№ 535
28.12.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Сребрена Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд № 731 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от „Амилум България“
ЕАД -гр. Разград,
против Наказателно постановление № 58/17.09.2018г.
на Директора на РИОСВ - Русе, с което за нарушение на
чл.125, ал.1, т.2 вр. чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда
му е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 50000 лв. на основание чл.164, ал.1 от същия закон. В жалбата се
излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на
жалбоподателя.
Представителят на наказващия орган излага доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване,
жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление №
58/17.09.2018г.
на Директора на РИОСВ - Русе за нарушение на чл.125,
ал.1, т.2 вр. чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда
на обжалващото дружество „Амилум България“
ЕАД -гр. Разград
му е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 50000 лв. на основание чл.164, ал.1 от същия закон. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №0002421/03.09.2018г., съставен на жалбоподателя от старши експерт в
РИОСВ-Русе. В наказателното постановление обстоятелствата по акта са отразени
по следния начин: «…при извършена проверка на 22.08.2018г., във връзка с постъпили
в РИОСВ – Русе сигнали за наличие на миризми в гр. Разград, на производствена
площадка на „Амилум България“
ЕАД, с предмет на дейност
производство на нишастета и глюкозо-фруктозни сиропи, е установено, че „Амилум
България“ ЕАД, в качеството си на оператор на „ Инсталация за обработване и
преработка на растителни суровини за производство на хранителни продукти с
производствен капацитет над 300 тона готова продукция на ден – Цех „Нишасте“,
попадаща съответно в т.6.4.2. /б/ от Приложение № 4 на ЗООС, не е изпълнил в
съответствие с изискванията на чл. 125, ал.1,т.2 от ЗООС, следното условие от
Комплексно разрешително № 471-Н0/2013г., актуализирано с Решение №
10-Н1-А3/2015г. ….“ . Сочи се, че е установено превишение
на максимално допустими концентрации на веществата в смесен поток
производствени и битово –фекални/отпадъчни води, определени в Таблица 10.1.2.2
към Условие 10.1.2.2. от Комплексно разрешително № 471-Н0/2013г. по следните показатели - активна реакция pH /резултат 4,7 при норма 6,5 -9,0/,
и неразтворени вещества /резултат 2232 мг/л при норма 1000 мг/л/. Прието е, че
е нарушен чл. 125, ал.1,т.2 вр. чл. 164,
ал.1 от ЗООС.
Пред РРС е разпитана като свидетелка актосъставителката Г. К. /ст. експерт към наказващия орган/. От показанията й се
установява, че на процесната дата /22.08.2018г./ е извършена проверка в производствена
площадка, стопанисвана от обжалващото дружество. Извършено е пробонабиране на
отпадъчни води, формирани от дружеството и заустващи в Градска пречиствателна
станция за отпадъчни води -гр. Разград, която се явява правоприемник на
производствените отпадъчни води от дружеството, съгласно комплексно
разрешително за обекта. От пробовземна
точка -изходящ канал, непосредствено
преди заустване в пречиствателна станция - са взети проби. При физикохимичния
анализ на същите проби в Регионална лаборатория –гр. Русе по два показателя са установени отклонения от максимално
допустимите концентрации на вещества в смесения поток отпадъчни води, които се
заустват в Градска пречиствателна станция за отпадъчни води, определени в
комплексното разрешително издадено на обжалващото дружество. Представено е
копие от Комплексно разрешително на „Амилум България“ ЕАД. Представено е и копие от протокол за изпитване,
отразяващ извършения аналз на взетите проби. Видно от този анализ действително,
така както е отразено в НП, е установено отклонение и превишение на
индивидуалните емисионни норми на допустимо съдържание на замърсяващи вещества,
определени в Таблица 10.1.2.2 към Условие 10.1.2.2. от Комплексно разрешително № 471-Н0/2013г.,
издадено на „Амилум България“ ЕАД. В крайна сметка съдът намира, че
показанията на актосъставителя и представените писмени доказателства от
наказващата администрация няма как да бъдат оборени и очевидно отразяват
действителните обстоятелства по случая. При това съдът, като кредитира тези
доказателства, приема, че отразените в НП обстоятелства са доказани по несъмнен
начин. Доколкото се възразява, че по показателя активна реакция pH, то всъщност не е установено
превишение, а понижение, то действително е така, но това понижение излиза извън
установените рамки на допустими стойности в комплексното разрешително.
Активната реакция pH изисква определен
баланс и затова са установени допустими норми в съответни граници, а
установената при проверката стойност излиза извън тези граници. В този смисъл
действително точния термин би бил „отклонение“, а не „превишение“. Това
уточнение обаче не променя факта, че и по този показател е налице
несъответствие с допустимите норми и всъщност именно това е намерило израз в НП
макар и да не е използван най-прецизния термин. Колкото до възражението досежно
другия показател –неразтворени вещества, че изследването е отнело 9 дни, то
съдът не намира, че в случая може да се говори за допуснато нарушение в
процедурата. Крайната дата на приключване на изпитването следва да се разбира
като дата на окончателност на резултатите от същото, а не в смисъл, че едва в
края на периода е извършено изследване
на пробите. Очевидно няма данни, които да сочат, че е допуснато някакво
нарушение при съхранение на пробите или работата с тях. Колкото до възраженията
относно английската версия на БДС, то съдът не ги намира за относими. В крайна сметка остава изводът, че отразените
в НП фактически обстоятелства са доказани.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: При издаване на Акта за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени законовите изисквания –
същите са издадени от компетентни органи в рамките на законовите им правомощия
и при спазване на установената процедура. В жалбата се сочи на
незаконосъобразност от формална страна на Акта и НП, като се изтъква, че не е
посочена датата на нарушението. Всъщност в акта и НП е посочена датата на
проверката в обекта, когато е констатирано нарушението. Към датата на
проверката нарушението е било налично и от гледна точка на законовите
изисквания не е била необходима по-голяма конкретност при очертаване на времето на извършването
му. В този смисъл съдът не констатира
процесуални пороци. Съдът приема, че обжалващото дружество е осъществило
състава на вмененото му нарушение. Съгласно чл. 125, ал.1, т.2 от ЗООС /понастоящем
нормата е действаща/ операторът на инсталация е длъжен да изпълнява условията
на комплексното разрешително. Жалбоподателят, с оглед дейността си, безспорно е оператор на инсталация по смисъла
на закона. Същият обаче е нарушил условията на издаденото му комплексно
разрешително, както установява анализът на взетите контролни проби, тъй като
при дейността му се е стигнало до отклонение
и превишение на индивидуалните емисионни
норми на допустимо съдържание на замърсяващи вещества. Това само по себе си
обуславя административнонаказателната отговорност на обжалващото дружество. Санкцията
е именно за допуснато отклонение от допустимите норми и в този смисъл в НП няма
неяснота, макар и за двата показателя да е използван терминът превишение. Относимите законови
изисквания очевидно са нарушени
и правилно дружеството е санкционирано
на основание чл.164, ал.1 от ЗООС.
Наложеното наказание надхвърля значително минималния размер, но е и значително
под средния законов размер. В случая с оглед тежестта на нарушението, съдът
намира, че наказанието е справедливо. Подобен тип нарушения са чести,
последиците им могат да бъдат крайно тежки и очевидно за да се постигне
необходимия ефект е обосновано прилагането на по-висока санкция.
Поради изложените съображения съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено, тъй
като е законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 58/17.09.2018г.
на Директора на РИОСВ - Русе, с което на „Амилум България“
ЕАД -гр. Разград
за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 вр. чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда му е наложено
административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 50000 лв. на
основание чл.164, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: