МОТИВИ към решение № 505/16.11.2018г. по АНД № 730/2018г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 02.10.2018г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемата Ц.К.Х. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от нея престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Нарушителката се явява в с.з., като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, заявява, че съжалява за стореното и моли за минимално наказание.

Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и предлага нарушителката да бъде призната за виновна в извършеното от него престъпление, като бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2018г. около 19.30 часа свидетелите С. П. С. и К. Т. Д. - и двамата служители в РУ МВР-Разград, били на работа. От дежурен служител в ОДЧ в РУ Разград били изпратени да окажат съдействие на св. Я. П. С. по изпълнение на издадена по отношение на малолетното й дете Р.Р.С. /на 5 години/ Заповед за незабавна защита срещу баща му Р. Й. С. по гр.дело № 1370/2018г. на РС-Разград. В тази връзка св.С. и св.Д. отишли на адреса на Р. С. в гр.Разград, бул.“Странджа“№ ***, откъдето следвало С. да вземе сина си. Отделно от тях с лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***отишли и св. С., брат й св. К. П. Н.и приятелката й св.Д. П. Д., които след като св. Н. спрял автомобила пред съседната на С. къща, стоели в него и чакали. Н.- като водач, седял на предна лява седалка, св.С. - на предна дясна, а св.Д.- на задната седалка.

След пристигането на полицаите на адреса, от къщата на Р. Й. С. излязла обв.Ц.Х., която съжителствала фактически с него на семейни начала. Тя им казала, че С. не е вкъщи. Полицейските служители обяснили на обвиняемата, че има заповед по Закона за защита от домашно насилие, съгласно която трябва да предадат детето Р. на майка му. Обв. Х. категорично отказала да даде детето преди баща му да се прибере. Тя помогнала на св. С. да осъществи телефонна връзка със С., който дошъл след около 10-15мин. Междувременно да съдействат на колегите си били дошли и полицейските служители Д. Н. и Б. М. Часът вече бил около 20.00 часа. В присъствието на всички тях, както и на стоящите леко встрани С., Н. и Д., Р.С. извършил поредица от непристойни действия-обиди, заплахи, ругатни, съпроводени със съпротива срещу полицейските органи, пречене да изпълнят служебните си задължения и неизпълнение на издадената съдебна заповед по 33ДН. Това довело до задържането на С., който след като му били поставени белезници, бил качен в полицейския автомобил и откаран в сградата на управлението на МВР в гр.Разград.

Същевременно, докато С. буйствал и полицаите били ангажирани със задържането му, обв.Х. се насочила към лекият автомобил „БМВ“, в който седяла св.С. и започнала да крещи срещу нея обиди и заплахи. Пресегнала се през прозореца, за да удари С. с ръка. Успяла, обаче, само да я одере с нокет в областта на кокалчето на пръстите на дясната ръка. Докато се предпазвала от това неочаквано за нея нападение, С. получила и травма на кутрето на лявата ръка. През цялото време обвиняемата не спирала да обиждала С. като я наричала многократно „курва мръсна“, както и „свиркаджийка“ и „боклук“, псувала я на майка и заплашвала, че ще я унищожи. Хвърлила остатъкът от цигарата, която пушела, целейки С. и горящия къс паднал вътре в купето на автомобила на задната седалка, където седяла св.Д.. Св. Н., който в този момент бил извън автомобила, се опитал да отдалечи обвиняемата от МПС, но тя упорито продължава да обижда и заплашва св.С. Полицейския служител св. Д. забелязал случващото се до автомобила „БМВ“ и се притекъл на помощ. Отдалечил обв.Х. от л.а., съответно от св.С., която продължавала да седи уплашена, но и възмутена от случилото се.

След като полицаите отвели С., обв.Х. се качила в лек автомобил „Нисан“- комби, бял на цвят, за да последва полицейския автомобил. Преди това, обаче, спряла до автомобила, в който била св. С. и отново й отправила обиди, наричайки я „курва“ и я заплашила, че града ще й се стори тесен, както и че няма да види детето си. С. затворила прозореца на автомобила, за да не чува възмутителните думи на обвиняемата.

Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието си, при пряк умисъл, Обв.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325 ал. 1 НК.

От обективна страна, деянието е осъществено от обв.Х., защото на инкриминираната дата, време и място е установено авторството от нейна страна на извършените непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обиди, заплахи, ругатни към Я. С., хвърляне на запален фас по нея, опит за саморазправа, довел до причиняване на болка и страдание на С. Действията й са извършени в присъствието на полицейски органи и други граждани, показвайки явното й неуважение към обществото и към личността на гражданите. С извършването на тези действия е постигнат престъпния резултат- грубото нарушаване на обществения ред, защитаващ обществените отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот, защитаващи правата на личността, засегнати са и моралните и етични норми на поведение.

От субективна страна обв.Х. е извършила деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала всички обективни признаци от състава на престъплението - че извършва хулигански действия, отправяйки обиди и заплахи спрямо Я. С., и че посредством тях демонстрира явно неуважение към обществото и човешката личност, чувство за необвързаност към спазване на общоприетите норми на поведение и явно пренебрежение към тях. Съзнавайки общественоопасния характер на поведението си, тя е предвиждала и общественоопасните последици от деянието си и е искала настъпването им, пренебрегвайки общоприетите норми на поведение.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 години или пробация, както и обществено порицание, от деянието не са настъпили имуществени вреди.

Предвид чистото съдебно минало на Х. и наличието на продължителни конфликти и съдебни спорове между нея и С., съдът намира, че нарушителката следва да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната й такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: