Р
Е Ш Е Н И Е
№400/12.12.2018г.,гр.Разград
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №686 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
заплащане по договор за потребителски заем №PLUS-13643817, сключен на
08.08.2016г., с който й е отпуснат паричен кредит от 3000 лева и закупуване на
застраховка от 806,40 лева, на сума от 5 596,21лева, представляваща сбор
от : 2 985,06 лева главница; 2 338,09
лева възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017г. до 20.08.2020г. и 273,06
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.03.2017г. до 11.02.2018г. Претендира законна лихва върху търсената сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане, както и разноски по заповедното
производство и настоящото дело. В условията на евентуалност, ако установителния
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, предявява осъдителен иск за процесната сума.
Ответницата с писмения си
отговор, заявява, че иска е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
Заявява, че не е била уведомена за обявената от ищеца предсрочна изискуемост на
целия кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Заявява, още, че предявения в условията на евентуалност,
осъдителен иск е недопустим, тъй като с него „ не се въвежда друго основание от
което произтича вземането“. Твърди, че в договора и ОУ се съдържат
неравноправни клаузи и недействителни уговорки, по смисъла на ЗЗП и ЗПК,
оспорва размера на възнаградителната лихва, като заявява, че размера й е
значително над допустимия, съгласно закона и така определения размер
противоречи на добрите нрави. Оспорва и т.н.“такса ангажимент“, с която се
утежнява кредита и по своето естество представлява прикрита възнаградителна
лихва. Оспорва и размера на застрахователната премия- твърди, че ОУ на
Застраховка „Защита на плащанията“ на кредополучателите на „Кредит Класик“ и ОУ
на застрахователна програма“Защита на плащанията по кредитни карти“ са със
ситен и неразбираем шрифт, което е възпрепятствало възможността на
кредитополучателя да се запознае детайлно с текста на ОУ и да даде съгласие за
приемането им.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: На 23.02.2018г по реда на заповедното производство на
основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№354/2018г. по описа на РРС, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 2 985,06
лева главница, ведно със законна лихва, считано от 22.02.2018г.; 2 338,09
лева договорена възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017г. до
20.08.2020г. и 273,06 лева изтекла мораторна лихва за забава за периода от
20.03.2017г. до 11.02.2018г. Със заповедта за изпълнение са присъди и
разноските по ч.гр.дело в размер на 11,92 лева платена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
14.03.2018г., която в срока чл.414 от ГПК е възразила писмено, че не дължи
изпълнение на вземането, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК
ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-13643817 на 08.08.2016г.
между ищеца и ответника са сключени два договора-договор за кредит и договор за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Договора за кредит е за 3000
лева, по силата на който, ответникът се е задължил да върне заемната сума на 48 равни
месечни вноски с оскъпяване, с краен падеж 20.08.2020г.. Договорен е ГПР-46,77%
, лихвен процент 36,68%, удържана е такса ангажимент 105 лева и е закупена
застрахователна премия от 806,40 лева. По искане на съда и преди вид
направените от ответницата възражения, ищецът представя в оригинал сключения
договор за потребителски кредит-л.54 от делото; условия по договора-л.55-л.57;
сертификат за сключване на застраховка „ защита на плащания и Общи условия към
нея-л.58-л.61 от делото, както и декларация за предоставяне на лични данни.
По делото е назначена и съдебно- счетоводна експертиза,
вещото лице по която на два пъти депозира заключение, съгласно което: ищецът е
превел по сметка на ответницата сума в размер на 2 895 лева, след удържане на
еднократна такса ангажимент в размер на 105 лева; сумата по закупената
застраховка защита на плащанията в размер
на 806,40 лева и заедно с таксата ангажимент е прибавена към главницата. При
определяне размера на месечната погасителна вноска от 138,25 лева, съгласно
погасителния план към договора е прибавена и договорната възнаградителна лихва
от 36,38 %. По този, начин съгласно допълнителното заключение на вещото лице,
ГПР нараства на 48,98% вместо договорените 46,77 % или при главница 3 000
лева по договора допълнително заложени са още 3 777 лева.
Няма спор, а видно и от заключението на вещото лице
ответницата има извършени четири плащания по кредита в общ размер от 727,25
лева, като последната погасителна вноска е с дата 24.01.2017г.
Въпреки направеното от ответницата възражение, ищецът не
представя доказателства, че е уведомил кредитополучателката, че упражнява
правото си да обяви договора за предсрочно изискуем. Няма доказателства, че
представената с исковата молба покана-л.32 от делото, е връчена на ответницата.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Предявеният иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане в търсения размер е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли. Крайния падеж на сключения между страните
потребителски кредит е 20.08.2020г. Въпреки предоставената възможност ищецът не
представя доказателства, че е уведомил ответницата, че обявява договора за
предсрочно изискуем, което е следвало да стори преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение т.е. преди 22.02.2018г.
Ответницата узнава, че договора е обявен за предсрочно изискуем едва с
получаване на препис от исковата молба, но този факт не може да се отнесе като
относим факт по чл.235 ал.3 от ГПК съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване на длъжника на изявлението на кредитора,
че прави кредита предсрочно изискуем. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа такова волеизявление. В този
смисъл е и решение №77/10.05.2016г. по дело №3247/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
Пред
вид неоснователността на иска по чл.422 от ГПК съдът следва да се произнесе по
предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск.
Страните
са сключили договор за потребителски кредит, който попада под защитните клаузи
залегнали в ЗПК и ЗЗП. Сключили са и договор за застраховка „Защита на плащанията“, дължимата застрахователна премия
по който е отнесена към главницата. На първо място, съдът счита, че при
сключване на двата договора не е спазено
изискването за форма. Видно от представените в оригинал условия по договора и договора за застраховка са изписани на шрифт
по-малък от законоопределения-12. Това прави сключените два договора
недействителни-чл.22 във връзка с чл.10 ал.1 от ЗПК.
На
второ място, поведението на търговеца-кредитор, освен, че пряко нарушава
закона, противоречи и на добрите нрави, относно уговорения годишен лихвен
процент и размера на възнаградителна лихва. Действително съгласно чл.240 ал.2
от ЗЗД страните могат да уговарят писмено задължението на заемателя за
заплащане на лихва, а съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД размерът й не е ограничен нормативно.
Съдебната практика приема обаче, че максималния размер, до които съглашението
за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законовата такава/решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005г.,II г.о./. В случая, договорената
между страните годишна лихва в размер на 36,68 % е в нарушение на добрите
нрави, тъй като надвишава драстично размера на законовата такава, поради което
тази уговорка е нищожна, още повече че ищецът претендира възнаградителна лихва
за целия период на договора, от датата на сключването му до 20.08.2020г., макар
да е обявил, че кредита е предсрочно изискуем. Договорения ГПР също не е
конкретизиран, а съгласно допълнителното заключение на вещото лице, като към
главницата се прибави удържаната такса „ангажимент“ и застрахователната премия,
както е сторил ищеца, то ГПР нараства на 48,98%, вместо договорените и отразени
в договора 46,77%. Всичко това не е позволило на потребителя-ответник да
прецени икономическите последици от сключването на договора и пред вид
разпоредбата на т.18 от чл.143 от ЗЗП тези клаузи следва да се приемат за
неравноправни.
Не на
последно място, ищецът неоснователно претендира законова лихва и върху цялата
търсена сума, с което би се стигнало до начисляване на лихва върху лихва т.н.
анатоцизъм, което нашето гражданско право не допуска по отношение на физически
лица.
Пред
вид нищожността на двата договора, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,
ответницата дължи връщане само на чистата стойност на усвоените пари, след
приспадане на платените от нея суми- 2 895-727,25=2 167,75 лева.
Върху посочената сума тя дължи и законна лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда-19.04.20-18г. до окончателното плащане, от която дата е
изпаднала в забава.
Пред
вид изхода на спора, пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответницата
дължи заплащане на направените разноски по настоящото дело, които следва да се
изчислят съразмерно уважената част от иска, като разноските направени по
заповедното производство не следва да се присъждат. Видно от представения от
ищеца списък по чл.80 от ГПК разноските направени от ищеца в настоящото исково
производство са в размер на 451,01 лева, а съобразно уважената част от иска, те
са 174,70 лева. Ответницата също претендира разноски по делото, направените от
нея са в размер на 439 лева, а изчислени съразмерно отхвърлената част от иска,
те са в размер на 268,95 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл.422
от ГПК иск за съществуване на вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК
130697606 със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост4, Бизнес
парк София, сгр.14/сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България/
против П.М.Т. с ЕГН-********** *** за сумата от 5 596,21 лева, от които
2 985,06 лева главница по договор за потребителски кредит №PLUS-3643817, сключен на 08.08.2016г.; 2 338,09 лева
възнаградителна лихва и 273,06 лева законна лихва за забава за периода от
20.03.2017г. до 11.02.2018г.
ОБЯВЯВА сключения на 08.08.2016г. между„БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Младост4, Бизнес парк София, сгр.14/сега „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България/ и П.М.Т. с ЕГН-********** *** договор за
потребителски кредит №PLUS-3643817
и договор за застраховка към него за НИЩОЖНИ.
ОСЪЖДА П.М.Т. с ЕГН-********** *** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Младост4, Бизнес парк София, сгр.14/сега „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България/ чистата стойност на получената сума в размер на
2 167,75 лева/две хиляди сто шестдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, ведно със законна лихва считано от 19.04.2018г. до окончателното
плащане, както и 174,70 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената
част от иска и ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск до 5 596,21 лева.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК 130697606
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост4, Бизнес парк София,
сгр.14/сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България/ да заплати на П.М.Т.
с ЕГН-********** *** сумата от 268,95 лева разноски по делото, изчислени
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :