МОТИВИ към Присъда № 469/29.10.2018г. постановена по НОХД № 196/2018г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия Г.Д.А. *** е за това, че на 10/11.05.2017г., в гр.Разград, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - пари на обща стойност 500 лева и 100 бр.визитни картички (двустранен печат) на ЕТ „********“ на обща стойност 15 лева, всичко на обща стойност 515 лева от владението на ЕТ „***********“-гр.Разград, собственост и представлявано от З. И. П. от гр.Разград, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник. При предварителното изслушване подс.А. е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.Николов счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като счита, че вината на подзащитния му е установена по несъмнен начин. Счита, че определяне на наказанието към неговия минимум, който е предвидил закона съответно намален с 1/3 според хипотезата на чл.58а от НК ще окаже своето превантивно и възпитателно въздействие у подсъдимия.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на минимума- 1 година, което да бъде намалено с 1/3 се явява справедливо и адекватно на извършеното.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелите П. и З. П., с постоянен адрес ***, притежават пункт за изкупуване на метали в гр.Разград, на ул.“*****“ № **, като след приключване на работа същите нощуват в сградата, находища се на същия адрес, в съседство с пункта.

През м.февруари 2017г. св.П.П. наел на работа в пункта подс.Г.Д.А.. Свидетелят го познавал и поради тази причина го взел на работа. Предоставил му вила, която се намирала през два имота, за да има къде да живее, която обзавел и с домакински уреди - пералня, хладилник, печка, телевизор и др.

Тъй като подс.А. злоупотребявал с алкохол, на 01.05.2017г. св.П. го освободил от работа. По молба на подсъдимия обаче, свидетелят го оставил да живее във вилата още известно време.

На 10.05.2017г. , около 18,30ч. св.П. заключил офиса на пункта, след което заключил и порталната врата на същия и се прибрал в дома си. Преди да заключи входната врата на пункта, свидетелят вързал до вратата кучето, което използвали за охрана, порода „Каракачанска овчарка“.

На 10/11.05.2017г. подс.А. влязъл в пункта за изкупуване на метали на свидетелите П. и тъй като кучето, което охранявало входната врата го познавало, не се разлаяло. С едно от железата, намиращи се в пункта същият опитал да отвори входната врата на офиса, при което деформирал вратата в областта на бравата. След като не успял да я отвори подсъдимият успял да отвори прозореца на гишето за обслужване, като счупил заключващия механизъм и през него влязъл в офиса. След това взел от хладилника бутилка от уиски, в която имало ракия и употребил известно количество от нея. От чекмеджето на бюрото подс.А. взел сумата от 500 лева, в банкноти с номинал от 10 и 20 лева, както и 100 броя визитни картички на ЕТ „***********“, на стойност 15 лева, след което излязъл и тръгнал в посока гр.Разград. Стигайки до околовръстния път подс.А. *** и със случайно преминаващ автомобил заминал за гр.Русе.

На 11.05.2017г. сутринта свид.П. установил извършената кражба и съобщил за нея в РУМВР- гр.Разград. Пред служителите на полицията същият споделил, че евентуален извършител е вероятно подсъдимият А., тъй като същият познавал кучето, което охранявало входната врата, което било едро и с лош характер. Служителите на РУМВР предприели издирвателни мероприятия.

Свид.Б. - служител на РУМВР- гр.Разград установил подс.А. на 29.09.2017г. и му снел обяснения, в които последният подробно обяснил как е влязъл в пункта на свидетелите, как е употребил алкохол вътре, както и от къде е взел парите, намиращи се в офиса на свидетелите.

От заключението по назначената по делото оценъчна експертиза, е видно, че общата стойност на отнетите вещи - визитки двустранен печат - 100 бр., е в размер на 15,00 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, оценъчна експертиза, характеристика, справка за съдимост и др. Ето защо съдът приема, че на 10/11.05.2017г., в гр.Разград, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - пари на обща стойност 500 лева и 100 бр.визитни картички (двустранен печат) на ЕТ „***********“ на обща стойност 15 лева, всичко на обща стойност 515 лева от владението на ЕТ „***********“- гр.Разград, собственост и представлявано от З. И. П. от гр.Разград, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Така с деянието си подс.Василев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.З, пр.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК. С деянието си подсъдимият е извършил квалифицирана кражба по смисъла на закона.

Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалите резултат- липсата на вещите, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. Подсъдимият е прекратил фактическата власт на собствениците върху вещите и е установил своя такава. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимият да установи своя фактическа власт върху вещите. В случая се касае за квалифицирана кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупения заключващ механизъм на прозореца на гишето за обслужване /. Безспорно се установява, че именно подс.А. е автор на кражбата.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт владелеца на една чужда вещ.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /кражба/, съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- влошеното здравословно състояние, тежкото семейно и материално положение , обуславящи мотивите за извършване на престъпленията, ниската стойност на предмета на престъпление, направените самопризнания още на досъдебното производство, поради което му наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като по този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: