Р Е Ш Е Н И Е

Номер 437 30.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1298 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от В.Т.В., с която са предявени субективно съединени искове срещу Д.Л.Д. за заплащане на сумата 3000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 15052лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта 18.01.2017г. Сочи, че с присъда №13 от 20.04.2018г. по нохд №358/17г. на РС Исперих, ответникът е бил признат за виновен, за извършено престъпление телефонна измама, като ищцата била пострадала от същото и била причинена имотна вреда в размер на 15052лв Отделно от това, същата търпяла и неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, от тогава до сега била в постоянен страх при всяко позвъняване по телефона, дали няма да се повтори станалото. Тревожното и състояние водело до безсъние и отпаднало физическо състояние. Прилага обвинителен акт и присъда по нохд №358/2017г. на РС Исперих.

Ответникът депозира отговор. Намира исковата молба за нередовна, поради неуточняване на началния момент за причинените вреди. Намира за частично основателен иска за причинени имуществени вреди.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: С присъда по н.о.х.д. №358/2017г. на РС - Исперих ответникът е признат за виновен в това, че на 18.01.2017г. в съучастие като помагач на неизвестно лице-извършител, в условията на продължавано престъпление, умишлено е улеснил извършването на престъплението, като взел и отнесъл със себе си сумата от 15052лв., оставени от В.Т. ***, която била въведена в заблуждение от неизвестен извършител целящ имотна облага, който с това и причинил имотна вреда в посочения размер – престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК.

По искане на ищеца са разпитани като свидетели М. Т. К. и И. К. М.. Св.К., сестра на ищцата сочи, че в средата на м.01.17г. и се обадила ищцата разстроена, че някой я заплашвал по телефона, била сложила 2000лв. до вратата и всички златни неща, които имала. След това и се обадил някой, представил се за комисар, че трябва да даде пари, ищцата изтеглила от банката, като общо около 15000лв. били. Животът и се преобърнал от тогава, плачела непрекъснато, не смеела да вдига стационарния си телефон, защото от там било обаждането. Решила да я заведе на психолог, защото се чувствала много зле. Вземала успокоителни таблетки, не можела да спи, да остава в къщи сама. Станала страхлива, плаха, нерешителна, променила се много, от няколко месеца се стабилизирала, като не плачела токова често. Св.М. сочи, че процесния ден звъняла на ищцата,но не можала да се свърже с нея. Разтревожила се, тъй като се чували всеки ден. На следващия разбрала, че била заплашвана, че ще бъде осъществена физическа разправа спрямо нея. Били „ало измамници“, ходила да тегли пари от банката, 15000лв. дала, казали и: “Ако не дадеш всичките си пари ще бъдеш разчленена“. Ищцата била притеснена, не желаела да общува с хора и непрекъснато плачела, не смеела по телефона да се обади. Станала тревожна, изпитвала страх, като се притеснила за психическото и здраве. Личният и лекар,който бил невролог и изписал успокоителни лекарства, които ищцата вземала. Страх и тревожност у нея виждала и днес, само като се сетела за случа, започвала да плаче, като връщала лентата назад, за това и се обаждала всеки ден, да провери как е. Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни незаинтересовани, взаимно свързани с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние - действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено, като съучастник в деянието е ответникът, което е установено с влязла в сила присъда и е задължително на основание чл.300 от ГПК. В състава на престъплението са включени причинени на ищцата имуществени вреди в размер на 15052лв., поради което претенцията за имуществени вреди е основателна. В случая са причинени и неимуществени вреди - страдания, които са в резултат на престъплението. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще. В деянието квалифицирано по чл.210 ал.1 т. вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, ответникът е участвал като съизвършител във формата на помагач, като същият се наказва съгласно чл.21 ал.2 от НК само за онова, за което умишлено е подбудил или подпомогнал извършителя. В случая ответникът е помогнал в деянието, като е отнесъл със себе си оставената от ищцата сума от 15052лв. Няма доказателства същият да е участвал в действията по отправени заплахи и закани. Независимо от това, вследствие на съвместните действия на извършителя и помагача-ответник в престъплението, ищцата е била въведена в заблуждение, за да предаде процесната сума пари, както в резултат на това са и причинени страдания в период дълго време след инцидента, наличие на тревожност съществувало и към настоящия момент. Същата била силно изплашена, стресирана, притеснена, бояла се да остава сама. За репариране на причинените неимуществени вреди, които надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване, предвид посочените критерии относими в случая, предвид зачестилите престъпления от този вид/които са явно с явно висока обществена опасност/ изминалия период от време след деянието, както и възрастта на пострадалата, съдът намира, че обезщетение в размер на 2500лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. До предявения размер от 3000лв. тази претенция следва да се отхвърли като недоказана, тъй като не се установява по-интензивен, съответно продължител да е бил периода на възстановяване с оглед обичайните случаи от този вид. Сумите представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта – 18.01.2017г., както е поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска, т.е сума в размер на 1070,70лв.

Ответникът следва да заплати на основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС и сумата 602,08лв. за държавна такса върху уважените претенции за имуществени вреди.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.В., ЕГН**********, адрес *** сумата 15052 лв. /петнадесет хиляди петдесет и два лева/ за причинени имуществени вреди, както и сумата 2500 лв. /две хиляди петстотин лева/ за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 18.01.2017г. до окончателното им изплащане, сумата 1070,70лв./хиляда и седемдесет лева и седемдесет стотинки/ за разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до първоначално предявения размер от 3000лв.

ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 602,08лв./шестотин и два лева и осем стотинки/ за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: