Р Е Ш Е Н И Е
№ 401/05.12.2018
г.,гр.Разград
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №759 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са осем иска: по чл.327
от ТЗ с цена общо 56 584,71 лева и четири иска по чл.294 от ТЗ с цена общо
1 167,57 лева.
Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да осъди ответника
да му заплати исковата сума, представляваща незаплатена цена на продадена и
получена стока-дизелово гориво по осем броя фактури и обезщетение за забава,
определено за периода от датата на фактурите до 04.05.2018г.-датата на подаване
на исковата молба в съда. Претендира законна лихва за забава, считано от
постъпване на ИМ в съда относно сумите по осемте главни иска и направените по
делото разноски, включително и тези направени в обезпечителното производство по
ч.гр.д.№689/2018г.
Ответникът с писмения отговор и в
съдебно заседание, заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер
и заявява готовност за сключване на споразумение с ищеца. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, а видно от представените 8 броя фактури ищецът
е продал и ответникът получил стока: дизелово гориво на обща стойност 56 584,71 лева. По делото е назначена съдебно-счетоводно експертиза вещото лице по която
дава заключение че: по фактура №1100004201/31.10.2017г. ответникът е извършил
частично плащане, като незаплатения остатък от цената е в размер на 4 480,05 лева; по фактура
№1100004210/30.10.2017г. дължимата сума е в размер на 12 669,68 лева; по фактура №1100004254/31.12.2017г.-6 532,49 лева; по фактура
№1100004291/31.12.2017г.-679,84 лева;
по фактура №1100004307/31.01.2018г.-13 121,86
лева; по фактура №1100004345/28.02.2018г.- 6 919,02 лева; по фактура №1100004372/31.03.2018г.-10 536,73 лева и по фактура
№1100004389/16.04.2018г. неплатената цена е 1 645,04 лева. В заключението вещото лице е посочило и размера
на изтеклата законна лихва по осемте фактури за периода от датата на падежа
отразен във всяка от фактурите до 04.05.2018г.-датата на постъпване на исковата
молба в съда, а именно 1 190,67
лева.
В
заключението си и в съдебно заседание вещото лице обяснява още, че осемте броя
фактури са осчетоводени и при ищеца и при ответника, а ответникът е ползвал и
ДДС по тях.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното: Предявените искове са основателни и доказани. В случая, се касае за
търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Купувачът-ответник, е
закупил вещи, но не е платил цената им, затова на основание чл.327 ал.1 от ТЗ, следва
да бъде осъден да заплати претендираната сума от 56 584,71 лева. От датата на получаване на стоката,
снабдяването му с данъчна фактура, в случая, от датата на посочения срок за
плащане във всяка от тях, ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва- чл.294
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, в размер на законовата такава, която до постъпване на
исковата молба в съда е в размер на 1 190,67 лева. От тази сума ищецът
претендира 1 167,57 лева, не е поискал изменение, и пред вид
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да му се присъди обезщетение
за забава в размер на 1 167,57 лева.
Върху главницата следва да се присъди и лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото разноски, които съгласно представения
списък по реда на чл.80 от ГПК, са в размер на 5 846,20 лева. Ищецът е
провел и обезпечително производство по реда на чл.390 от ГПК-гр.д.№689/2018г.
по описа на РРС, приложено към настоящото. Направените по него от ищеца
разноски са в размер на 1 836 лева, които също следва да се присъдят, пред
вид разпоредбата на т.5 от ТР №6 от 06.11.2013г. по търлк.д.№6/2012г.
Ответникът прави възражение за прекомерност на ищцовото адвокатско
възнаграждение. Платено по настоящото дело възнаграждение е в размер на
3 060 лева с ДДС. Предявени са 12 на брой иска при минимално възнаграждение
по всеки от тях от 300 лева, съгласно Наредба №1/09.04.2004г. явно е, че
платеното на адвоката възнаграждние по настоящото дело не е прекомерно по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Платеното възнаграждение по обезпечителното
производство, обаче , е в размер на 1 776 лева, при минимален размер по
посочената Наредба №1 от 300 лева. Налице е прекомерност и възнаграждението по
обезпечителното производство следва да се редуцира на 300 лева + 60 лева
платена държавна такса = 360 лева. Затова вместо 1 836 лева разноски по
обезпечението по гр.д.№689/2018г. следва да се присъдят 360 лева.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “СВИЛЕКС”ЕООД с ЕИК-****,
представлявано от управителя С.Х. И. да заплати на “СОЦИАЛИНВЕСТ“АД с ЕИК***, представлявано
от изпълнителен директор инж.Т.Д. Х., сумата от
56 584,71 лева /петдесет и шест хиляди петстотин осемдесет и четири
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща незаплатена цена на получена стока по 8 броя
фактури, а именно: по
фактура №1100004201/31.10.2017г.-4 480,05
лева; по фактура №1100004210/30.10.2017г. - 12 669,68 лева; по фактура №1100004254/31.12.2017г.-6 532,49 лева; по фактура
№1100004291/31.12.2017г.-679,84 лева;
по фактура №1100004307/31.01.2018г.-13 121,86
лева; по фактура №1100004345/28.02.2018г.- 6 919,02 лева; по фактура №1100004372/31.03.2018г.-10 536,73 лева и по фактура
№1100004389/16.04.2018г.-1 645,04
лева, ведно със законна лихва, считано от 04.05.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата 1 167,57 лева/хиляда сто шестдесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки/, обезщетение за забава в размер на
изтеклата законова лихва от датата на падеж по всяка фактура до 04.05.2018г.;
и 5 846,20 лева разноски по настоящото дело и 360 лева разноски по
обезпечителното производство след намаление на платеното адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по гр.д.№689/2018г. на РРС.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :