Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

                                     №427, 12.12.2018г., гр.Разград.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                 състав

на шестнадесети ноември                                    две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 631/2018г. по описа на РРС:

 

            Исковете са с правно основание чл.288 ал.12 КЗ/отм./ във вр.с чл.45 ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд, с която моли съда да осъди ответника да заплати му сумата от 6930.33лв, представляваща изплатено обезщетение за причинени от ответника при ПТП, станало на 22.06.2010г. имуществени вреди на л.а. Рено Меган с рег. № ***, собственост на турския гражданин И. Б.  Виновен за ПТП-то е ответникът, който управлявайки л.а.Фиат Типо с ДК№ ** на път 2-98,общ.Котел, при движение с несъобразена с пътните условия скорост/мокра настилка/,при навлизането в попътен завой, губи контрол над л.а и навлиза в лентата за насрещно движение и удря правомерно движещото се МПС-л.а.Рено Меган. Ответникът е управлявал л.а. без сключена валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност.“ ГФ е изплатил обезщетението /щета №11-0105/18.02.13г./ на пострадалото МПС и е поканил ответника да възстанови сумата, но без резултат. Представя писмени доказателства протокол от ПТП,уведомление, доклад по щета, опис, оценка на застрахователя, снимки, платежно нареждане,талон,изпълнителен лист в полза на И. Б. в оригинал, сервизни фактури в оригинал с превод, талон на увредения л.а., валидна застраховка ГО на увредения л.а., банково извлечение от сметка на ГФ.Има искане за назначаване на съдебна автотехническа и оценъчна експертиза.

          Ответникът Н.Х.М. оспорва иска, като твърди че правото на иск е погасено по давност, тъй като плащането от страна на ищеца е станало на 18.02.13г, а искът е предявен на 10.04.18г. Оспорва иска и по същество, като счита претендираната сума за крайно завишена и не съответстваща на установените вреди. В с.з. твърди, че производството следва да бъде прекратено, тъй като пострадалият от ПТП-то с е снабдил и изпълнителен лист спрямо ответника, и същия не може да отговаря за едни и същи вреди два пъти.   

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 22.06.2010г. по път II-98 при хлъзгава настилка по посока от гр.Омуртаг към с.Тича се движел л.а. Рено Меган с турски рег.№***, собственост на турския гражданин И. Б.  По същото време в обратна посока с л.а. Фиат Типо с ДК№ *** се движел ответника. При преминаване през десен за него завой, ответника навлязъл с автомобила си в лентата за насрещно движение, където траекторията му на движение се пресякла с тази на  турския л.а., като последвал сблъсък на двата автомобила. Сблъсъкът е челно-страничен, в зоната на предния ляв фар и предния ляв калник на л.а. управляван от ответника и ляво-страничен  в зоната на левите калници и левите врати на турския л.а.Според вещото лице причината за настъпване на ПТП е, че при преминаване през десен завой ответникът е загубил контрол върху управлението на автомобила си и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е блъснал в насрещно движещия се л.а., управляван от турския гражданин И.Б. Сблъсъкът е в зоната на преден ляв калник, предна и задна леви врати и заден ляв калник на турския л.а. Установените щети са:преден ляв калник; мигач на преден ляв калник; предна лява врата; 2бр. панти за предна лява врата; стъкло на предна лява врата; лайсна на предна лява врата; външна дръжка на предна лява врата; задна лява врата;  стъкло на задна лява врата; лайсна на задна лява врата; заден ляв калник; ляв праг; страничен ляв еърбег; чип за еърБег; калъф за предна лява облегалка; колан преден ляв; държачи за предни ляв и десен колан. От тези вреди на ремонт подлежат единствено преден и заден ляв калник. Всички други части следва да бъдат подменени с нови. Стойността на щетите възлиза на 6930.33лв.

           Според протокола от ПТП виновен е водача на л.а.Фиат Типо Н. Хр.М.. Срещу него е издадено НП №509/2010г. на РУП Котел за нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП, поради което му е наложено наказание глоба от 100лв. и отнемане на 4 КТ. Наказателното постановление е влязло в сила на 18.10.10г.

           На 13.11.12г. И. Б. е депозирал заявление по чл.410 ГПК против ответника, гр.д.№1870/12г. на РРС. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и на заявителя е издаден изпълнителен лист от 04.02.13г.

           Тъй като ответникът не притежавал валидна застраховка Гражданска отговорност, собственика на другия автомобил е заявил щетите пред ищеца, като му предал оригинала на извадения в негова полза изпълнителен лист. ГФ е оценил щетите /доклад по щета №110105/18.02.13г./, приел е за възстановяване сумата от 6930.33лв. и е заплатил същата на турския гражданин И. Б. на 15.04.2013г. С регресна покана, непотърсена поради отсъствието на ответника, ищецът е приканил ответника да погаси задължението си, но без резултат.

              Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на регресната претенция на ищеца е възниква от момента на плащането на установената щета-15.04.2013г., като исковата молба е депозирана на 10.04.2018г. в петгодишния давностен срок.

           Неоснователно е твърдението на ответника, че производството следва да бъде прекратено, тъй като пострадалият от ПТП-то с е снабдил и изпълнителен лист спрямо ответника, тъй като същия не може да отговаря за едни и същи вреди два пъти. Издаденият изп.лист е предаден от пострадалия на ГФ при изплащането на щетата, като ответникът не е заплатил щетата, нито на пострадалия, нито на ГФ. Напротив предавайки изпълнителния лист за ищеца и с наличните платежни документи за ищеца се открива възможността по-лесно да докаже, че се е суброгирал в правата на пострадалия турски гражданин И.Б.

              Разгледана по същество исковата претенция се явява и основателна. Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.12 КЗ/отм./ след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2 ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8 Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.

              По делото се събрани писмени доказателства и е изслушана експертиза, от които се установява по безспорен начин, че при преминаване през десен завой ответникът е загубил контрол върху управлението на автомобила си и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е блъснал в насрещно движещия се л.а., управляван от турския гражданин И.Б. Сблъсъкът е в зоната на преден ляв калник, предна и задна леви врати и заден ляв калник на турския л.а.На виновния водач е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила. Следователно налице е виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вредите са установени по вид и размер. По делото не е спорно, че  управлявания от ответника автомобил към момента на настъпване на произшествието не е бил с валидно сключена застраховка Гражданска отговорност. Налага се изводът, че е осъществен фактическият състав, представляващ основание за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение.

           Ищецът претендира и разноски със заявление вх.№8980/03.10.18г. в размер на 577.21лв., които следва да бъдат уважени. 

           По изложените съображения, съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И    :

 

            ОСЪЖДА Н.Х.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2 ет.4, представляван от изп.директори Б. И. М. и С. С. и по пълномощие от адв.К.В. сумата от 6930.33лв./шест хиляди деветстотин и тридесет лева и тридесет и три стотинки/ представляваща левовата равностойност на 7000.33 турски лири, изплатени на И. Б., която сума е изплатена от ГФ чрез банков превод на 15.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018г. до окончателното и изплащане.          

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: