Р Е Ш Е Н И Е

Номер 435                                            26.11.2018 г.                                    гр.Разград

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети ноември                                      две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар  Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1494 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.124 от ГПК..

               Депозирана е искова молба от Р.Н.Н. и С.Х.Н., с която е предявен иск срещу Община Л. за установяване, че ищците са собственици на урегулиран поземлен имот с № IX 151 в кв.26 по ЗРП на с.Г. , общ.Л., с административен адрес ул.**, целият с площ от 1 285 кв.м., ведно с построената в него самостоятелна жилищна сграда – полумасивна, със застроена площ от 84 кв.м., състояща се от три стаи, салон и маза, построена през 1964 г., гараж, масивен, построен през 1964 г., със застроена площ от 15 кв.м. и полумасивна стопанска сграда, построена през 1964 г., със застроена площ  от 40 кв.м. Сочат, че са закупили имота в края на 1989 г. от Общински народен съвет гр.Л., за което заплатили 21 172 лв., получили писмения договор за покупко-продажба,настанили се в имота, но след това  загубили писмения договор. Съобщават, че през 1992 г. били страна по дело, заведено от бившия собственик на имота, което съдебно дело те спечелили, но не съхраняват съдебното решение. За времето от 1989 до настоящия момент направили редица подобрения в имота. Правният си интерес от завеждане на иска мотивират с обстоятелството, че за имота е съставен акт за общинска собственост.  

            Ответникът Община Л. не е заявил становище по иска.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:  Ищците по делото са съпрузи, сключили граждански брак на ** г. в гр.Т..

            Ищецът Р.Н.Н. е бил страна – ответник по гр.д.№496/1992 г. по описа на РС Р. с правно основание чл.26, чл.27 и чл.29 от ЗЗД. Според представеното по делото удостоверение в срочната книга на съда е записано, че искът  е отхвърлен като неоснователен, като решението е потвърдено с решение на ОС Р..

 Според представеното удостоверение от Община Л. УПИ IX -56 в кв.33 по плана на с.Г. от 1948 г. е идентичен с  УПИ  IX-151 в кв.26 и скица №234 от 02.07.2018 г. по плана на с.Г. от 1998 г.

            На 03.07.1989 г. е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот на осн. чл.26 от ЗСГ за жилищна сграда, гараж, дворно место, подобрения и трайни насаждения в с.Г., кв.33, парцел IX планоснимачен №56. В акта е посочено, че бившият собственик на имота е С. А. С.. Според удостоверение от 03.07.2018 г., издадено от Община Л., след като за имота е съставен акт за държавна собственост по силата на пар.42 от Закона за общинската собственост, същият е станал общинска собственост.

            Видно от техническото описание, изготвено от Община Л. в урегулиран поземлен имот с № IX 151 в кв.26 по ЗРП на с.Г. са изградени полумасивна жилищна сграда построена през 1964 г. със ЗП 84 кв.м., която се състои от три стаи, салон и мазе, масивен гараж, построен през 1964 г. със ЗП 15 кв.м. и полумасивна стопанска сграда, построена през 1964 г. със ЗП 40 кв.м.

            Същевременно имотът с административен адрес  в с.Г. ул.** е деклариран от ищеца. Според разписния лист на с.Г. парцел IX в кв.33 с площ 1260 лв. е записан на Р.Н.Н. с договор от 09.01.1990 г.  Преди това същият имот е бил записан на С. А. С..

            В скицата, издадена от Община Л. като собственик на УПИ IX-151 в кв.26 по ЗРП на с.Г. е записан Р. Н. С.. Според удостоверението за идентичност на лице с различни имена това са имена,  които е носил ищецът Р.Н.Н.. Двамата ищци са съпрузи, като са сключили граждански брак на ** г. в гр.Т..

            Според показанията на свидетелите И. и С. ищците са закупили къща в с.-Г. през 1990 г. В дворното място имало и гараж, а впоследствие построили сайвант. Имота купили от Община Л., като свид.И. дори им помогнал с парични средства. И те знаят, че предишен собственик на имота е бил С. А.. След като се настанили в имота ищците го ремонтирали и подобрявали. Единственият, който бил претендирал за този имот, според свидетелите, бил предишния собственик, който водил дело, но го загубил.

               Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:          Предявеният установителен иск, с който ищецът иска да бъде установено по отношение на ответника, че той е собственик на процесния имот е основателен и доказан.  В продължение на повече от 20 години непрекъснато  ищците са владяли имота – упражнявали са фактическа власт  лично и са имали отношение към имота като към свой – извършвали са подобрения, били са ответници по съдебно дело, което спечелили, плащали са си данъците. Така на осн. чл.79 от Закона за собствеността те са придобили правото на собственост.

            По делото не бяха представени доказателства за одържавяване на имота, а представеният акт за държавна собственост не доказва правото на собственост на държавата, а след това на Община Л., тъй като този вид актове са констативни, респ. удостоверяват правото на собственост, а не го създават, респ. променят. Освен това същият предхожда датата 09.01.1990 г., от която дата е записаният в разписния лист договор.  Следователно не може да се приеме, че имотът е бил държавна, респ. по-късно общинска собственост по силата на пар. 42 от Закона за общинска собственост и по отношение на него не важи забраната за придобиване по давност, посочена в чл.86 от Закона за собствеността.

            Ищците не са претендирали за разноски по делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лозница, БУЛСТАТ 000505853 с адрес гр.Лозница, ул.“В.Левски“, №6, че Р.Н.Н., ЕГН ********** и С.Х.Н., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** са собственици въз основа на давностно владение на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № IX 151 /девет римско, сто петдесет и пет арабско/, в кв. 26 /двадесет и шест/ по ЗРП на с.Г., общ.Л., обл.Р., одобрен със Заповед №143/1998 г., с административен адрес на имота ул.**, целият с площ 1 285 кв.м. /хиляда двеста осемдесет и пет квадратни метра/, ведно с построените в него самостоятелна жилищна сграда  - полумасивна със застроена площ от 84 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра/, състояща се от три стаи, салон и маза, построена през 1964 г., гараж – масивен, построен през 1964 г. със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/ и полумасивна стопанска сграда , построена през 1964 г., със засторена площ от 40 кв.м. /четиридесет квадратни метра/ при граници и съседи : север – улица, изток – УПИ № X  150, юг – улица, запад УПИ № VIII-152.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: