Р Е Ш Е Н И Е

№ 433,03.12.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 770 по описа за 2006г.

Ю.Н.И. е предявил три обективно съединени иска: по чл.128 от КТ-за неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2015г.-31.12.2017г. в размер от 8100 лева; по чл.224 ал.1 от КТ-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за двадесет дни в размер на 500 лева и по чл.86 от ЗЗД- обезщетение за забава на дължимото трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.

Ищецът настоява съдът да осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно със законна лихва, представляващи: незаплатено ТВ в размер на 8 100 лева; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 500 лева и 1000 лева обезщетение за забава. Претендира законна лихва върху всяка една сума и разноски по делото. Представя писмени доказателства, твърди, че положените подписи за получено ТВ за периода 01.09.2015г.-31.12.2017г. не са негови, иска назначаване на ССЕ и на съдебно-графическа експертиза относно положени подписи във ведомости за заплати за процесния период и настоява да се изиска от Д“ИТ“ копие от образуваната при тях преписка по сигнал вх.№18006662 от 22.01.2018г., включително и на представените от ответника копия на ведомости за заплати, настоява да се задължи ответника да представи в оригинал трудовото му досие, както и оригиналите на ведомости за заплати за претендирания период.

Ответникът не е намерен на регистрирания в ТР адрес на седалище и управление, залепено е и уведомление и на основание чл.50 ал.2 от ГПК съдът е приел, че е получил препис от исковата молба с приложенията към нея, както и разпореждане на съда от 09.05.2018г. по чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения му едномесечен срок не депозира писмен отговор. В с.з. оспорва исковете, като твърди че не дължи на ищеца трудово възнаграждение, тъй като същият не е полагал труд. В този период ищецът е работил като управител на ЮНИ-2 ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са били в трудово правоотношение. Ищецът е работил при ответника като "ловен надзирател" на първоначално на 4ч. работен ден, а след това на 8ч. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №3/12.01.18г. на основание чл.327 ал.1 т.12 КТ. От приложените по делото копия на болнични листи се установява, че в периода 11.07.16г.-06.01.18г. ищецът е ползвал общо 18 пъти болничен в периодите, както следва:11.07.16г-20.07.16г,14.02.17г-18.02.17г,28.02.17г-13.03.17г,15.03.17 -19.03.17г,06.04.17г-12.04.17г,21.04.17г.-21.04.17г,27.06.17г.-28.06.17г,11.07.17г.-21.07.17г,22.07.17г.-24.07.17г,25.07.17г.-13.08.17г.,14.08.17г.-02.09.17г., 03.09.17 -22.09.17г.,23.09.17-12.10.17г.,13.10.17г.-01.11.17г,02.11.17г.-21.11.17г., 22.11.17 г.-11.12.17г., 28.11.17 г.-01.12.17г. и 12.12.17г.-06.01.18г. По делото е приложена длъжностна характеристика на длъжността, изпълнявана от ищеца, както и платежни ведомости. Назначени са СЧЕ и съдебно почеркова експертиза. Според заключението на втората на ведомостите на л.125,127,129, 131, 151, 152, 154, 156,159,161,163,166,169,171,175,178,181,184,187 подписите срещу името на ищеца не са изписани от него. Касаят периодите м.09.15г.-м.12.15г., м.10.16г.-м.12.17г. В този смисъл за процесния период ищецът по ведомост е получил трудово възнаграждение от 10565.44лв., като за сумата от 6900.28лв. подписите не са негови. Дължимата лихва за тези възнаграждения възлиза на 686.73лв.

По делото са налице доказателства за съществуването на ЕООД ЮНИ-2 с управител ищеца, което е развивало стопанска дейност в посочения период.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са частично основателни.

Не се спори от страните по делото, че ищецът е работил при ответника като „ловен надзирател“ до 12.01.2018г. на пълен работен ден. Ответникът твърди, че ищеца не е изпълнявал трудовите си задължения през периода 01.09.2015г.-31.12.2017г., не е ходил на работа, поради което не му се дължи трудово възнаграждение. Доказателствата в подкрепа на това му твърдение са представените Устав на ЮНИ-2 ЕООД, справка за актуално състояние на дружеството и отчет-баланси за 2014г. и 2015г. Тези доказателства не доказват тезата на ответника. По делото са приложени допълнителните споразумения към ТД, от които е видно че ищецът е бил на 4ч. работен ден от 2010г. до 03.05.16г. През времето, в което ищецът е бил на 4ч. работен ден, не съществува пречка същият да е осъществявал и друга дейност, в дружеството на което е управител. Представените от ответника отчет-банаси на ЮНИ-2 ЕООД са за 2014г. и 2015г., когато ищецът е бил на 4ч. работен ден. Доказателства за периода, в който ищецът е бил на 8ч. работен ден, и не е изпълнявал трудовите си задължения ответникът не представя. Предвид на това съдът намира, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, поради което му се дължи уговореното трудово възнаграждение.

От претендирания период /01.09.15г.-31.12.17г./ ищецът се е подписал във ведомостта, че е получил трудови възнаграждения за м.01.16г.-м.09.16г., поради което претенцията му в тази част се явява неоснователна. За останалата част от периода са налице доказателства, че подписите във ведомостта срещу името на ищеца, не са положени от него. Щом подписа не е на ищеца, то същият не е получил дължимото си трудово възнаграждение и то му се следва. Ответникът дължи на ищеца трудово възнаграждение за периода общо в размер на 6900.28лв./съобразно изчисленията на вещото лице/, като претенцията до размера на 8100лв. се явява неоснователна.

Предвид забавата на ответника, на ищеца се следва обезщетение в размер на 686.73лв./по изчисленията на вещото лице/, като до размера на 1000лв. претенцията се явява неоснователна.

Според заключението на вещото лице на ищеца е изплатено обезщетение по чл.224 КТ в размер на 450лв., като остават дължими 60.55лв., които също му се следват.

Предвид частичната основателност на исковете ответникът дължи на ищеца частично разноски до размера на 239лв., а на съда-заплащането на д.т. в размер на 376лв. и съдебни разноски за вещи лица в размер на 450лв.

Ответникът също претендира за разноски /700лв./. Съгласно уважените искове му се следват разноски от 142.36лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЛУДОГОРИЕЛЕС ЕАД,ЕИК 116045279 гр.Разград да заплати на Ю.Н.И. ***, ЕГН ********** сумата от 6900.28лв./шест хиляди и деветстотин лева и двадесет и осем стотинки/ дължими трудови възнаграждения м.09.15г.,м.10.15г,м.11.15г.,м.12.15г., за периода м.10.16г.-м.12.17г., сумата 686.73лв./шестстотин осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за дължими трудови възнаграждения за м.09.15г.,м.10.15г,м.11.15г.,м.12.15г., за периода м.10.16г.-м.12.17г., сумата 60.55лв./шестдесет лена и петдесет и пет стотинки/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск и сумата 239лв./двеста тридесет и девет лева/ разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенциите за заплащане на трудово възнаграждение за периода м.01.16г.-м.09.16г. и за размера над 6900.28лв. до 8100лв., за обезщетение за забава над 686.73лв. до 1000лв. в периода м.01.16г.-м.09.16г. и за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за размера над 60.55лв. до 500лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на дължимото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Ю.Н.И. ***, ЕГН ********** да заплати на ЛУДОГОРИЕЛЕС ЕАД, ЕИК 116045279 гр.Разград сумата от 142.36лв./сто четиридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЛУДОГОРИЕЛЕС ЕАД, ЕИК 116045279 гр.Разград да заплати да заплати по сметка на РРС сумата от 376лв./триста седемдесет и шест лева / дължими държавни такси и сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от днес-03.12.2018г., за която дата страните уведомени от съдебно заседание.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: