Решение по Гражданско дело 1102/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 446 29.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2875 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу М.Д.П., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 9696,70 лв. главница по договор за паричен кредит, 3 175,94 лв. възнаградителна лихва и сумата 878,90 лв. обезщетение за забава за периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г. и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем на 25.07.2016 г. за сумата 10 000 лв., както и договор за закупуване на застраховка в размер на 3360,00 лв., че с 2 887,09 лв. от тези средства е рефинансирано старо задължение на ответницата към същото дружество, 350 лв. са преведени като такса ангажимент по кредита, а 6 762,91 лв. са предоставени на ответницата, че задължението на ответницата е следвало да бъде погасено с 60 месечни вноски по 288,16 лв. Така годишният процент на разходите бил 16,12%, а годишният лихвен процент – 13,48%, като и двете величини били посочени в договора. Сочи ,че ответницата е преустановила изплащането на кредита на 20.03.2017 г., като към тази дата била погасила 6 месечни вноски, че след неплащането на две вноски – на 20.04.2017 г. кредитът е станал предсрочно изискуем и ищецът е изпратил на ответницата покана за доброволно изпълнение. Обосновава допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№525/2018 г. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми.

Исковата молба и приложенията са връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният й особен представител оспорва размера на претендираните от ищеца сума, както и претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като за същите суми има издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Допустимо е и съвместното му разглеждане с обективно съединените в условията на евентуалност от отхвърлянето на главните – установителните искове , осъдителни искове за същите суми.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ответника по делото М.Д.П. и „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключен договор за кредит PLUS-13635339 от 25.07.2016 г. за сумата 10 000 лв. със срок за погасяване 60 месеца, т.е. до 20.08.2021 г. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 13,48% , съответно общата дължима сума е 17 289,60 лв. Годишният лихвен процент на разходите е 16,12 %. При сключване на договора ответницата е подписала и екземпляр от общите условия. За договора е подписани стандартен европейски формуляр.

В чл.2 от договора страните са се договорили, че със сумата 2 887,09 лв. ще бъде погасено друго задължение на ответницата към същия кредитор, както и „такса ангажимент“.

В чл.5 от договора е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

По делото е представена покана до ответницата, с която кредиторът я уведомява за това, че вземането й е предсрочно изискуемо. Поканата е с дата 14.09.2017 г., но няма доказателства за връчването й на ищцата, както и за опит от страна на ищеца за такова връчване.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с в.л. С.К.. В своето заключение /л.86/ същата е посочила, че от сумата 10 000 лв. на ответницата е преведена сумата 6 762,91 лв. по банкова сметка, ***. е удържана като такса ангажимент, а със сумата 2 887,09 лв. е погасен стар кредит. Част от вноските са платени, като е останала дължима сумата 9 696,70 лв. главница и 3 175,94 лв. възнаградителна лихва. Законната лихва върху сумата до датата на исковата молба е 1 169,82 лв., а до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 878,90 лв. Според отразеното в констативно-съобразителната част на заключението уговорената възнаградителна лихва за периода след датата на подаване на исковата молба е 1 673,72 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Разгледани по същество, трите установителни иска са неоснователни, тъй като по делото не бяха представени доказателства за разваляне на договора поради неизпълнение на длъжника преди датата на подаване на исковата молба. Представено е писмо за такова прекратяване на договора, но липсват доказателства същото да е връчено на длъжника или поне да е направен опит за такова връчване на адреса на ответника. Следователно към датата на подаване на заявлението – 22.03.2018 г. договорът за заем е бил валиден и задължението на ответницата е съществувало като такова за изпълнение на части, така както е било уговорено.

Предявеният иск за заплащане на сумата 9696,70 лв. главница е основателен и доказан. Между страните е бил сключен договор за кредит, ответницата е получила сумата, предмет на договора и е спряла плащането на уговорените вноски за погасяване на вземането. Това неизпълнение е дало право на ищеца да прекрати /развали договора и той е направил това с подаването на настоящата искова молба. След това прекратяване цялата главница по кредита е станала изискуема и ответницата дължи нейното заплащане.

Предявеният иск за заплащане на договорна лихва в размер на 3 175,94 лв. е частично основателен и доказан. Договорът за паричен кредит е възмездна сделка и уговорената договорна лихва е цената на получената услуга, а именно възможността за известен период от време заемателят да ползва сумата, след което да я върне. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителският кредит урежда максималният процент на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размера на просрочените задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.

С Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е регламентиран като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от 01.01., съотв. 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%. Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което уговорената договорна лихва при ГПР от 16,12 % е в рамките на посочената такава от закона, поради което длъжникът дължи нейното заплащане, след като е била изрично уговорена в сключения от него договор.

Договорната лихва се дължи само за периода на действие на договора – т.е. до 12.06.2018 г., когато е подадена исковата молба. Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на 1 502,67 лв. В останалата част досежно сумата 1 673,27 лв. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като след развалянето на договора за кредит длъжникът дължи връщането на непогасената главница ведно със законната лихва за забава.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава, тъй като задължението за връщане на заетата сума е срочно такова, дължимо на части и след изтичане на срока за изпълнение на осн. чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава върху съответната просрочена вноска. Това обезщетение според заключението на в.л. е в размер на 878,90 лв. за процесния период.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 927,26 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 87,83 лв., определено на баща минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

Предвид неоснователността на установителните искове ответницата не дължи на ищеца заплащане на разноските, направени от него по ч.гр.д.№525/2018 г.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№542097902 срещу М.Д.П., ЕГН ********** *** за установяване на задължения в размер на сумите 9696,70 лв. главница по договор за потребителски заем, 3 175,94 лв. възнаградителна лихва и 878,90 лв. законна лихва за периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение №1166/23.03.2018 г. по ч.гр.д.№525/2018 г.

ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№542097902 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, вписан в търговския регистър на Агенцията по вписванията със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 сумата 9 696,70 лв. /девет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки/ главница по кредит PLUS-13635339 от 25.07.2016 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г., сумата 1 502,67 лв. /хиляда петстотин и два лева и шестдесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва по договора и сумата 878,90 лв. /осемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на възнаградителна лихва в останалата му част до първоначално предявения размер от 3 175,94 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №525/2018 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: