В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Сребрена Русева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №267 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че ответника дължи сумата 408,60 лева, представляваща незаплатена цена на консумирана ел.енергия по 4 броя фактури и 2 броя фактури такса възстановяване издадени за периода от 10.01.2017г. до 16.05.2017г. за отчетен период от 27.11.2016г. до 25.04.2017г. и 18,32 лева лихва за забава за периода от датата на падежа на всяка фактура до 24.08.2017г. Претендира законна лихва и направените по делото разноски.

Ответникът не е намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, уведомен по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител депозира писмен отговор, с които оспорва иска, настоява за отхвърлянето му. Заявява, че ищецът не представя доказателства, че ответникът-Й.Д.В. е собственик или ползвател на имота с адрес:гр.Р**, че в периода 27.11.2016г. до 25.04.2017г. в имота е било налице реално потребяване на ел.енергия, че е извършвано възстановяване на преноса на ел.енергия в имота, за което са издадени две фактури с дати: 13.03.2017г и 16.05.2017г., че преди възстановяването на преноса на ел. енергия е било налице реално прекъсване на снабдяването, че преди двете възстановявания на преноса на ел. енергия са платени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на снабдяването, така както изисква чл.37 ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия и чл.21 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия. Твърди още, че липсват доказателства, че за процесния период количеството ел.енергия е отчитано от електромер преминал необходимия метрологичен контрол и че ответникът е подал на два пъти искания за възстановяване захранването в апартамента с ел.енергия.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: С исковата молба, ищецът-„Енерго-Про Продажби”АД-Варна е представил с 4 броя фактури за консумирана ел.енергия и 2 броя фактури такса възстановяване за клиентски номер 1800006323 с абонатен №0301205179, относно имот находящ се в гр.Р.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2132/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 408,60 лева-цена на доставена и консумирана ел. енергия по шест броя фактури-процесните, и за сумата 18,32 лева лихва за забава и 75 лева разноски по заповедното производството, представляващи 25 лева платената държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Посочен е горепосочения адрес на длъжника, без уточнението „вила“. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заради което ищецът е предявил настоящия иск.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение с подробно описание на всяка от процесните фактури с посочване на: дата на издаване, срок на плащане-падеж и стойност на начислената ел.енергия. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че при изготвяне на заключението си е имала пред вид само 4 броя фактури, предоставени й от ищеца, но ако се имат пред вид и 6-те представени фактури с исковата молба то дългът на ответника към ищеца е в размер: 408,60 лева главница и 18,23 лева изтекла лихва за забава, изчислена до 24.08.2017г.- дата посочена в заявлението по заповедното производство.

По делото ищецът представя и протокол за монтаж-л.93 от делото, №0730557 от 27.10.2011г., подписан от ответника, от които протокол е видно, че на обект „лозя“ на ответника е монтиран електромер №1115031100494796, посочен в представените фактури. Ищецът представя и два броя нареждания №3 от 01.03.2017г. и №5 от 02.05.2017г. за прекъсване захранването с ел.енергия на неизправни абонати, сред които е и ответника.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, след посещение на място, обитавана от ответника вила се намира в местност с неименовани улуци и номера на имотите. При огледа, вещото лице е констатирало, че СТИ към имота е монтирано на стълб извън имота и фабричния номер на електромера съвпада с този, посочен в протокола за монтаж от 2011г., което означава, че при експлоатационен срок на годност от 6 години, СТИ към вилния имот е било метрологично годно. Установило е още, че последните отчетени и посочени във фактура №0174504096 от съвпадат с тези от огледа. Вещото лице е посетило и апартамента на ответника по регистриран постоянен и настоящ адрес-***-там фабричния номер на електромера е друг и показанията на дневна и нощна тарифа са 00000 квтч. Т.е. след монтирането на СТИ в жилището не е отчетена консумирана енергия.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: На първо място, съдът приема, че търсени от ищеца суми, касаят цена на доставена и консумирана от ответника ел.енергия за обект „вила“, така както е посочено в представените с исковата молба фактури и протокол за монтаж на електромер. Неоснователно, особеният представител на ответника, че липсват доказателства, че именно ответника е абонат и потребител на ел.енергия доставяна от ищеца. Напротив, посочи се вече, че протокола за монтаж на СТИ в „лозя“ е подписан от ответника, което говори, че той най-малкото е ползвател на имота, присъединен към захранването с ел.енергия.

На второ място, че ответникът е потребител на електрическа енергия и съгласно чл.17 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби”АД е задължен да заплаща стойността на използваната в имота й електрическа енергия и то в сроковете и по начина, определен в тези Общи условия.Съгласно чл.120 ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Установи се, че за целия отчетен период-27.11.2016г. до 25.04.2017г. използваната ел.енергия е била измервана със „средство за търговско измерване”, което е било метрологично годно. По делото не се посочиха и събраха доказателства, ответникът да е заплатил цената на консумираната енергия и налагащия се извод е, че искът е основателен и следва да се уважи, с корекция относно претендираната лихва за забава.Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ изтеклата лихва е в размер на 11,23 лева , а не търсените 18,32 лева.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и пред вид разпоредбата на т.11г абзац 2 от ТР №4/2014г. на ВКС, ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и по заповедното производство, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 950 лева-875 лева по настоящото дело и 75 лева по заповедното производство.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Й.Д.В. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „Енерго Про Продажби”АД с ЕИК-10353691 с адрес: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 по заповед за изпълнение на парично задължение №3446/13.09.2017г. по ч.гр.д.№2132/2017г. по описа на РРС и че той дължи на плащане на сумата от 408,60 лева за използвана електрическа енергия по шест фактури за отчетен период от 27.11.2016г. до 25.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 11.09.2017г. до окончателното плащане, и сумата 18,23 лева обезщетение за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер на обезщетението за забава до 18,32 лева.

ОСЪЖДА Й.Д.В. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „Енерго Про Продажби”АД с ЕИК-10353691 с адрес: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 сумата от 950 лева разноски , от които 875 лева по настоящото и 75 лева по заповедно производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: