Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 403                                           06.11.2018  г.                                              гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести ноември                                                   две хиляди и осемнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар    Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1222/2018 г.

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК .

            Депозирана е искова молба от “Обединена българска банка” АД, срещу С.Н.А., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 3451,90лв. главница, законната лихва от 03.07.2015г., сумата 194,85лв. договорна лихва за периода от 03.09.2015г. до 28.08.2016г., 478,44лв. наказателна лихва за периода от 03.09.2015г. до 01.02.2017г.  Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на 03.07.2015г. с ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва в размер на 3500лв., усвоен на 06.07.2015г. Кредитополучателят се задължил да заплати на Банката получената в заем сума ведно с начислените лихви  и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, считано от 03.08.2015г. Считано от 03.09.2015г. преустановил плащанията по договора, поради което на ответницата е връчена нотариална покана при условията на ч.47 от ГПК, като е уведомена, че на основание чл.19 от договора за кредит, банката упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем. Тъй като не е последвало доброволно изпълнение е предявено заявление пред РРС за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, в производството по което е  издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №213/2017г. на РРС, връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С договор от 31.08.2018г. за прехвърляне на парични вземания/цесия/  и Приложение №1 към него, ОББ прехвърлила вземанията си процесния договор за кредит от ответницата на Еос Матрикс ЕООД.

В предоставения срок ответникът не депозира отговор, не се явява в с.з.

Предвид искането на представителя на ищеца в с.з. за постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че предпоставките за постановяване на същото са налице – на ответника му е указана тази възможност, той не е представил становище и не е изпратил представител в с.з. От приложените писмени доказателства може да се направи вероятен извод, че искът е основателен.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, в размер на 155,58лв., внесена държавна такса.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца 82,50лв. за държавна такса и 539,26лв. адвокатско възнаграждение или общо 621,76лв. за разноски по ч.гр.д. №213/2017г. на РРС.

            По гореизложените съображения, съдът:

 

            Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.А., ЕГН**********, адрес ***, ДЪЛЖИ на “Обединена българска банка” АД, ЕИК000694959, седалище гр.София, община Възраждане, ул.Света София №5 сумата 3451,90лв./три хиляди четиристотин петдесет и един лева и деветдесет стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 03.02.2017г. до окончателното изплащане, сумата 194,85лв./сто деветдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ договорна лихва за периода от 03.09.2015г. до 28.08.2016г., сумата 478,44лв./четиристотин седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ наказателна лихва за периода от 03.09.2015г. до 01.02.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №213/2017 г. на РРС.

            ОСЪЖДА С.Н.А., ЕГН**********, адрес ***, да заплати на“Обединена българска банка” АД, ЕИК000694959, седалище гр.София, община Възраждане, ул.Света София №5  сумата 155,58лв. /сто петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ за разноски в настоящото производство, КАКТО сумата 621,76лв. /шестотин двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №213/2017г. на РРС.

            Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239 от ГПК. Препис от същото да се изпрати на ответника.

 

 

           

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: