МОТИВИ към Присъда № 407/26.09.2018г. постановена по НОХД № 142/2018г. по описа на Районен съд гр.Разград.

Обвинението против подсъдимия П.Й.А. *** е по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 16.09.2014 г. до 23.09.2014 г. в гр. Берлин, Федерална Република Германия и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за брат си Г. Й.А. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ф.И.И. *** (че ще плати на адвокат, който да провери хода на наказателно дело водено срещу И.И.И., че ще плати разноски за доктор и експертиза, както и че ще плати парична гаранция за освобождаване от ареста на И.И.И. - брат на Ф.И.) и с това му причинил имотна вреда в размер на общо 2 370.00 лева /от които 2 170.00 лева - левовата равностойност на 1 110.00 евро и 200 - български лева/.

На съдебното следствие подсъдимият П.Й.А. отказва да дава обяснения, като в пледоариите и дадената последна дума заявява, че съжалява ако е накърнил човека и би направил всичко възможно да му върне парите, моли за условна присъда. Служебният му защитник- адв.М. счита, че с оглед на събраните по делото доказателства се установява описаната фактическа обстановка, вследствие на което подзащитният му следва да бъде признат за виновен, като моли наказанието да бъде определено в рамките на предвидения от закона минимум- 1г. или 1г. и 6м. лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за определен изпитателен срок. По отношение на гражданския иск, ако подзащитният му бъде признат за виновен, то следва да бъде уважен и предявения граждански иск.

Гражданският ищец и частен обвинител Ф.И.И. ***, чрез довереника си адв.Ив.И. счита, че обвинението е доказано по един несъмнен начин от събраните на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо моли съда да признае подзащитния за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание в размер на предложеното от прокурора. С оглед на това моли и да бъде уважен изцяло предявения от тях граждански иск, ведно със законната лихва от датата на деликта и разноските по делото.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по един безспорен начин установяват както извършеното престъпление, така и неговия автор- подсъдимия А.. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, и да му се наложи наказание към предвидения минимум- 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, а гражданския иск следва да бъде уважен.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.Й.А. ***, като известно време живеел и работил в гр. Франкфурт, Ф. Р. Германия.

Св. Ф.И.И. към месец септември 2014г. живеел и работел в гр. Берлин, Ф. Р. Германия. Между близки и познати, той бил известен с турското си име Ферад, по прякор „Феро“. Същият има един брат - св. И.И.И., известен с турското си име И., на галено „И“.

През месец август 2014г. св.Ф.И. разбрал, че брат му се намира в Областна служба «Изпълнение на наказанията» - «Арести» - гр. Разград, понеже му била взета мярка за неотклонение задържане под стража. По този повод той се върнал в гр. Разград, за да се види с брат си, да му наеме адвокат и да го подпомогне финансово. Първото свиждане между двамата братя се осъществило на 27.08.2014г.

Следващите дни, докато св. Ф.И. ***, срещнал подс.П.А., който бил с майка си- Н.А.. Макар, че се познавали от деца, първоначално св. Ф. И. не го познал, понеже не го бил виждал повече от 10 години, но подсъдимият му припомнил кой е и двамата се заговорили. Решили да продължат разговора си и седнали в механа «Бай Киро и синове», намираща се до кооперативния пазар в гр. Разград. С тях била и Н. А.. В разговора, който провели всеки разказал по нещо за себе си и станало ясно, че и на двамата братята им в момента се намират в ареста в гр. Разград. На тръгване те разменили телефонните си номера, но докато св. Ф. И. ***, той повече не се срещнал с подсъдимия.

На 03.09.2014г. св. Ф. И. отново посетил брат си в ареста, за времето от 09.45ч. до 10.20ч. На същата дата, около 10.00часа, братът на подсъдимия – Г. А. бил изведен от килията си и предаден за конвоиране обратно към затвора- гр. Варна. Понеже пътят за извеждане на конвоя преминавал през мястото за провеждане на свиждане на задържаните лица, тримата се срещнали и поздравили, но предвид обстоятелствата не провели разговор.

Няколко дена следа това св. Ф. И. се върнал в гр. Берлин, за да продължи да работи. Преди да замине, той оставил пари на брат си в ареста. Освен това, дал на съседа им св. Б.М.Д. сумата от 100 евро и 200 лева, като го осведомил за положението на св. И.И. и го помолил да съхранява тези пари, за да послужат, ако възникне някаква необходимост във връзка с брат му.

След срещата му със св.Ф.И., подс.Пл.А. виждайки искрената загриженост и финансовата подкрепа, която първият проявявал към брат си, започнал да обмисля варианти, чрез които да го убеди да му изпрати пари, от които да се облагодетелства. Без да казва какво реално е намерението му, същият разговарял с майка си, казал й, че св.Ф.И. му дължи пари и я помолил да получи парична сума, ако такава бъде изпратена от него. Обяснил й, че могат да я използват за Г. А. /негов брат, съответно неин син/, за да възстановят вредите по извършено от него престъпление, за да може той да сключи споразумение. Св. Н.А. се съгласила.

1. Няколко дни след като св.Ф.И. се върнал в Германия, на немския му номер се обадил мъж, който му се представил за Г. А.. Обяснил му, че си е намерил много добър адвокат и вече са го пуснали от ареста. Помолил го да зареди телефона му с ваучер за 5 евро, за да продължат разговора си. Отново му казал, че има адвокат, който може да помогне на брат му, така, както е помогнал на него. Св. Ф. И. обяснил, че е наел двама адвокати за брат си и разговора им приключил.

На 16.09.2014 г., в гр.Берлин, ФРГ, на немския мобилен телефон на св. Ф. И. се обадил подс. Пл.А.. Попитал го дали вече е разговарял с брат му за някакъв много добър адвокат, при което свидетелят отговорил положително. Подсъдимият продължил да обяснява, че той също разговарял с този адвокат, който му казал, че хонорара му е 500 евро и ако го наемат, ще провери хода на наказателното дело и ще защитава брат му. Св. Ф. И. се замислил, но А. продължил да го убеждава в качествата на адвоката, макар да не е разговарял и да не имал намерения да ангажира такъв за св.И.И..

Воден от обичта към брат си и желанието да направи най-доброто за него, св.Ф.И. събрал исканата сума и я изпратил чрез системата за международни преводи «Уестърн Юнион» на името на св. Н.А., понеже така поискал подсъдимия, за което му бил издаден MTCN № 848-294-9239 от 16.09.2014г. На 17.09.2014 г. св.Н.А. лично получила сумата от 500 евро в офиса на „Юробанк България“ АД /Пощенска банка/, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ №34.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв. Пл. А. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.

2. След като подс.Пл.А. разбрал, че сумата е получена, той решил отново да убеди св.Ф.И. да му изпрати пари, които отново да използва за собствения си брат, с горепосочената цел, а не за св.И.И., както възнамерявал да му каже. Действайки по описания по-горе начин, той отново разговарял с майка си като й казал, че св.Ф.И. ще му изпрати още пари и отново я помолил да ги получи тя, като й обяснил, че пак могат да ги използват за Галин. Св.Н. А. се съгласила.

Още същият ден – 17.09.2014г., в телефонен разговор проведен между подсъдимия и св.Ф.И., първия го убедил, че парите са получени, предадени са на адвоката и той незабавно е започнал работа по делото на брат му. Обяснил му обаче, че веднага трябва да бъде назначена експертиза и са необходими пари за доктора, който ще я извърши. Сумата, която трябвало да изпрати била 260 евро и го убедил отново да я изпрати на името на майка му. Така, на 17.09.2014г. от гр.Берлин, св.Ф.И., убеден, че помага на брат си, че ще му бъде назначена експертиза, изпратил чрез системата за международни преводи «Уестърн Юнион» пари - 260.00 евро на името на св. Н.А., за което му бил издаден MTCN № 510-431-4265 от 17.09.2014г.

На 18.09.2014г. св.Н.А. лично получила сумата от 260.00 евро в офиса на дружество „БОМИ-КА - Чакъров, Керчев с-ие“ АД в гр. Разград.

Така с деянието си, при пряк умисъл, подс.Пл.А. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.

3. Виждайки, че «схемата» работи, подс. П.А. решил този път лично да се облагодетелства от съпричастността, която св. Ф. И. демонстрирал към затрудненото положение на брат си и отклика му с финансови средства, при мисълта, че му помага. С тази цел, а именно да убеди св.Ф.И. да му изпрати още пари, на 22.09.2014 г. той му се обадил отново по мобилния телефон. Започнал да го убеждава, че делото на брат му се развива много добре и дори, че могат да го пуснат, но са необходими 1 000.00 лева за парична гаранция. Обяснил му, че внесат ли се тези пари, брат му веднага ще бъде освободен от ареста, а в противен случай отивал в затвора.

Св.Ф.И. обяснил, че вече няма толкова спестени пари и може да изпрати само една част от тях, а именно 350.00 евро. Казал му също така, че при неговия съсед св.Б.М.Д., има негови 200 лева, да го намери и да ги вземе.

Същият ден - 22.09.2014г. от гр. Берлин св.Ф. И., убеден, че брат му ще бъде освободен от ареста, ако се плати паричната гаранция за това, изпратил чрез системата за международни преводи «Уестърн Юнион» пари - 350.00 евро на името на подс.Пл.А., за което му бил издаден MTCN № 758-952-7825 от 22.09.2014г.

Междувременно в гр.Разград, подс.Пл.А. намерил св.Б. Д. и двамата се обадили на св.Ф.И.. Последният лично указал на св. Б. Д. да предаде сумата от 200.00 лева на мъжа, който е при него. След това, подс.П.А. уверил св.Ф.И., че веднага след като брат му бъде освободен ще му се обадят по телефона, за да го чуе.

На 23.09.2014г. подс.Пл.А. лично получил сумата от 350.00 евро в офиса на „Търговска банка Д“ АД - Финансов център, находящ се в гр. Разград.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв. Пл. А. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.

След 23.09.2014г. св.Ф.И. очаквал телефонното обаждане, но не получил такова. Потърсил подс.П.А., но телефонът на който разговаряли до тогава вече бил изключен. Известен период след това продължавал да опитва да се свърже с него, но телефонът винаги бил изключен. Св.Ф.И. започнал да се притеснява и усъмнява в това, което му е казал и обещал подсъдимият. Позаинтересувал се и научил, че брат му не е освободен от ареста, никой нов адвокат не се е свързвал с него, както и че няма назначена експертиза по делото в този период.

Тогава св. Ф.И. разбрал, че е измамен от подс.Пл.А. и пуснал жалба до прокуратурата. Чувствайки се в безизходица и търсейки съдействие св.Ф.И. се свързал с негов близък приятел - св.Т.Б. ***. Разказал му за случая и го помолил да се свърже с подс. П.А., да му каже, че е пуснал жалба и да му върне парите. Св.Т. Д. успял да се свърже с подсъдимия и дори си разменили текстови съобщения във „Фейсбук“. Подсъдимият А. на няколко пъти му написал, че ще върне парите на св.Ф.И., ако си оттегли жалбата. Накрая обаче заявил, че и той ще намери свидетели, които да кажат, че му е изпратил парите, защото му ги дължи и самият той ще пусне жалба срещу него.

В хода на разследване по отношение на MTCN № 848-294-9239 от 17.09.2014г. за получаване на сумата от 500.00 евро (л.26, т.1), MTCN № 510-431-4265 от 18.09.2014 г. за получаване на сумата от 260.00 евро (л.25, т.1) и MTCN № 758-952-7825 от 23.09.2014г. за получаване на сумата от 350 евро (л.27, т.1) е назначена съдебно - почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че подписите за „подпис на клиента“ в първите два са изпълнени от св. Н.А.. Според вещото лице, поради графическа несъпоставимост не е възможно да се установи дали подписът за „подпис на клиента“ в последния MTCN е изпълнен от подсъдимия.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза левовата равностойност на 1 110.00 евро е 2 170.98 лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите- Ф.И., И.И., Б.Д., Р.Д., М.Х., Т.Д., Б.Р., Н.Р., В.А., съдебно- счетоводна експертиза, графологична експертиза, разпечатка на текстови съобщения от Фейсбмук, справка от ОС ИН- Арести гр.Разград, справка за съдимост и др.писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. С оглед на тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено по несъмнен начин, че подс.А. за времето от 16.09.2014 г. до 23.09.2014 г. в гр. Берлин, Федерална Република Германия и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за брат си Г. Й.А. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ф.И.И. *** (че ще плати на адвокат, който да провери хода на наказателно дело водено срещу И.И.И., че ще плати разноски за доктор и експертиза, както и че ще плати парична гаранция за освобождаване от ареста на И.И.И. - брат на Ф.И.) и с това му причинил имотна вреда в размер на общо 2 370.00 лева.

С деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно обикновена измама, извършена в условията на продължавано престъпление. В зависимост от специфичните особености на различните видове посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на НК, различаваме три вида измами. В случая се касае до обикновена измама. Последната е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение. Характерна особеност от обективна страна е, че актът на имуществено разпореждане от страна на измаменото лице се осъществява поради неговата неправилна представа относно правното основание или условията за това разпореждане.

В случая измамните действия се изразяват във въвеждане в заблуждение у св.Ф.И., че подс.А. ще наеме адвокат за брата му, на когото ще плати и който ще провери хода на воденото наказателно дело срещу брат му И.И., че ще плати разноски за доктор и експертиза за брат му И.И., и че ще плати парична гаранция за освобождаване на брат му И.И. от ареста, а причинената имотна вреда е в размер на 2 370.00 лева, която свидетелят е дал като за „хонорар на адвокат“, за „разноски“ и за „парична гаранция“, и която сума подсъдимия е получил както лично, така и чрез майка си- Н.А., т.е. налице е и имотна облага. Действията на подс.А. са били насочени именно към въвеждането в заблуждение у св.Ф.И., че ще помогне на брат му И.И. чрез наемането на адвокат, извършването на експертиза и плащането на парична гаранция, како по този начин св.И.И. ще бъде освободен от ареста и ще бъде „оправено“ делото му. За убеждаване на пострадалия в разговорите е споменато, че именно по този начин е помогнато и на брата на подс.А.- Г.

Налице е и причинната връзка между деянието и престъпния резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице /даването на 2 370.00лв. от св.Ф.И./, а разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице относно основанието или условията на разпореждането / за „хонорар на адвокат“, за „разноски“, „експертиза“ и за „парична гаранция“/.

От субективна страна подс.А. е действал при пряк умисъл и с користна цел, предвиждайки, че вследствие на неговото въздействие върху заблудения /св.Ф.И./ у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Характерна особеност е специфичната цел- имотната облага, която без съмнение в случая е налице, тъй като св.Ф.И. е платил на подс.А. сумата от 2 370.00лв. като „хонорар на адвокат“, за „разноски“, „експертиза“ и за „парична гаранция“, без обаче последния да е наемал адвокат, да е назначавана експертиза от доктор и да е плащана гаранция.

Подсъдимият А. е извършил три отделни деяния- на 16.09.2014г., на 17.09.2014г. и на 22.09.2014г., които са извършени през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, използвайки една и съща схема, като последващите се явяват продължение на предходните, поради което е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Поради изложените мотиви съдът намира, че обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин и спрямо подсъдимия следва да бъде реализирана наказателната му отговорност. В случая безспорно се установява, че именно подс.А. е автор на деянието и е разпознат от пострадалия както на досъдебното, така и на съдебното следствие. Подс.А. именно е получил парите от измамата /макар и чрез майка си Н.А./ и е бил наясно с престъпната схема, използвана в тези случаи, поради което и следва да бъде осъден за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство- изминалото време от извършване на деянието, а като отегчаващо обремененото съдебно минало, поради което му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието съдът намира за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното и на дееца, определено към минималния, предвиден в закона размер. По този начин съдът намира, че най-пълно ще бъдат реализирани целите както на генералната, така и на специалната превенция на наказанието.

По отношение на предявения граждански иск, къдът намира същият за основателен и доказан в пълния му размер. Безспорно се установява, че на пострадалия Ф.И. е причинена имотна вреда в размер на 2370 лв. в резултат на деянието на подсъдимият, поради което последния е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил. Налице са всички признаци за обезвреда на гражданския ищец Ф.И., поради което подс.А. следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2370 лв., като обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на деликта- 23.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 400 лв.- възнаграждение за адвокат.

С оглед осъждането на подс.А. същият следва да бъде осъден да заплати и направените разноски от ОД на МВР- Разград за досъдебното производство- 108.21 лв. и от Районен съд гр.Разград- за съдебното производство и държавна такса върху уважения граждански иск- 199.80лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: