Р Е Ш Е Н И Е

Номер 368                                                 02.11.2018 г.                                          гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На  шестнадесети октомври                                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар   Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1134 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявена е искова молба от М.А.М. против В.А.К. и Р.С.К., за установяване дължимостта на сумата от 13195,32лв. представляваща сбор от припадащата им се в качеството на солидарни длъжници по договор за револвиращ кредит от 25.10.2012 г., по 1/3 от платената от него като солидарен длъжник сума в общ  размер на 19792,98лв, ведно със законна лихва. Иска и разноски. Сочи се, че на 25.10.2012 г. бил сключен договор за банков револвиращ кредит между УниКредит Булбанк АД и “Редстар-1“ като кредитополучател. С кредитополучателя като солидарни длъжници се задължили ищецът, втория ответник, а с анекс от 19.10.2016 г. и първият ответник През м.април 2017 г. получил покана за доброволно изпълнение, с която бил уведомен от кредитора, че било допуснато просрочие и го поканил да погаси всички изискуеми задължения. С 4бр. вноски бележки заплатил целия остатък от дълга в общ размер на 19792,98 лв.

            В предоставения срок ответниците не депозират отговор. В с.з. процесуалният им представител оспорва претенцията, твърди, че ответниците не са били канени редовно за заплащане на суми по кредита, че оспорва размера на претенцията по отношение на всеки един от тях.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  Предявеният иск е с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД, като се претендира връщане на заплатени от съдлъжник суми по договор за кредит. Не се спори, че на 25.10.2012г. е сключен  договор за револвиращ кредит между “Редстар-1“ ООД като кредитополучател, и УниКредит Булбанк АД като кредитор за сумата 25000лв.  както и Анекс  №07 към договора, като В.А.К., Р.С.К. и ищецът като солидарни длъжници. Заемната сума в размер на 25000лв. е получена от “Редстар-1“ ООД. Поради забава в погасяване на задълженията ищецът получил покана за доброволно изпълнение от 19.04.2017г., за допуснато просрочие по предоставения кредит и анекси в размер 134,53лв., като общото задължение - в размер на 17800лв. редовна главница, 600лв. просрочена главница, 434,53лв. просрочена лихва. Бил поканен в 7 дневен срок, да погаси просрочените и изискуеми задължения, като в противен случай банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем. За окончателното погасяване на кредита, ищецът внесъл дължимите суми в общ размер на 19792,32лв., с което задължението по договора било погасено, видно от  приложеното банково удостоверение.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенцията е доказана. В тежест на ищеца е да установи наличието на дълг възникнал при условията на солидарност между страните, както извършеното от него плащане в полза на кредитора, с което е погасил повече от припадащата му се във вътрешните отношения част от задължението. В тежест на ответниците е да докажат, че отговарят за по-малка част от задължението, както и евентуалното плащане на ищеца. Безспорно е установено наличието на предоставен кредит по договор от 25.10.2012г. с кредитополучател Редстар-1 ООД, по който договор и анекс от 19.10.2016г. солидарно се задължили ищецът и двамата ответници. За заплащането на сума в общ размер на 19792,98лв. от ищеца, с което е погасил изцяло задължението, не се спори, това се  установява и от приложените писмени доказателства. В случая дали ответниците са били надлежно уведомени, че кредит е станал предсрочно изискуем, каквото възражение се навежда, е неотносимо в случая. Налице са предпоставките на чл.127 ал.2 от ЗЗД, тъй като поръчителят е изпълнил задължението на длъжника и има право на обратен иск за това, което е платил. За да бъде ангажирана отговорността по чл.127 ал.2 от ЗЗД  е необходимо да бъде установено, че ищецът е изплатил повече от неговата част от солидарното задължение, като посочената разпоредба урежда вътрешните отношения, изхождайки от общия принцип забраняващ неоснователното разместване на блага. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено от кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга към момента на погасяването му./Р-е №211/23.07.12г. гр.д. №177/11г. IV г.о. ВКС/ В случая по договора, съответно анекса към него, с кредитополучателя Редстар-1 ООД, са се задължили като съдлъжници, ищецът и всеки един от двамата ответници. От приложеното удостоверение и вносни бележи се установява, че ищецът е заплатил на банката сумата 19792,98лв., която сума следва да бъде възложена по равно между четирима задължени по кредита лица - кредитополучателя Редстар-1 ООД и тримата солидарни длъжници – ищецът и двамата ответници. Ето защо претенцията е основателна в размер на 4948,25лв. за всеки от тях/19792,98:4/, или за двамата ответници/тъй като претенцията е общо предявена/ в размер на 9896,50лв., а до първоначално предявения размер от 13195,32лв. следва да се отхвърли.

С оглед основателността на претенцията ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска. Направените такива са в общ  размер на 1583,91лв., включващи  заплатена държавна такса от 263,91лв. и 1320лв. адвокатско възнаграждение. По отношение възражението от ответната страна  за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което в размер на 1320лв. намира, че  не е близък до минималния определен в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както с оглед фактическата и правно сложност на делото, приключването му в едно заседание, следва да бъде намалено на 1100лв., който размер намира за съответен. Поради което ответниците дължат за разноски на ищеца 1022,93лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответниците следва да заплатят на ищеца от направените в размер на 1183,91лв. разноски по ч.гр.д. №670/2018г. на РРС, съразмерно уважената част сума в общ размер на 887,93лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки ответник е в размер на 1100лв. Направено е възражение от представителя на ищеца за неговата прекомерност. Възнаграждението е почти два пъти над размера по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед сложността на делото и заявената защитна позиция, действително намира, че следва да бъде редуцирано в размер на 700лв. за всеки ответник. Поради което ищецът дължи общо 350лв. на ответниците, т.е по 175лв. за разноски  на всеки от тях.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.К., ЕГН **********, адрес *** и Р.С.К., ЕГН **********, адрес *** , дължат на М.А.М., ЕГН**********, адрес 9896,50лв./девет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща сбор от припадащата им се в качеството на солидарни длъжници по договор за револвиращ кредит № REV-7937903/25.10.2012г. част, ведно със законната лихва от 17.04.2018 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до първоначалния размер като неоснователен.

ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН **********, адрес *** и Р.С.К., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.А.М., ЕГН**********, адрес ***, сумата 1022,93лв. /хиляда двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 887,93лв./осемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№670/2018г. на РРС.

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата 175лв. /сто седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на Р.С.К., ЕГН **********, адрес ***5лв. /сто седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: