В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на осми октомври, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Даринка Димитрова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №310 по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е с правно основание чл.422 от ГПК и е за съществуване на вземане.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата 193,49 лева, цена на предоставени й далекосъобщителни услуги, за което са издадени две фактури: №304532047/12.12.2014г. с падеж на плащане 27.12.2014г. за 46,07 лева и №306383807/12.01.2015г. с падеж на плащане 27.01.2015г. за 147,42 лева, на основание договор М4315420, сключен на 01.12.2014г. и сумата 1192,25 лева начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, по който ответницата е ползвала два мобилни номера:0884 67 28 76 по тарифен план Мтел Мобилен интернет с месечна абонаментна такса 24,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца и 0884 63 79 67 по тарифен план Мтел Трансфер L с месечна абонаментна такса 39,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Ищецът с нарочна молба се е отказал от иска относно търсената мораторна лихва в размер на 52,30 лева и производството по делото в тази част е прекратено с влязло в сила определение. Иска още постановяване на осъдителен диспозитив относно разноските по настоящото и заповедното производство.

Ответницата не е намерена на регистрирания постоянен и настоящ адрес, е уведомена е по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител в писмения си отговор и в съдебно заседание заявява, че иска е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречието му с чл.228 ал.1 т.3, т.4 и т.5 и ал.2 от ЗЕС, че в индивидуалния договор не са посочени цени, условия и срокове за плащане и е недопустимо препращане по тези съществени въпроси към Общите условия и тарифни планове на дружеството. Оспорва издадените фактури и приложенията към тях-изговорени минути и начислени такси. Твърди, че не е установено уговарянето на неустойка-условия за възникване и начин, по който се определя размера на същата, че регламентираните в т.6.1 и т.6.3 от договора две възможности-ограничаване на достъпа или прекратяване на договора без предизвестие, предполага,че да се прекрати договора е необходимо изрично волеизявление на доставчика, което да достигне до насрещната страна, че в случая ищецът не е ангажирал доказателства за това. Твърди, още че договора съдържа редица неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ал.2 от ЗЗП. Прави възражение за изтекла погасителна давност, претендира разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2382/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 193,49 лева, ведно със законна лихва, считано от 06.10.2017г.-деня на подаване на заявлението, до окончателното плащане, представляваща сбор от главниците по 2 броя данъчни фактури, издадени по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4315420 от 01.12.2014г., а именно фактура №30453047 с падеж 27.12.2014г. и фактура №306383807 с падеж на плащане 27.01.2015г. и за сумата 1 192,25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора, начислени по фактура №566578505 с падеж 17.04.2015г. и фактура №566578510 с падеж на плащане 17.04.2015г. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 227,16 лева, направени от заявителя по заповедното производство, от които 28,76 лева платена държавна такса и 198,40 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Видно от представените с исковата молба договор с „клиентски номер“ 504166096, действително на 01.12.2014г.страните са сключили договор, по силата на които ищецът е поел задължение, като оператор, да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца, а ответницата като абонат и потребител, се е задължила да заплаща услугите съгласно избрания от нея тарифен план. Към договора са представени още приложение №1 и №3, както и общи Общи условия за взаимоотношенията между ищеца и потребителите общо 49 страници.

По делото са представените и 2 броя фактури, изходящи от ищеца, с приложения А към тях- л.24 и л.25 от делото, чиято обща стойност е 193,49 лева. От същите ,обаче, не може да се направи извод относно произхода на начислените суми, не става ясно по кой тарифен план, избран от ответницата са таксувани предоставените услуги. Представена е и фактура №0566578505 от 17.04.2015г. за сумата 394,25 лева неустойка без посочен период да начисляване. Фактура №566578510 не е представена по делото, за което съдът изрично е указал на ищеца в определението си чл.140 от ГПК.

С писмения си отговор ответницата, чрез особения представител, е оспорила съдържанието на представените фактури и приложенията към тях. Заявява още, че сключения договор е нищожен като противоречащ на изискванията на чл.143 от ЗЗП, че заплащането на неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е предвидено в индивидуалния договор, както и че не е уговорен начина и размера на определянето й.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В настоящия процес ищецът носи тежест да докаже, че за периода 09.12.2014г.-08.01.2015г. е предоставял на ответницата далекосъобщителни услуги, като конкретизира същите по тарифен план и времетраене. В представените две фактури с приложение „А“ към тях липсва подобна конкретика. За това иска относно търсената главница от 193,49 лева е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Не се доказва и размера на търсената неустойка, не става ясно защо и как е определена същата, затова и в тази част иска следва да се отхвърли.

От друга страна, процесния договор попада в приложното поле на потребителска защита на ЗЗП. В представения договор и приложенията към него единствено в т.6.3.1 и 6.3 е регламентирана възможността за прекратяване на договора, както и задължението за заплащане на неустойки или обезщетения, с препращане към „съответното приложение“ или към Общите условия. Индивидуализация в конкретно сключения договор няма , Общите условия към който договора препраща са 49 страници, което налага извода, че потребителя не е имал възможност да се запознае с тези клаузи преди сключване но договора, което прави посочените клаузи неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Не на последно място, съотношението между главница и неустойка, в случая е 193,49 лева към 1 192,25 лева-разлика от 6,16 пъти, което налага извода, че такава неустойка дори да е уговорена, то тя противоречи на добрите нрави и е нищожна пред вид разпоредбата на чл.26 ал.1 пред3 от ЗЗД.

Ответницата не е претендирала присъждане на разноски, не е представила и доказателства за направени такива и съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОБИЛТЕЛ”ЕАД с ЕИК-131468980-гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1 против П.С.А. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес *** от ГПК за установяване на вземане в размер на 193,49 лева главница и 1192,25 лева неустойка, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№2382/2017г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :