Р Е Ш Е Н И Е

Номер 402 03.12.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №664 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от В.Т.Б., с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване, че е собственик на 3243 кв.м. представляващи част от ПИ с ид.№62089.34.41 в землището на с.Раковски в местност Стари български гроб, целият с площ 46972 кв.м., представляващ лозе пета категория, номер при предходен план 034041 при граници: 62089.34.32; 62089.34.33; 62089.34.34;62089.34.46; 62089.34.42; 62089.34.35;62089.34.36;62089.34.37; 62089.34.38;62089.34.22; 62089.34.39;62089.34.40; 62089.34.43 и 62089.12.28. Сочи се, че с договор от 16.05.1978г. съпругата на ищеца придобила лозе с площ 1000кв.м. находящо се в землището на с.Раковски, местност Лозята, зад българските гробища. С договор от 17.01.1993г. придобил лозе с площ 1000кв.м. находящо се в землището на с.Раковски, общ.Разград в местността Лозята граничещо от запад с лозето на Тамара Божкова. С договор от 22.06.2007г. закупил още 1000кв.м. от лозе в местността Лозята, граничещо от запад с предходното лозе. Закупените 3000кв.м. се намирали в общия блок от 46,965 дка в с.Раковски, зад българските гробища, като с граничещия от север полски път има пространство с площ 243 кв.м., които владее повече от 10 години непрекъснато. Процесния имот от 3,243дка е обграден със съчки По КККР одобрени със Заповед от 10.07.2007г. процесните 3243 кв.м. представляват част от ПИ с ид.№62089.34.41, целият с площ 46972кв.м., повече от 10 г. ищецът го обработва, същият имот не е бил внасян в ТКЗС. Записан е като земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ собственост на Община Разград. Към настоящия момент имотът е извън регулация, със статут на земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и е записан като собственост на ответника.

Ответникът Община Разград депозира отговор в срок, намира иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земи, стават общинска собственост. Съгласно решение по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ от 01.08.1995г. гореописани имот с ид.№62089.34.41 станал негова собственост. Имотът не е актуван, като собствеността е придобита по силата на закона и въз основа на издаденото решение ПК. Твърди, че представените от ищеца договори не отговорят на изискванията за форма на договорите за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, тъй като не са в нотариална форма, поради което на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД са нищожни. Както, че лицата, от които са придобити, не са притежавали нотариални актове за собственост, както че не се установява местонахождението на претендираните 3000кв.м. и коя част от имота съответно заемат, а по отношение на останалите 243кв.м. – за липса на доказателства за това, че са придобити по давност.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота. Според съдебната практика, както и съобразно ТР №8/2016г. по т.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС е допустим иск за реална част от имот.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Съгласно договор от 16.05.1978г. Н.Б. В.и Т.П. Б. заплатили на А. С.Ч. за лозе от 100кв.м. находящо се в м.Лозята зад българската гробища за сумата 200лв. Съгласно договор от 17.01.1993г. ищецът заплатил на Й.И. Б. сумата 1000лв. за покупка на лозе с площ 1000кв.м. находящо се в землището на с.Раковски, общ.Разград в местността Лозята граничещо от запад с лозето на Т. Б., от изток с мястото на М. С., от север черен път и от юг с мястото на Ц.Н.Б.. Съгласно договор от 22.06.2007г. ищецът заплатил на Х. Х. сумата 100лв. за нива от 1000кв.м. в местността Лозята. Зад българските гробища, граничеща на запад с нивата В.Т.Б., от изток с нивата на Х. З. Ю., от север с път от юг с нивата на Х. М..

В показанията си разпитаната по искане на ищеца свидетелка Н. Р.сочи, че ищецът имал лозе от 3 дка в с.Раковски в местност Лозята, купил го през 1978г. Имало люцерна, пчелни кошери. От тогава до сега обработвал лозето.

Св.М.Т. сочи, че познавал местността „Български гробища“ в с.Раковски, бил шеф на механизацията, преди работел в ТКЗС, отговарял две години за окръга. Лозята в тази местност, не били в ТКЗС, а частна собственост. Лозето било тяхно, като баща му го продал на А. С., който се изселил в Турция. От тогава го обработвал ищецът повече от 10 години може и 20 години. Намирало се в местността „Карши“, което означавало „отсреща“ между гробищата и селото.

Св.Николов сочи, че от 1994г. имал къща в с.Раковски, от когато знае ищеца, че има освен къща и и място от 2дка, където ходил да му помага. Засявал го с царевица, жито, в момента имало люцерна. Мястото било стръмно отдолу пътя, където било лозето. От пътя бил стръмен скат нагоре 4-5м. и там било лозето. Имало три ореха на стръмния скат и колчета за ограда до пътя.

От заключението на вещото лице и допълнителното такова по назначената техническа експертиза се установява, че имотът с идентификатор 62089.34.41 по кадастралната карта на с.Раковски е извън урбанизираната територия на селото. Същият е бил извън границите по предходен план регулация на с.Раковски одобрен със заповед №51/1932г. и е извън границите по настоящия план удобен със заповед №338/1974г. За първи път имотът е заснет и нанесен в картата на възстановената собственост с начин на трайно ползване „лозови насаждения“ като „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“. В същите размери, местоположение, начин на трайно ползване и собственост имотът е отразен в кадастралната карта на с.Раковски одобрена със заповед №РД-18-38 от 10.07.2007г., по силата на закон имотът общинска собственост. Ищецът владее реално част от територията с размери 2620кв.м., оцветена със зелен цвят на скица проект/л.97/ За тази част не е установено наличие на записвания за собственици. Не са установени данни за одържавяване. В с.з. вещото лице пояснява, че част от слога в източната страна на имота, за която ищецът претендира, растителността е отсечена, почистена. Има грешка в кадастралната карта, по отношение на пътя, който в действителност е на около 5м. към имота. До съществуващия реален път квадратурата възлиза на 3136кв.м. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост. Според показанията на св.Р. от 1978г. ищецът обработвал лозе в края на селото, според показанията на св.Н. от 1994г. засявал мястото, което било от 2дка с житни култури, а според показанията на св.Т. повече от 10г. обработвал лозето, което се намирало в м.“Карши“. От заключението на вещото лице се установява, че имотът е извън границите по настоящия план, за първи път имот с идентификатор 62089.34.41 е заснет и нанесен в картата на възстановената собственост с начин на трайно ползване „лозови насаждения“, като „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“. В същите размери, местоположение, начин на трайно ползване и собственост имотът е отразен в кадастралната карта на с.Раковски одобрена със заповед от 10.07.2007г. Това е в сила и за имотите разположени на територията на имот с ид. 62089.34.41 и съществуващи към настоящия момент, в т.ч. и имотът владение на ищеца. Не са установени данни за одържавяване. От показанията на свидетелите Р., Т. и Н., се установява, че ищецът след придобиване на имота го обработвал, засявал с култури и др. в продължение на повече от 10 години. Съдът няма причина да не кредитира показанията, като последователни логични, незаинтересовани, допълващи се от заключението на вещото лице. Няма данни имотът да е бил внасян в ТКЗС. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Процесният имот не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава непременно, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като в този смисъл и практика на ВКС/ Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о./. Имотът в цялост явно е владян от ищеца, което се установява от гласните доказателства, липсват данни същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причисли като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и не е общинска собственост /в практика на ВКС-Решение №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. и др./. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им, което в случая се доказа. По отношение възражението на ответника, че придобивното основание - процесните договори, от които черпи права ищеца са нищожни, предвид неспазване на законовата им форма: Съдът намира, че не са годно придобивно основание поради неспазване на предвидената за това форма, но всеки от тези договори е основание за начало на давностно владение, което е започнало през 1978г. по отношение на100кв.м., съответно от 1993г. по отношение на1000кв.м. и още толкова от 2007г. Т.е. са изминали повече от 10г. през които ищецът е ползвал и владял като свой процесния имот, поради което е осъществен фактическия състав на чл.79 от ЗС. Не се доказа безспорно обаче твърдяното от ищеца придобиване на 3243 кв.м., а се установява, че имотът е с площ - 2620кв.м. отразен със зелен цвят съгласно заключението и изготвената от вещото лица комбинирана скица/л.97/ както и на частта в жълто оградена от пунктираната линия до съществуващия път, или с обща площ 3136 кв.м./л.97а/. Като съдът може да признае съществуването на права с по-малък обем от претендираните, в случая имотът от 3136кв.м. находящ се в североизточната част на имот с идентификатор 62089.34.41 по кадастралната карта на с.Раковски. Поради което претенцията по отношение на имота с посочената площ със зелен цвят на скица/л.97/, включително и между пунктираната черна линия на скица на л.97а от делото, е основателна. За претендираната площ от 3243 кв.м., претенцията следва да се отхвърли, тъй като не се събраха безспорни доказателства, а и вещото лице сочи в с.з., че има грешка по отношение на съществуващия път, който е на около 5м. навътре към имота.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, включващи заплатени такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 315лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК000505910, адрес гр.Разград бул. Бели лом №37а, че В.Т.Б., ЕГН **********, адрес ***, ****е собственик на имот с площ от 3136 кв.м./три хиляди сто тридесет и шест квадратни метра/ отразен със зелен цвят, както и между пунктираната черна линия на комбинирана скица /л.97а/, която да се счита неразделна част от решението, находящ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор №62089.34.41 в землището на с.Раковски в местност Стари български гроб, целият с площ 46972 кв.м., представляващ лозе пета категория, номер при предходен план 034041 при граници: 62089.34.32; 62089.34.33; 62089.34.34;62089.34.46; 62089.34.42; 62089.34.35;62089.34.36;62089.34.37; 62089.34.38;62089.34.22; 62089.34.39;62089.34.40; 62089.34.43 и 62089.12.28., като отхвърля иска до първоначално претендирания размер за площ от 3243кв.м. като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК***, адрес гр.Разград бул. Бели лом №37а ДА ЗАПЛАТИ НА В.Т.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата 315лв./триста и петнадесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: