Р Е Ш Е Н И Е

Номер 423 20.11.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2875 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу В.П.Т., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 800 лв. главница, сумата 95,86 лв. договорна лихва и сумата 22,91 лв. лихва за забава за периода 19.01.2017 г. – 03.08.2017 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението, както и неустойка в размер на 565,50 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит с “Изи Асет Мениджмънт ”АД за сумата 800 лв., че ответникът е поел задължение да върне заетата сума ведно с надбавка, покриваща разноските и добавка, представляваща печалба за заемодателя общо на стойност 95,86 лв. до 17.06.2017 г. на 6 равни месечни вноски по 149,31 лв. Сочи, че в договора е било уговорено задължение при забава на вноската да се начисляват такси за разходи по събирането на вземането от 9 лв. на месец, респ. че на ответника са начислени 18 лв. Също твърди, че ответникът е поел задължение да предостави обезпечение на задължението, което не изпълнил е за това му е начислена неустойка в размер на 565,50 лв., вносима по 94,25 лв. на месец в продължение на шест месеца, че за периода от 19.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението е начислено обезщетение за забава в размер на 22,91 лв., както и че на 17.06.2017 г. е настъпил падежа на последната вноска по договора. Позовава се на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2017 г., с което вземането е прехвърлено на ищеца, за който бил уведомен ответника с писмо, което не била връчено поради ненамиране на ответника на адреса.

Ответникът чрез особения си представител оспорва иска. Сочи, че договорът е нищожен, че не е подписан от ответника и че ответникът не е получил сумата. Твърди, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, с което е нарушен принципа на добросъвестност, което е нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност. Сочи, че липсва яснота относно това какво включва месечната вноска по договора, че ГПР е неоправдан и несправедлив. Освен това сочи, че в договора не е посочено като каква действа А. А. П., че ответникът не е бил запознат с общите условия, че не му е връчен индивидуален погасителен план и такъв не е бил съставен с подписи на страните, че допълнителната информация за сключване на договори от разстояние въвежда клиента в заблуждение, че само търси информация, че преди подписването на договора не е предоставена информация на ответника за условията за усвояването на кредита, че липсва кредитно досие, че ответникът не е бил уведомен за цесията, както и за предсрочната изискуемост, че посоченият в договора за цесия договор е различен от този, предмет на делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ответника по делото В.П.Т. и „Изи Асет Мениджмънт“АД е сключен договор за паричен заем № 2706127 от 16.12.2016 г. за сумата 800 лв. със срок за погасяване 6 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40 %, съответно общата дължима сума е 895,86 лв. Годишният лихвен процент на разходите е 47,33%.

В чл.4 от договора е записано, че заемодателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, а именно поръчителство от две физически лица, които да отговарят на определени изисквания или банкова гаранция със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Като санкция за неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка в размер на 565,50 лв., която ответникът следва да заплати ведно с погасителните вноски по кредита, като към всяка отделна вноска се прибавят по 94,25 лв.

В чл.8 от договора е уговорено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл.10 страните са се договорили, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

По делото е приложен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на вземания“ООД, с който двете дружества принципно се съгласяват, че първото ще прехвърля на второто вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити /л.20/.

На 01.04.2017 г. „Изи Асет мениджмънт“АД е издало потвърждение за прехвърляне на вземания, посочени в приложение №1/01.04.2017 г., което според тях представлява неразделна част от договора от 16.11.2010 г. В това приложение е записано, че продавачът „Изи Асет Мениджмант“ прехвърля на купувача „Агенция за събиране на вземания“ЕАД изрично посочени вземания, сред които и вземането срещу ответника В.П.Т. по договор № 2706127 от 19.12.2016 г. с размер на главницата 800 лв., с общо дължима сума по кредита 1 461,36 лв. с остатък към датата на цесията 1 483,65 лв. , в т.ч. и лихви в размер на 2,29 лв. /л.29/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с в.л. С.К. В своето заключение /л.89/ вещото лице е посочила, че размерът на получената от ответника сума е 800 лв. Към датата на изготвяне на експертното заключение ответникът не е заплатил нито една от вноските по договора. Сумите, предмет на исковите претенции, а именно 800 лв. главница, 95,86 лв. договорена лихва, 565,50 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 18 лв. такса разходи са отразени в счетоводството на ищеца като дължими от ответника. Размерът на законната лихва за периода 01.04.2017 г. – 01.07.2017 г. е в размер на 22,91 лв.

По сигнал на особеният представител на ответника за извършено документно престъпление, РП Разград е извършила проверка, която е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, поради това, че не са били намерени данни за извършено престъпление.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, първият от предявените искове – за заплащане на сумата 800 лв. главница по договор за заем е основателен и доказан. По делото бе установено, че ответникът е получил тази сума в заем и не бяха представени доказателства за връщането на каквато и да било част от нея.

Предявеният иск за заплащане на договорна лихва в размер на 95,86 лв. също е основателен и доказан. Договорът за паричен кредит е възмездна сделка и уговорената договорна лихва е цената на получената услуга, а именно възможността за известен период от време заемателят да ползва сумата, след което да я върне. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителският кредит урежда максималният процент на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размера на просрочените задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.

С Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е регламентиран като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от 01.01., съотв. 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%. Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което уговорената договорна лихва при ГПР от 47,33% е в рамките на посочената такава от закона, поради което длъжникът дължи нейното заплащане, след като е била изрично уговорена в сключения от него договор.

Договорната лихва е регламентирана в договора за потребителски кредит, поради което задължението за нейното плащане възниква независимо от обстоятелството дали Общите условия са станали част от договора.

Право да получи тези две задължения има ищеца, тъй като те са му прехвърлени с договора за цесия.

Искът за заплащане на сумата 565,50 лв. е неоснователен. Действително между страните е уговорено задължение за представяне на обезпечение, за чието изпълнение ответникът не е представил доказателства. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, респ. сделка между търговец и потребител, за тази сделка се прилага и Закона за защита на потребителите, поради което съдът следва да направи преценка за всяка от клаузите в договора, на които се позовава ищеца, дали не е неравноправна.

Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите определя като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /в случая ищеца/ и потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава клауза да бъде действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото индивидуално договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени съответните доказателства. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В случая с уговарянето на тази неустойка се дава възможност на ищеца да увеличи своята печалба от договора до размер, който явно противоречи на изискванията за добросъвестност. Предвид начина, по който е записано задължението на ответника, то неговото неизпълнение е почти сигурно, което е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на ищеца при уговаряне на тази неустойка. Заплащането на неустойката на вноски, едновременно с погасителните вноски по кредита я превръща в допълнение към възнаградителната лихва и увеличава годишния процент на разходите много над максимума, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.

Искът за заплащане на сумата 18,00 лв. такса разходи е неоснователен и недоказан. Таксата следва да бъде начислена за конкретна услуга, различна от изпълнението на задълженията на ищеца като страна по договора. В случая не бяха представени доказателства за предоставени услуги от ищеца на ответника, различни от предоставянето на паричната сума, което.е направено в изпълнение на основното задължение по договора.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава, тъй като задължението за връщане на заетата сума е срочно такова, дължимо на части и след изтичане на срока за изпълнение на осн. чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава върху съответната просрочена вноска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски / 30,05 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител и 200 лв. възнаграждение за вещо лице/ съразмерно на уважената част от исковете , а именно 329,19 лв., както и разноските в размер на 18,66 лв. по ч.гр.д.№1794/2017 г. по описа на РС Разград. На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 62,11 лв. в настоящото дело и 31,05 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1794/2017 г.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.Т., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.“П. Дертлиев“, №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата 800 лв. /осемстотин лева/ главница по договор за паричен заем от 16.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 95,96 лв. /деветдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода 18.01.2017 г. – 17.06.2017 г. и сумата 22,91 лв. /двадесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 19.01.2017 г. – 03.08.2017 г., за които е издадена заповед №2907/04.08.2017 г. по ч.гр.д.№1794/2017 г. по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за заплащане на сумата 18 лв. /осемнадесет лева/ такса разходи/ и 565,50 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 18.01.2017 г. – 17.06.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Люлин“, №10, бул.“П. Дертлиев“, №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата 329,19 лв. /триста двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ за направените по гр.д.№2875/2017 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 62,11 лв. / шестдесет и два лева и единадесет стотинки/, както и сумата 18,66 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски и 31,05 лв. /тридесет и един лева и пет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1794/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1794/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: