Р Е Ш Е Н И Е

Номер 447 29.11.2018 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1690/2018 г.

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от З.М.С., с която иска от съда да установи по отношение на „Топлофикация Разград“ЕАД“, че задължението на ищеца към ответника за заплащане на сумите 392,51 лв. главница и 52,98 лв. обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№479/2012 г. по описа на РС Разград. са погасени по давност. Сочи, че въз основа на издаденият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20127620400617 на ЧСИ Д.Драганов, по което не са извършвани изпълнителни действия и същото е прекратено по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено, поради което претендираните от дружеството суми не са дължими. В о.с.з. процесуалният представител на ищеца заявява, че до края на годината тези суми ще бъдат отписани като задължения в счетоводството на ищцовото дружество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ответникът е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 392,51 лв. за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2009 г. – 05.07.2011 г. на адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №53, вх.1, ап.7 ведно със законната лихва върху сумата от 02.04.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата 53,98 лв. лихва за забава за периода 01.01.2010 г. – 15.03.2012 г. и 25 лв. разноски по делото срещу ищеца. По заявлението е образувано гр.д.№479/2012 г. и на 01.06.2012 г. е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №201276204000617 по описа на ЧСИ Д.Драганов с взискател „Топлофикация Разград“ЕАД и длъжник З.М.С.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.10.2014 г. На 04.05.2017 г. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, ищец по настоящото дело, а на 02.11.2017 г. ищецът е поискал прекратяване на делото и връщане на изпълнителния лист, с който е образувано.

Ето защо с постановление от 23.11.2017 г. на основание чл.433 , ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК ЧСИ е прекратил изпълнителното производство. Видно от протокол от 11.12.2017 г. ЧСИ е предал на взискателя „Топлофикация Разград“ЕАД изпълнителния лист, издаден на 01.06.2012 г. по ч.гр.д.№479/2012 г.

Към изпълнителното дело са приложени платежни нареждания, с които ищецът е превел на ЧСИ сумата 177 лв.

По реда на чл.47 от ГПК на ищеца е изпратено съобщение от ЧСИ, с което е указано на ищеца, че следва да посочи банкова сметка, ***те суми по изпълнителното производство.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С оглед твърдението на ищците, че вземанията срещу тях са погасени по давност, трябва да се изследват тези действия, с които е спирана и прекъсвана давността. При това изследване съдът трябва да вземе предвид Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК. В същото е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Такова изпълнително действие, което прекъсва давността е запорирането на трудовото възнаграждение, което в случая е поискано, но няма доказателства, че е наложено. Образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността, респ. неговата висящност не я спира. В този смисъл има разлика между исковия процес /който спира давността/ и изпълнителния. Докато ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес /защото той се движи служебно от съда/, то взискателят следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като сочи съответните изпълнителни способи, респ. внася таксите и разноските за тях, респ. иск повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Задълженията, за които е издаден процесният изпълнителен лист срещу ищеца са периодични такива и за тях се прилага тригодишната погасителна давност, уредена в чл.111, б „в“ от ЗЗД. Същата не е прекъсната с образуването на частните дела за издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявленията за това не са нито иск, нито възражение по см. на чл.116 б“б“ от ЗЗД и не прекъсват давността, освен в случаите, в които след това е предявен иск по чл.422 от ГПК. По делото липсват твърдения и доказателства за предявяване на такъв иск за установяване на вземанията на ответника към ищеца. Това заявление не е и действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б“В“от ЗЗД.

Следователно правото на принудително изпълнение на вземанията, отнасящи се за периода 01.12.2009 г. – 05.07.2011 г. е погасено по давност на 06.07.2014 г.

Така предявеният от ищеца иск за установяване, че правото на принудително изпълнение на задълженията, за които е издаден изп.л. по ч.гр.д.№479/2012 г. по описа на РС Разград е погасено по давност се явява основателен и доказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв. държавна такса. На основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. Д., процесуален представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което възнаграждение е в размер на минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“, че правото на принудително изпълнение по отношение на задълженията на З.М.С., ЕГН ********** за заплащане на 392,51 лв. ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва от 02.04.2012 г. до изплащане на вземането и сумата 52,98 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 15.03.2012 г., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№479/2012 г. по описа на РС Разград е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ на З.М.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата 100 лв. / сто лева / разноски по делото.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.И.Д. *** сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: