Мотиви към Решение №510/20.11.2018г., постановено по НАХД №749/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия К.М.Н. *** за това, че на 24.08.2016г. и 27.03.2017 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина в писмена декларация, а именно: Декларация от 24.08.2016г., приложена към Заявление с вх. № 3310/24.08.2016г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин и Декларация от 27.03.2017 г., приложена към заявление с вх. № 1168/27.03.2017 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, като е посочил в тях, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл. 151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Разград, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България - престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява. Защитникът му моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият К.М.Н. е роден на ***г. в гр. Г. О., живее в с. К., обл. Р.. Същият е женен, не е осъждан.

От 2009 година обв.Н. живеел заедно със семейството си в Г., гр.Б.. От 28.09.2009г. той бил и адресно регистриран там на ул.“Б.“№*. Прибирал се в България само през летата, за кратко. Той работел в сферата на строителството, но в работата му се налагало да управлява различни по вид МПС. Обвиняемият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, бил правоспособен водач категория В, М и АМ. Ползвайки възможностите, които Директива 2006/126/ЕО на Съвета на ЕС дава, бил заменил свидетелството си с немско такова. Искал обаче да придобие и други категории, затова през 2016г. се върнал в България и в периода 11.07.2016г. до 23.08.2016г. преминал обучение в ЦПО към „Хитко РХ“ ЕООД-Разград и съответно издържал изпит пред ИА“АА“ за водач на МПС категория „С“. На 24.08.2016г. обв.Н. *** и подал пред св.М.Ц.- служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР-Разград, Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх.№3310/24.08.2018г., с което заявил желанието си да му бъде издадено СУМПС поради придобиване на категория. Към посоченото заявление и знаейки, че вписаното в документа не е вярно, обвиняемият представил и попълнена и подписана лично от него Декларация от 24.08.2016г., в която декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз. Тази декларация била изискуема на основание чл. 151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.13, т.6 от Наредба №1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. След като на 02.09.2016г. обв.Н. получил новоиздаденото СУМПС № 283067318/ 01.09.2016г. /като върнал СУМПС- немски образец/, на 03.09.2016г. отпътувал за Г..

В края на 2016г. обв.Н., решил да изкара и категория „ВЕ“. Върнал се отново в България и на 24.03.2017г. след проведено обучение в ЦПО към „Хитко РХ“ ЕООД-Разград и при спазване изискванията на закона придобил категория „ВЕ“. След това - на 27.03.2017г. отишъл в сектор „ПП“ при ОДМВР- гр.Разград и пред св.Й.А.- служител в С“ПП“, подал Заявление вх.№1168/27.03.2017г. за издаване на документ за самоличност- СУМПС. Към заявлението приложил, след като подписал, и всички изискуеми документи, сред които и Декларация от с.дата по чл.13, т.6 от Наредба №1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С последната отново декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава- членка на ЕС. На обвиняемия било издадено ново СУМПС с №283205915/27.03.2017г., което той получил на 28.03.2017г., след като върнал издаденото му няколко месеца по- рано свидетелство. Още същият ден обв.Н. напуснал страната и се прибрал при семейството си в Г..

С писмо вх.№328600-49265/16.08.2017г. ГДНП-МВР били уведомени от германските власти, че обв.Н. има издадено българско СУМПС, въпреки че от 2003г. непрекъснато има „обичайно пребиваване“ по см. на Директива 2006/126/ЕО в Г.. Информацията била препратена към ОДМВР- Разград.

На досъдебното производство била назначена съдебно- почеркова експертиза, която установява, че подписът в Декларация по чл.13, т.6 от Наредба №1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина от 27.03.2017г. е изпълнен от обв. К.М.Н..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитани свидетели от досъдебното производство, назначената експертиза, писмените доказателствени материали, направено от обвиняемия признание в разпит на досъдебното производство. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора за безспорно доказани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият К.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2016г. и 27.03.2017 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина в писмена декларация, а именно: Декларация от 24.08.2016г., приложена към Заявление с вх. № 3310/24.08.2016г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин и Декларация от 27.03.2017 г., приложена към заявление с вх. № 1168/27.03.2017 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, като е посочил в тях, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл. 151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Разград, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/ неверни обстоятелства в писмена декларация пред орган на властта. Извършени са две деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление- по чл.313, ал.1 НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го, поради което извършеното престъпление се явява продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието на обвиняемия К. Н. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно няма други противообществени прояви, признал е виновността си, намира, че същият не е лице с висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието му следва да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: