дали пари на вуйчо му Л. да купи местото, тъй като имали желание да имат место, пък на него му трябвал имот, тъй като се водел Земеделски производител. До 2009г. родителите му ползвали имота. Режели овошките, беряли плодовете. Не са садили зеленчуци. Често ходели да си наглеждат имота. След смъртта на баща си поставил табела, че имота се продала, като посочил и телефонния си номер. Табелата стояла допреди 2 години. След смъртта на баща си, само майка му започнала да ходи в имота, придружавана от приятелки или от него. Ходели да берат плодовете. Свидетелят твърди, че е установявал и, че друг бере плодовете, но не знае кой. Познава ищцата, но твърди, че не знае че тя е имала връзка с вуйчо му. Според него Н. е знаела, че родителите му ползват лозето и никога не се е противопоставяла на това, нито е заявявала че имота е нейн. Разбрали, че Н. е собственик едва след като майка му продала имота на М.. С него се запознал по повод желанието му да закупи имота. Свидетеля твърди, че е помолил ответника да си отреже дърветата. Есента изрязал овошките и си прибрал дървата. Св.С., приятелка на И.М. твърди, че нееднократно е ходила с нея в имота, за да берат плодове. Ходила е както докато мъжът й е бил жив, така и след това. Последните две години не е ходила в имота. Свидетелката твърди, че се е случвало да не намират плодове, тъй като се били обрани. Знае, че И. е сложила табела, че продава имота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Така предявеният ревандикационен иск се явява основателен и доказан. Страните не спорят, че имота е бил на Л. М.. Налице са писмени доказателства, че ищцата е закупила имота от М. през 2007г. и се легитимира като собственик въз основа на покупко-продажба. Сестрата на М. е продала имота десет години по-късно, като наследник на М.. Втората сделка не е породила вещно-транслативен ефект, тъй като наследодателят на М. не е бил собственик на имота по време на смъртта си и тя не е могла да прехвърли собствеността на имота по отношение на ответника.

Предвид на това същата е направила възражението си за изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност. Тези си твърдения тя обосновава с показанията на свидетелите Д., нейн син и С., нейна приятелка. Показанията на двамата са идентични и в смисъл, че повече от десет години И. и нейния съпруг, а след неговата смърт само И. е ходела в имота да бере плодовете от овошките, да ги подрязва. И двамата свидетели не отричат, че се е случвало плодовете в имота да са обрани. Тези действия /по събиране на плодове/, съдът намира за недостатъчни да обосноват тезата на третото лице за наличие на обективирано намерение за своене на имота. Нещо повече, непосредствените съседи М.В. и Я.Г., които живеят в съседните имоти целогодишно в имотите си от години твърдят, че никога не са виждали други И. или други лица в имота. Единствено Н. и приятелките й са посещавали имота, за да берат плодове. Според свидетелите Н. имала намерение „като се пенсионира“ да строи. Двамата свидетели твърдят, че от години знаят, че имота е собствен Н.. Първият свидетел е пращал кандидат купувачи, а втората свидетелка е пасяла животните си в имота, по молба на Н.. Посещаването на имота от страна на И.М. за бране на плодове, без извършването на каквито и да е други действия, но могат да се обосноват като намерение за владеене на имота, т.е. стопанисване като свой. Нещо повече св.Д. твърди, че родителите му са дали парите за имота, тъй като са искали да си купят лозе. Това твърдение не намира опора в събраните доказателства. Желанието за закупуване на имот предполага намерение за обработването и поддръжката му. Никой от разпитаните свидетели не споделя в имота да са извършвани каквито и да е земеделски дейности, да са отглеждани зеленчуци, да е облагородяван по някакъв начин. Напротив всички свидетели са единодушни, че с годините имота се е саморазрушавал. Действията на И.М., респ. приживе на нейния съпруг не установяват нито едно действие, което да налага извода, че са считали имота за свой. Напротив, действията им, ограничаващи се в събиране на плодове, предполагат съзнание, че имота е чужда собственост. Намерението за своене не е манифестирано явно и не е стигнало до знанието, както на собственика, така и до трети лица-съседите. Фактът че сина на М. е сложил преди години табела, че имота се продава също не доказва твърдяното намерение, а по-скоро намерение на наследник да продаде наследен имот.

Ответникът твърди, че сделката е недействителна, като сключена при явно неизгодни условия. Доказателства за това няма. Продажната цена, която е платена от ищцата е данъчната оценка. Разликата между пазарна и данъчна оценка често е много голяма, но тава не прави продажбата недействителна, той като страните имат договорна свобода да уговорят цена, каквато намерят за добре. Често страните по продажби посочват за продажна цена данъчната оценка, поради различни причини. Заплащането на данъчната оценка гарантира спазване на един минимум при определяне на цената, който е определен от държавата/общината, с оглед данъчно облагане.

Налице е и втората изискуема от закона предпоставка, а именно ответникът да упражнява фактическата власт върху имота. Този в настоящия случай факт се установява трудно, тъй като имотът не е бил ограден. Ответникът твърди, че не е ходил в имота след завеждането на делото, но последните действия осъществени в имота са именно неговите, като не е показал по никакъв начин, че преустановява упражняването на фактическата власт върху имота. К. ясно е показал на ищцата, че се чувства собственик и затова разчиства имота, и че тя следва да предяви правата си в съда, тъй като той има документ. Наличието на фактическа власт у ответника налага разглеждането на ревандикационния иск, а не предявения в условията на евентуалност установителен иск за собственост.

На последно място ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, без да има основание за това, още от самото начало, тъй като праводателят му никога не е бил собственик на имота.

Предвид основателността на иска ответникът дължи разноски на ищеца в пълен размер от 360лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на М.П.К. ***, че Н.Х. *** е собственик, на поземлен имот с идентификатор № 61710.617.1954- **, четвърта категория, с площ от 1084кв.м., находящо се в м.** по КККР на гр.Разград, при граници: 61710.617.1959, 61710.617.1576, 61710.617.1955, 61710.617.1910, 61710.617.19236, КАТО ОСЪЖДА ответника М.П.К. да предаде на ищцата Н.Х.Х. владението върху гореописания недвижим имот.

ОСЪЖДА М.П.К. да заплати на Н.Х.Х. сумата от 360лв./триста и шестдесет лева/ разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника- И.И.М..

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: