Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 350                                          02.11.2018 г.                          гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На четвърти октомври                                                         две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2828 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.265 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Х.Н.В., с която са депозирани обективно съединени искове срещу „В.Л.М.-Енерджи“ЕООД за заплащане на сумата 4000 лв. по договор за изработка, а в условията на евентуалност за заплащане на същата сума като такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че между него и ответника е сключен неформален договор за изработка, като ответникът е възложил на ищеца извършване на енергиен одит на уличното осветление в гр.Разград, че ищецът е изпълнил възложената работа и представил Доклад за енергийно обследване и че са се договорили ответникът да му заплати за това 4 000 лв., както и че ответникът не е заплатил същата сума.  Иска присъждане и на законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба и направените по делото разноски.  Счита, че с разменената кореспонденция на електронни писма е извършено фактическо приемане на извършената работа, както и че размерът на уговореното възнаграждение е потвърдено с имейл.

            Ответникът „В.Л.М.-Енерджи“ЕООД оспорва исковете. Твърди, че същите са допустими, но неоснователни. Твърди, че „В.Л.М.-Енерджи“ЕООД никога не е възлагало на ищеца извършване на дейности по одит на уличното осветление, както и че самият ответник няма договорни отношения с Община Разград за изпълнение на обществена поръчка с предмет обследване на енергийната ефективност“, че такава обществена поръчка е сключена между Община Разград и „Проенерджи Консулт“ООД със седалище гр.София на 14.12.2016 г., че контактите между ищеца и управителя на ответното дружество са били по инициатива на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че е изготвил  и предоставил Доклад за енергийно обследване на системите за улично осветление, както и това, че между страните по делото е сключена търговска сделка. Претендира за направените по делото разноски.

            С искова молба от 14.02.2018 г. ищецът е поискал като ответник по делото да бъде конституиран и „Проенерджи Консулт“ООД при условията на чл.228, ал.3 от ГПК, както и изменение на иска, като иска от съда да осъди „В.Л.М-Енерджи“ЕООД  и „Проенерджи консулт“ООД солидарно да му заплатят първоначалната искова сума, а именно 4 000 лв. – цена на изпълнени от ищеца дейности по неформален договор за изработка на Доклад „Обследване на системите за улично осветление на територията на гр.Разград“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба. В условията на евентуалност претендира същата сума, като такава, с която ответниците са се обогатили неоснователно., респ. също в условията на евентуалност иска разделно осъждане на двете дружества. Сочи че от отговора на първоначалната искова молба е узнал, че B. Р. представлява и друго търговско дружество, както и че именно то е притежател на лицензия  по чл.57 от Закона за енергийната ефективност.               Вторият ответник по делото „Проенерджи консулт“ООД в писмения отговор счита иска за неоснователен. Сочи, че по договор с Община Разград на 13.03.2017 г. са предали на възложителя следните документи за извършената работа:доклад, резюме, изследване, проучване, уточняване изчисления и технико-икономически оценки, че никога не са търсили ищеца за съдействие, че той им е предложил такова, но те са отказали и съответно не са сключвали никакъв договор. Твърди, че описаните в исковата молба електронни писма не са използвани при изготвяне на енергийния одит, както и че докладът е предаден на Община Разград преди 18.03.2017 г., на която дата по твърдения в исковата молба е започнала кореспонденцията между ищеца и представляващата двете ответни дружества.

            Според процесуалния представител на ответниците по делото не са представени доказателства за съществуване на облигационно отношение, освен това не е имало нужда от подобен договор, както и  кореспонденцията е осъществена след предаването на работата на Община Разград. Счита, че няма уговорка за заплащане на сумата 4000 лв., тъй като цената за изпълнение на целия договор е 16 500 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответниците по делото „В.Л.М. Енерджи“ЕООД и „Проенерджи консулт“ООД са търговски дружества с управител В. С. Р. Първото дружество е вписано в регистъра по чл.44, ал.1 от ЗЕЕ /л.203/, а второто – в регистъра на чл.60, ал.1 от ЗЕЕ /л.201/. На страницата на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и двете дружества са посочили Е-поща vili_radeva69@abv.bg /л.204 и л.202/. Между този потребител и потребителя с е-поща h4510@abv.bg е осъществена електронна кореспонденция.

Разменените в електронен вариант документи са представени по делото на хартиен носител в съответствие с разпоредбата на чл.184, ал. изр. първо от ГПК. Първият от представените имейли е от Е-поща vili_radeva69@abv.bg, с означение „В.Л.М. Енерджи“ЕООД и съдържа прикачени файлове – схеми /л.130-131/. На 11.03. ищецът в отговор е изпратил  светлотехническа квалификация /л.129/, на 14.03.2018 г. е изпратил спецификация за улично осветление на ж.к.“Орел“ гр.Разград /л.128/. В съобщение от 18.03.2018 г. /л.127/ е посочил загуби в пускорегулиращи апарати. На 18.03.2018 г. ищецът е изпратил на Е-поща vili_radeva69@abv.bg доклад „Обследване на системите за улично осветление на територията на Община Искър“ /л.89 и сл./. На 18.03.2018 г. от същата е-поща на ищеца е изпратен списък на улиците с някакви данни с уточнение, „не е допълнено Априлско въстание, ще го пуснем до края на деня“ /л.88/. На 19.03.2018 г. ищецът е изпратил на Е-поща vili_radeva69@abv.bg прикачен файл с изчисления /л.87/ и на същата дата – други изчисления /л.86/. В отговор на друго писмо от Е-поща vili_radeva69@abv.bg на ищеца е изпратен нов списък на улици и величини срещу тях /л.85/, подобен списък е изпратен и на 20.03.2018 г. /л.84/. на 20.03.2018 г. с имейл ищецът изпраща на горепосочената Е-поща нови изчисления /л.83/, на 21.03.2018 г. – нова схема /л.82/. На 21.03.3018 г. схема е изпратена от Е-поща vili_radeva69@abv.bg на ищеца /л.81/, а на 22.03.2018 г. – като прикачен файл доклад „Обследване на системите за улично осветление на територията на град Разград“ /л.80/. На същата дата  ищецът е изпратил на Е-поща vili_radeva69@abv.bg схема „Окончателен вариант – Разград“ /л.79/. на 24.03.2017 г. от същата Е-поща  на ищеца са изпратени разходи за експлоатация и поддръжка /л.78/. На 25.03.2017 г. ищецът е изпратил на Е-поща vili_radeva69@abv.bgчетири прикачени файла /л.65 и сл/  с таблици и схеми.  На същата дата от същата Е-поща  на ищеца са изпратени количествено –стойностна сметка и доклад „Обследване на системите за улично осветление на територията на град Разград“ /л.30 и сл/, в който на стр.6 т. 4 е със заглавие „Техническо състояние на уличното осветление в Община Искър“. Друга количествено стойностна сметка е изпратена от ищеца на  Е-поща vili_radeva69@abv.bg на следващия ден – 26.03.2017 г. /л.27/, а на 27.03.2017 г. е изпратена „система за управление на уличното осветление на гр.Разград“/л.24/, а на 28.03.2017 г. – указания за промени в таблица /л.23/ и прикачен файл със схема и данни /л.22/.

Вече на 29.03.2017 г. ищецът е изпратил личните си данни „за гражданския договор“ /л.21/, на 31.03.2017 г. е заявил, че очаква да му изпратят гражданския договор /л.20/, на 01.06.2017 г. е изпратил свое предложение за текст на граждански договор /л.17/, отново напомнил на 05.06.2017 г. /л.16/. На 24.04.2017 г. в отговор на изпратен от ищеца имейл, в който ищецът говори за своята работа за енергийния одит на уличното осветление в гр.Разград и завършва „Договорихме се за 4000 лв. хонорар и аз очаквам да го получа“, а получил отговор от  Е-поща vili_radeva69@abv.bg „Все още нямаме плащане от общината. След като ми платят ще Ви изплатим хонорара“/ л.12/. На 31.05.2017 г. ищецът отново е писал, че очаква да получи сумата 4000 лв. за извършените от него дейности по енергийното обследване на уличното осветление на гр.Разград /л.13/.

На 24.07.2017 г. по „Телепоща“ ищецът е изпратил на „В.Л.М. Енерджи“ЕООД покана за доброволно плащане на сумата 4000 лв.  Поканата е получена на 25.07.2017 г., видно от известието за доставяне /л.14 и 15/.

Преди това – на 14.12.2016 г. между втория ответник „Проенерджи консулт“ООД и Община Разград е сключен договор за обществена поръчка с предмет „Извършване на обследване за енергийна ефективност на улично осветление на територията на град Разград“ със срок на изпълнение 90 дни, считано от датата на сключване на договора. В чл.163 , ал.7 на договора /л.142 и сл./ е записано, че след отстраняване на всички нередовности от страна на изпълнителя, страните по договора подписват протокол за приемане и предаване на изпълнението.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза няма издавани фактури от „В.Л.М. Енерджи“ЕООД във връзка с договора от 14.12.2017 г.  По този договор са издадени две фактури за доставчик „Проенерджи консулт“ООД , които са платени по банков път съответно на 20.12.2016 г. – 2 970 лв. и на 12.04.2017 г. – 16 830 лв. В констативно-съобразителната част вещото лице е посочило, че на 13.03.2017 г. е изготвен приемо-предавателен протокол между Община Разград и „Проенерджи консулт“ООД. На 28.03.2017 г. е изготвен приемо-предавателен протокол между същите страни, с който е посочено, че възложителят „приема резултатите“ от обследването за енергийна ефективност.

Във връзка с твърдението на ищеца, че между него и ответниците  е бил сключен договор за изработка са разпитани свидетелите Т. В., съпруга на ищеца и Л. Р., съпруг на законния представител на двете ответни дружества. Свид. В. съобщава, че подпомага съпруга си в неговата работа. Пред нея са водени телефонни разговори, разпечатвала е електронни съобщения за искани и давани консултации и данни за проект за улично осветление на гр.Разград. Тези обаждания и съобщения били изпращани до края на м. март, след което ищецът предал окончателно всичко и г-жа Р. престанала да вдига телефона. Преди това /януари или февруари/ ищецът ходил и на среща с Р., от която се върнал с две папки и чертежи. Според свидетелката още в началото на комуникацията между двамата имали уговорка за заплащане на 4000 лв., но Р. съобщила, че счетоводителката й е в отпуск, поради което не може да напише гражданския договор. Работата на ищеца според свид. В. се състояла в това да направи категоризация на улиците, състояние на уличното осветление, да подбере нови модерни осветителни тела, да посочи необходимите инвестиции, период на изплащане, разходи за енергия, модерно управление, но той не е посещавал гр.Разград.

Свид. Л. P. е подпомагал работата на дружеството, управлявано от съпругата му. Същият е участвал в изпълнението на договор с Община Разград за нанасяне на уличните стълбове, уличното осветление, трафопостовете, мощностите на осветлението и осветеността на лампите заедно със съпругата си B. Р. и инж.P. P.. Последният, заедно със свидетеля ходили да мерят разстоянията между стълбовете. На Л. P. не му е известно ищецът да е подпомогнал изпълнението на тази обществена поръчка. Според него дружеството има собствени бланки и стил и той не е виждал доклада за енергийно обследване на Община Искър. За снимките на стр. 7 от обследването е категоричен, че са на трансформатори в град Разград.

На въпроси по реда на чл.176 от ГПК законния представител на двете дружества – ответници по делото, обясни, че е поискала и от ищеца, както и от други производители, видове осветителни тела, подходящи за монтиране в съответния град. Допуска, че за системата Екс лайт е научила от колегата си, който е със съответното образование. Според нея ищецът й е предоставил данни за осветителни тела и от различни източници те взели средна цена, за да изготвят количествено-стойностна сметка. Според обясненията й тя не е търсила контакт с ищеца, но трети за делото лица са настоявали тя да говори с него, в резултат на което са имали разговор, от който тя не е била доволна. Пращал й различни материали, не само тези, които са представени по делото и от които тя нямала нужда. Признава, че са се срещнали и лично на 08.03. в гр.София, че в началото е мислела, че може да работят заедно, но след това разбрала, че няма нужда да плаща 4000 лв. за неща, които може да намери навсякъде, но нямала сили да му каже „повече не ме търси“. Пояснява, че докладът е бил предаден на 13.03.2017 г. без грешки.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Първоначално предявеният иск срещу „В.Л.М.Енерджи“ЕООД за заплащане на сумата 4000 лв. е основателен и доказан.

По делото има достатъчно, макар и косвени доказателства за сключен между страните договор за изработка. Този вид договор е уреден в разпоредбите на чл.258 и сл. от Закона за задълженията и договорите като неформален. За да е налице такъв договор е необходимо изпълнителят, в случая ищецът да се е задължил да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя – в случая ответника. Изпратените материали от ищеца на ответника свидетелстват за извършване на определена работа.Това, че кореспонденцията е била двупосочна е индиция за възлагане. Законният представител на ответното предприятие признава, че е мислел, че могат да работят заедно, но след това е решила, че от него няма нужда. Същевременно обаче не е прекратила отношенията между тях и е продължила с кореспонденцията. По отношение на размера на уговореното възнаграждение Р. признава за уговорка за сумата 4000 лв. Тази сума е посочена и в писмото на ищеца, в отговор на което тя е отговорила, че ще изплатят хонорара след като получат плащане от общината. Това нейно изявление, получено от ел. адрес, посочен от дружеството едновременно потвърждава приемането на работата и договорената цена.  От тези два юридически факта – сключването на неформален договор и приемането на работата за ответника „В.Л.М.Енерджи“ЕООД е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение.

Обстоятелствата, че това дружество не е имало задължения към Община Разград, както и кога другият ответник „Проенерджи консулт“ООД е предал Обследването на Община Разград са без значение за отношенията между ищеца и първия ответник. Не е от значение и в каква част изработеното от ищеца е било ползвано при изготвянето на това обследване, въпреки че и без специални знания е видно, че същото е работено върху обследването, изпратено от ищеца на Е-поща vili_radeva69@abv.bg и отнасящо се за Община Искър, като са допълнени и изпратени отделно от ищеца изчисления и схеми /напр. табл.4.3 на л.273 е същата изпратена от ищеца на съответната Е-поща с прикачен файл от 25.03.2017 г. – л.65 и л.74/.

Искът, предявен от ищеца срещу „Проенерджи консулт“ООД е неоснователен и недоказан. Двете ответни дружества са ползвали общ имейл, но всички изпратени на ищеца имейли са подписани от името на първия ответник. Следователно именно с него е бил сключен договора за изработка. Обстоятелството, че вторият ответник е бил страна по договора с Община Разград не го прави възложител по договора за изработка с ищеца. След предаването на работата от ищеца на първият ответник изработеното е станало собственост на възложителя и това как той или трето лице са го използвали няма отношение към задълженията, възникнали по договора за изработка.

Следователно неоснователна се явява и претенцията на ищеца за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят сумата 4000 лв.

Предвид основателността на първия от предявените искове Съдът не следва да разглежда евентуално предявените искове за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК първият ответник дължи на ищеца заплащане на направените по делото разноски в размер на 870 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОСЪЖДА „В.Л.М.-Енерджи“ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Варна“, №2, вх.Б, ап.29 ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.В., ЕГН ********** *** сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ по договор за изработка, ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/ за направените по делото разноски.

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Х.Н.В., ЕГН ********** *** срещу „Проенерджи консулт“ООД, ЕИК 204156194 за заплащане на сумата 4000 лв. по договор за изработка.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: