Р Е Ш Е Н И Е

Номер 439 29.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1390 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. ЕАД – гр. София срещу К.А.Х., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 682,74 лв. – дължима от ответника главница по договор за кредит, сумата 4,06лв. възнаградителна лихва, сумата 36,37 лв. лихва за забава за периода от 20.03.2012г. до 11.04.2018г, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Алтернативно, че всички претенции са дължими на основание изтичане и падежирането на последната погасителна вноска, която е била на 20.04.2017г. Твърди се, че ответникът дължи тези суми по договор за заем от 08.10.2015г., с който му е отпуснат кредит в размер на 3324лв., която сума била усвоена от ответника. Заемът следвало да се погаси на 18 месечни вноски - всяка от 233,16лв. Ответникът не изпълнил задълженията си и преустановил плащането на вноските на 20.02.2017г., поради което вземането станало изискуемо в пълен размер, считано от датата на втората пропусната месечна вноска. Постъпило възражение по издадената в този смисъл срещу нея заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №694/2018г. на РРС.

В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не са представени доказателства за уведомяването на ответника, за настъпила предсрочна изискуемост. Алтернативно, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 08.10.2015г. е сключен договор за потребителски заем PLUS-11639838., с който “БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3324лв. Последният се задължил да погаси заема на 18 месечни погасителни вноски в размер на 233,16лв., които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването и съгласно ГПР-39,68% и ГЛП – 29,58%. Ответникът преустановил плащането на вноските на 20.02.2017г., като до този момент са погасени 15 месечни вноски.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №694/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 682,74лв. главница, сумата 4,06лв. възнаградителна лихва както и 36,37лв. лихва за забава за периода от 20.03.2017г. до 11.04.2018г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор за потребителски заем, по силата на който е предоставена на ответника сумата 3324лв., която следвало да върне, със съответно оскъпяване като възнаградителна лихва. Договорът за заем посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен от ответника. Ищецът е изпълнил задълженията си - да предостави уговорената парична сума. Ответникът е заплатил 15 месечни вноски, които представляват извънсъдебно признание, че е получил сумата предмет на договора, поради което дължи нейното връщане. Установено е, че освен главницата, ответникът дължи възнаградителна лихва, лихва за забава за претендирания период, за чиито размер не се спори, поради което искът е основателен, тъй като не се установи, оставащите погасителни вноски да са били заплатени. Възражението на ответната страна, за неуведомяване за настъпила предсрочна изискуемост е неоснователно, тъй като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.04.2018г, е настъпил падежът на уговорените погасителни вноски, видно от приложения погасителен план и задължението е било изискуемо. Неоснователно е възражението за наличие на неравноправна клауза по чл.21 ал.2 от ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна, тъй като в случая не се установява такова завишаване на лихвата над предвидения в чл.19 ал.4 от ЗПК размер. Не е налице и хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК според която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В случая не се установява, възнаградителната лихва, да е в завишен процент, а обезщетението за забава да надхвърля законната лихва, не са въведени и допълнителни плащания, чиято дължимост да е обусловена от забавата на длъжника.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направени са разноски заплатена държавна такса от 125лв., 150лв. за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или в общ размер на 375лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №694/2018г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 25 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.Х., ЕГН**********, адрес ***6, че дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Безнес Парк София, сгр.14 сумата 682,74лв. /шестотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 20.04.2018г. до окончателното и изплащан, сумата 4,06лв./четири лева и шест стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017г. до 20.04.2017г., сумата 36,37лв./тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода от 20.03.2017г. до 11.04.2018г.

ОСЪЖДА К.А.Х., ЕГН**********, адрес ***6 ДА ЗАПЛАТИ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Безнес Парк София, сгр.14 сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №694/2018г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: