Р Е Ш Е Н И Е

Номер 406 23.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 749/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба “Ленно“ АД, против Л.О.М., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 248,44 евро главница, законната лихва, сумата 5,21евро договорна лихва за периода от 18.05.2016г. до 18.07.2016г., както и за осъждането на ответника да заплати неплатени падежирали вноски от №4 до вноска №6 съгласно чл.5.1 т./i/ и т./ii/ от договора за заем, а именно 257,89 евро падежирала главница, 16,53 евро падежирала договорна от вноска №4 до №6 включително, 461,98 евро неустойка за забава от 19.05.2016г. до 18.04.2016г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на 18.04.2016г. с ответника е сключен договор за заем потребителски кредит „Прайм“ – клиентски №5070 с нотариална заверка на подписите, с рег. №7390/2016г. Според чл.2.4 от договора и по приложение 1 - погасителен план, ответникът дължи периодични месечни погасителни вноски в размер на 84,55 евро, които вноски падежират на 18-то число от месеца, считано от 18.05.2016г. в продължение на 6 месеца, като последната вноска е на 18.10.2016г. В чл.2.4 от договора описан начина за погасяване, а именно по банкова сметка ***вностойност, изчислена по фиксинга на БНБ. По падежирали вноски №1 до вноска №6 включително не са постъпили плащания, тъй като плащане до 18.05.2016г. не е извършвано, съгласно чл.2.3.б/с/ от договора за заем е започнало начисляване на неустойка в размер на законната лихва върху непогасената падежирала част от заема. На 14.06.2016г. поради забава за плащане на падежирало задължение размерът на лихвения процент уговорен в чл.2.3. б./а/ едностранно е изменен на 36% считано от 18.06.2016г. Размерът на вноската възлиза на 91,17евро. На заемателя е изпратено уведомление на посочения от него адрес на 14.06.2016г. ведно с погасителен план, с отбелязани промени съгласно променения лихвен процент. Към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК плащания не са били извършени. По образувано гр.д. №1632/2016г. на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение както и изпълнителен лист. В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Счита установителния иск аз допустим, а осъдителния за недопустим, както и двата за неоснователни. Сочи, че не са налице доказателства за изпратено на длъжника уведомление от 14.06.2016г., съответно получаването му. Както за противоречие на промяната на лихвения процент по чл.2.3б от договора с чл.10 ал.2 и ал.4 и чл.33 от ЗПК, поради което е нищожно по смисъла на чл.10 ал.6 от ЗПК, евентуално неравноправност по чл.21 ал.2 от ЗПК.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№1632/2016г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 18.04.2016г. между ТНК Кепитъл Мениджмънт АД сегашно наименование Ленно АД и ответника е сключен договор за заем потребителски кредит „Прайм“ - клиентски №5070 за срок от 6 месеца, като на ответника е предоставена сума в размер на 84,55 евро, като последната вноска следва да е на 18.10.2016г. Съгласно чл.2.4 от договора е посочен начина на погасяване на падежиралите на 18-то число от месеца вноски Поради непостъпило плащане до 18.05.2016г. ,съгласно чл.2.3 б/с/ от договора за заем започнало начисляване на неустойка в размер на законната лихва върху непогасена падежирала част от заема. На 14.06.2016г. поради забава в плащане на погасителните вноски, липса на предоставено обезпечение по чл.2.3 б/е/ по чл.2.3 б./f/ размерът на лихвения процент уговорен в чл.2.3 б./а/ се изменя на 36% считано от 18.06.2016г. След което размерът на вноските възлиза на 91,17 евро На ответника е изпратено уведомление изх.№122 от 14.06.2016г. с погасителен план с отбелязаните промени за лихвения процент. Няма данни към момента да са извършени плащания от страна на ответника. По ч.гр.д. №1632/2016г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от ищеца суми.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От приложените писмени доказателства, които не са оспорени, е видно наличието на облигационно отношение между страните по процесния договор за заем от 18.04.2016г., по който ответникът дължи периодични месечни вноски в размер на 84,55евро в продължение на 6 месеца до 18-то число на месеца, считано от 18.05.2016г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на договорените суми съгласно чл.2.3 б б/с/ от договора започнало начисляване на неустойка в размер на законната лихва върху непогасената падежирала главница На 14.06.2016г. поради забава за плащане на основание чл.2.3 б./е/ вр. с чл.2.3,б./f/ размерът на лихвения процент едностранно е изменен на 36%, считано от 18.06.2016г. На ответника е изпратено уведомление с приложение погасителен план с отбелязаните промени на лихвения процент изх.№12214.06.2016г. Предвид неоспорване изчисляването на размера на претендираните суми, съдът ги намира за безспорно установени. По отношение възражението на ответната страна за неуведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на заема, намира същото за неоснователно. В случая се касае за срочен договор за заем, чийто падеж е настъпил на 18.10.2016г., поради което не се отнася приетото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника. По отношение възражението за противоречие с чл.10 ал.2, 4 и 5 от ЗПК, същото е неоснователно, тъй като в договора е предвидено заплащането на лихви, уговорено е в чл2.3 б./а/, лихва за забава съгласно чл.2.3б./е/ и чл.2.3 б./f/ както и обстоятелствата за промяната. Съгласно чл.2.2 /g/ заемодателят уведомява заемополучателя на хартиен носител или друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната, като уведомлението се изпраща на последния посочен от него адрес - чл.2.2 /h/ и съгласно чл.14 ал.1 и 2 от ЗПК. В случая е приложено уведомление от ищеца до ответника за промяна на лихвения процент, като е достатъчно същото да се изпрати на посочения от него адрес, поради което същият следва да се счита уведомен като установителният иск е основателен.

Предявения осъдителен иск е допустим предвид т.11б от ТР №42013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като за разликата между размера на вземането предмет на издадената заповед аз изпълнение и пълния размер на вземането, може да се предяви осъдителен иск в това производство. Предвид неоспорването на начина на изчисляване на дължимите суми, по изложените по-горе съображения съдът намира, че претенциите за дължимост на неплатени падежирали вноски от №4 до вноска №6 съгласно чл.5.1 т./i/ и т./ii/ от договора за заем, а именно 257,89 евро падежирала главница, 16,53 евро падежирала договорна от вноска №4 до №6 включително, е основателна. По отношение на 461,98 евро неустойка за забава уговорена в чл.2.3 б./с/ от договора от 19.05.2016г. до подаване на молбата, е несъобразена с чл.33 ал.2 от ЗПК, съгласно която разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни, постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да  осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/.  Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради което тази претенция е основателна в размер на 51,32 евро/изчислена съобразно чл.162 ГПК с помощта наел. калкулатор/, а до първоначалния размер следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски съразмерно уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 175лв. представляващи заплатена държавна такса и 186лв. за особен представител на ответника, или 361лв. както и сумата 50лв., т.к. 225лв. е следващата се е държавната такса, или общо 411лв. за разноски.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №1632/2016г. на РРС сумата 125лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Ленно“ АД, ЕИК203217465, адрес гр.София, район Оборище, ЦУМ бул. Мария Луиза №2 ет.5, че Л.О.М., ЕГН**********, адрес ***, дължи сумата 248,44 евро /двеста четиридесет и осем евро и четиридесет и четири евроцента/ падежирала главница от вноска №1 до вноска №3 включително, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2016г. до окончателното изплащане, сумата 5,21 евро/пет евро двадесет и един евроцента/ лихва за периода от 18.04.2016г. до 18.07.2016г.

ОСЪЖДА Л.О.М., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Ленно“ АД, ЕИК203217465, адрес гр.София, район Оборище, ЦУМ бул. Мария Луиза №2 ет.5 сумата 257,89 евро /двеста петдесет и седем евро и осемдесет и девет евроцента/ падежирала главница от вноска №4 до вноска №6, ведно със законната лихва от 03.05.2018г. до окончателното изплащане, сумата 15,63 евро/петнадесет евро шестдесет и три евроцента/ лихва от 18.08.2016г. до 18.10.2016г., сумата 51,32 евро/петдесет и един евро тридесет и два евроцента/ лихва за забава от 19.05.2016 г. до датата на подаване на молбата, като отхвърля този иск до първоначално предявения размер като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.О.М., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на 411лв./четиристотин и единадесет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 125лв./сто двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д.№1632/2016г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: