Р Е Ш Е Н И Е

Номер 387                                                 12.11.2018 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На тридесети октомври                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар   Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1224 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от И.Р.Т. с която е предявен иск срещу Община Лозница за установяване, че е собственик на ПИ с идентификатор 24092.102.18 в с.Бели лом, местност „До селото“ площ 1280 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, съседи: №24092.102.6, 24092.102.8, 24092.102.20, 24092.114.2 и 24092.102.19,  придобит въз основа на давностно владение. Сочи, че притежава имота, който се намира на около тридесет метра от къщата, в която живее,  в с.Бели лом ул. *****. Закупен от дядо му Т. М. през 30-те години на миналия век. От тогава дядо му, съответно баща му  и той го ползва и владее – от 1964г. През годините сял различни култури в момента имотът е изоран и засят. Твърди, че придобил имота по давност, упражнявал фактическа власт в периода от 1964г. до настоящия момент. Към настоящия момент имотът е със статут на земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и записан като собственост на ответника с Акт №1067/21.02.2018г.            Ответникът не депозира отговор в срок, не се явява, не заявява становище и в с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищецът е наследник на Т. М.– негов дядо, който придобил  процесния  имот – ясак  в с. Бели лом. С н.а. за покупко-продажба №78 том 3 дело №988/1983г.  Т. Ш. Т. продал на ищеца ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо урегулиран парцел  VI-90 кв.15 по плана на Бели лом от 1000кв.м. и по кадастрална основа 570 кв.м. заедно с построените в него паянтова къща на 12кв.м.

За имота е съставен АЧОС №1067 от 21.02.2018г.

В показанията си свид. Ф.С. Р. сочи, че  до къщата на ищеца в с.Бели лом ул. **** има ясак от дядото, от 1 дка и 3 ара, който го работи повече от 10 години, сеел люцерна.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост в случая и от страна на неговия наследодател. От гласните доказателства се установява, че имотът, който е в близост до къщата на ищеца се ползвал от него, останал от дядо му, обработвал го повече от 10 години, същият е земеделска земя. Няма данни да е бил внасян в ТКЗС, както и да е бил отчуждаван за мероприятия предвидени в устройствения план на населеното място. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на  земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им. Процесният имот не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС: Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Имотът явно е владян от неговите собственици, респ. правоприемници, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причисли като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и не е общинска собственост /в практика на ВКС-Решение №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. и др./ Съдът намира, че ищецът доказа придобивното си основание, ответникът явно не оспорва това, както и че имотът е от категорията на тези по чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в негова тежест бе да установи това обстоятелство. След като липсват доказателства имотът да е бил отнеман от ищеца от гледна точка на реституционното законодателство, не може да се обоснове отнемане от държавата и съответно основание за възстановяване по ЗСПЗЗ, не е станал общинска собственост, поради което искът е основателен и доказан.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лозница, че И.Р.Т., ЕГН **********, адрес *** е собственик на ПИ с идентификатор 24092.102.18 в с.Бели лом, община Лозница, област Разград, местност „До селото“, площ 1280 кв.м./хиляда двеста и осемдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, Стар идентификатор 24092.102.17, номер по предходен план: от 24092.102.11/от 102004/; Делба от 24092.102.12; делба от 24092.102.17. Съседи: №24092.102.6, 24092.102.8, 24092.102.20, 24092.114.2 и 24092.102.19.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: