Р Е Ш Е Н И Е

Номер 373 08.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1053 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против А.М.М. и Б.З.С., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 5350,94лв., законната лихва от подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 29.05.2017г. е сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ №3020182694 с ответниците като солидарни длъжници за сума 2500лв., със срок 24 месеца и размер на погасителната вноска 154,51лв., вносима до петнадесети ден на месеца. Общото задължение по кредита е в размер на 3709,20лв. Включващо и възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги: 1875,12лв., размер на вноска по закупен пакет – 78,13лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 5584,32лв., общ размер на вноската – 232,68лв. Неразделна част от договора са ОУ, предадени при подписване на договора и с които ответниците са започнати. Вторият ответник в качеството на солидарен длъжник, се задължил да отговаря за задължението на първи ответник. Твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора. На 30.05.2017г. превел парична сума в размер на 2500лв. по посочена от първия ответник банкова сметка. ***, направили само една пълна погасителна вноска и една непълна след изпадане в забава и съгласно уговореното в т.12.3 от ОУ настъпва автоматична изискуемост. На 24.10.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Размерът на погасените от ответниците задължение е в общ размер на 233,38лв., дължат сума в размер на 5350,94лв. Отказва се да търси 17,14лв. лихва за забава, за която е издадена по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №634/18г. на РРС заповед за изпълнение.

В предоставения срок ответникът Б.З.С. депозира отговор, намира иска срещу него за неоснователен. Твърди, че действителното му качество е поръчител, а не съдлъжник, прави възражение за изтекъл шестмесечен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. В условията на евентуалност прави възражение за нищожност на ДПК, твърди за неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, поради непредставяне и запознаване със стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация за пакет за допълнителни услуги на стойност 1875,12лв. Както, че не е проверена оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и солидарния длъжник. Твърди за неразясняване на параметрите на кредитното задължение, нарушение на чл.24 от ЗПК вр. с чл.143 т.9 от ЗЗП. Неравноправност на клауза в раздел IV, както и заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като се въвеждат допълнителни възнаграждения за услуги във връзка с чл.10а ал.2 от ЗПК по отношение на допълнителния пакет услуги.

Ответникът А.М.М. не депозира отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 29.05.2017г. е сключен договор за потребителски кредит №3020182694 между ищеца като кредитор първи ответник като длъжник, втория ответник като солидарен длъжник по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 2500лв., за срок от 24 месеца при месечна вноска 154,51лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%. В договора е посочено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 1875,12лв., които се заплащат на вноски от по 78,13лв. на месец, като общото задължение е в размер на 5584,32лв., с общ размер на месечната вноска 232,68лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него са Общи условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. На 30.05.2017г. по сметка на първия ответник е преведена от ищеца сумата 2500лв. По договора е платена една пълна и една непълна месечна вноска от 18.07.2017г., в общ размер на 233,80лв., поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем, съответно прекратен, според договорката в т.12.3 от Общите условия.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №634/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата 5380,94лв. главница и лихва за забава в размер на 17,14лв. от 16.07.17г. до 24.10.17г.

По искане на ответника Б.С. е разпитан като свидетел Р. Г. П., който сочи, че минала година през м. май, докарал ответниците от село до гр.Разград. Оставил ги до театъра, казали, че отиват зад „Славянка“ да теглят пари. Върнали се след около 15-20 минути. Б.С. бил пенсионер по болест, А.М. също била пенсионерка.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№634/2018г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Не е спорно, че ответникът А.М. е сключила договор за потребителски кредит с ищеца, по който вторият ответник Б.С. е солидарен длъжник, това, че отпуснатия заем е бил усвоен. По отношение възражението на ответника С., че сключил договора в качеството на поръчител, а не съдлъжник, намира същото за неоснователно. Видно от приложения договор /стр. 9-10/ е налице задължаването му като съдлъжник, същият се е съгласил с това и е положен подпис на договора и на ОУ, който не е оспорен. Не се установява от приложените писмени доказателства ответникът С. да се е задължил по договора като поръчител, т.е да отговаря като гарант за чужд дълг, както и поемането на задължение за чужд дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство. Последното е договор различен от юридическия факт пораждащ главното задължение, страни по който са кредиторът и поръчителят, в настоящия случай такова съглашение между ищеца и ответникът С. не е налице. В случая като се има предвид, че солидарността произтича от един и същ юридически факт – договор за потребителски кредит, с който вторият ответник се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащане на процесните суми на кредитора, което се установява от приложения договор, по който страни са първи и втори ответник, следва да се приеме, че отношенията се уреждат по правилата на чл.121-127 ЗЗД относно солидарните задължения, което изключва приложението на чл.147 от ЗЗД. По отношение на възражението на ответника С. за нищожност на клаузите на ДПК, за неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, поради непредставяне и запознаване със стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация за пакет за допълнителни услуги на стойност 1875,12лв.: От приложените писмени доказателства -договор за потребителски кредит, дакларация/л.11/, споразумение, искане за отпускане на потребителски кредит от 29.05.2017г. и ОУ, подписани на всяка страница и от втория ответник намира за неоснователно възражението му, че не е запознат с преддоговорната информация. Единствено това, че не е подписал погасителния план не означава, че договорът е нищожен на основание чл.11ал.1 т.1 вр. с чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК в договора се посочват условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Видно от договора и ОУ, подписани от втория ответник, от тях неразделна част е и погасителен план. При наличие на подпис на ответника С. за това, няма как да се приеме, че същият не е запознат с погасителния план. А освен това в ДПК е посочен размера броя и срока за плащане на вноската от 232,68лв. Относно възражението на ответника С., за непровеждане оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и солидарния длъжник, че доходите на същите не са достатъчни да погасяват вноска от 232,68лв. намира за неотносимо, т.к. не е законово изискване за такова съответствие със заемната сума. Съдът намира за недействителна клаузата за предоставен пакет от допълнителни услуги. В договора е посочено, че е избран пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължи възнаграждение за закупуването му в размер на 1875,12лв., като вноската по този допълнителен пакет е 78,13лв. Така общият размер по кредита, включително и по допълнителния пакет е 5584,32 лв. По делото е представен препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави една или повече от конкретно изброени услуги, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падежа; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Допустимо е да се договори цена за допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с чл.10а от ЗПК, защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от условията по кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а предвижда, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за действия по предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента.  При съвкупната преценка на използваните формулировки и целия текст на споразумението и на общите условия е видно, че уговорените „услуги“ са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/. Същите са неясно формулирани и в този смисъл са в нарушение не само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва и извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси за такива е в нарушение  и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Освен това договорката противоречи и на добрите нрави, т.к. се дължи възнаграждение и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Явяват се несъвместими с оглед на размера на цена на допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения. Тези услуги освен това нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта, за да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването им. Става въпрос за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда служебно, а в случая е направено такова искане и от ответника. Всичко това дава основание да се приеме, че споразумението е нищожно, а освен това е и неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Кредитополучателя заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на практика поучаването зависи от волята на кредитора като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. На последно място в случая се въвежда задължение на страната по договора да заплати нещо, което има по силата на закона, правото на страните да променят - срока, падежа на договора, както и да отложат една или повече погасителни вноски, което води до неравноправие между правата и задълженията между търговеца и потребителя, съответно и до нищожност по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът счита, че за сума в размер на 1875,12лв. - представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, искът следва да се отхвърли и да се уважи в останалия размер, а именно 3475,82лв.

По отношение включената в заповедта за изпълнение сума в размер на 17,14лв. лихва за забава, е налице отказ от страна на ищеца, поради което производството в тази част следва да се прекрати, съответно заповедта да се обезсили.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски в производството са в общ размер на 406,08лв. съгласно приложения списък, т.е се следват ..лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, които са в общ размер на 157,96лв. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска сумата 102,67 лв. за разноските по ч.гр.д. №634/2018г. на РРС.

На ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска, т.е. в размер на 105лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.М., ЕГН**********, адрес *** и Б.З.С., ЕГН********** адрес *** дължат солидарно на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата 3475,82лв./три хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва от 05.04.2018г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния размер като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на претенцията в размер на 17,14лв. представляваща лихва за забава от 16.07.17г. до 24.10.17г. и ОБЕЗСИЛВА заповед №1371 от 11.04.2018г. по ч.гр.д. № 634/2018г. на РРС, по отношение на сумата 17,14лв./седемнадесет лева и четиринадесет стотинки/ лихва за забава от 16.07.17г. до 24.10.17г.

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН**********, адрес *** и Б.З.С., ЕГН********** адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В сумата 263,93лв. /двеста шестдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 102,67лв./сто и два лева и шестдесет и седем стотинки/ за разноски по ч.гр. д. № 634/2018г. на РРС.

ОСЪЖДА Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на Б.З.С., ЕГН********** адрес *** сумата 105лв. /сто и пет лева/ за разноски

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: