Р Е Ш Е Н И Е

№ 544 2018 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На пети декември 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор: ДЕСИМИРА НЕДКОВА

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 791 по описа за 2018 година

Р Е Ш И:

НА ОСНОВАНИЕ чл. 155 и сл. от ЗЗ НАСТАНЯВА А.Б.С., ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО АМБУЛАТОРНО ЛЕЧЕНИЕ в психиатрично отделение към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ПОРАДИ ЛИПСА на способност същия да изразява информирано съгласие за лечение, на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ НАЗНАЧАВА Х.А. Р., ЕГН ********** за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на А.Б.С.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Разград.

СЛЕД изтичане на тримесечния срок, да се изиска справка от психиатрично отделение към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград психиатрична експертиза относно необходимостта за прекратяване или продължаване на лечението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение № 544/05.12.2018г. по ЧНД № 791/2018г. на РС- Разград.

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето, образувано по искане на Разградска районна прокуратура за откриване на процедура за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство- А.Б.С. ***, което се поддържа и в с.з.

Освидетелстваният С. изразява мнение, че се чувства добре, тъй като си взема лекарствата, желае да продължи лечението си, разхожда се в селото, излиза с приятели, живее заедно с майка си.

Назначеният му служебен защитник- адв. Й. счита, че са налице предпоставките на закона с оглед на заключението на вещото лице, като формата на задължителното лечение следва да бъде амбулаторна, налице е възможност да се лекува при домашни условия, като посещава болнично заведение.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Освидетелстваният А.Б.С., роден на ***г*** заедно с родителите си Б.С.Ю. и Х. А. Р. Същият имал диагностицирано заболяване „параноидна шизофрения“ и бил агресивен към близките и околните си. Бил лекуван в психиатрични клиники в гр. Варна, гр. Търговище, както и в отделението в гр. Разград.

С решение от 26.04.2018г. по ЧНД № 207/2018г. по описа на Районен съд гр.Разград, изменено с Решение № 28/21.05.2018г. на Окръжен съд гр.Разград, влязло в сила на 21.05.2018г., бидейки още непълнолетен, С. бил настанен на задължително стационарно лечение в Детска психиатрична клиника при МБАЛ Св.Марина гр.Варна за срок от един месец.

След изписването му от клиниката в средата на м.яли 2018г. същият отново започнал да изпада в кризи, по време на които буйствал, трошал вещи в дома си, налитал да бие родителите си и бил неконтролируем. Не се прибирал в къщи по цял ден и не приемал предписаните му лекарства. Баща му- Б.Ю. не можел да се справи с него и на 26.09.2018г. депозирал в РП- Разград молба, с искане пълнолетният му вече син да бъде настанен на задължително лечение в психиатрично болнично заведение.

В хода на извършената по случая проверка С. бил прегледан от психиатър при ОПП МБАЛ- Разград. Потвърдена била диагнозата „параноидна шизофрения“, която водела и до липса на способност за даване на информирано съгласие. За времето от 19.10.2018г. до 22.10.2018г. той постъпил на доброволно лечение в ОПП, но след отказ от доброволна хоспитализация от страна на баща му, бил изписан.

От изготвеното експертно мнение от д-р В.-***, изслушан и в с.з., става ясно, че заболяването е в кръга на тези по чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и по отношение на него е необходимо провеждането на задължително лечение.

От заключението на вещото лице д-р Б. по назначената и изслушана в с. з. съдебно психиатрична експертиза се установява, че при освидетелстваният А.Б.С. са налице достатъчно клинично- диагностични данни, които дават основание да се приеме, че страда от психично заболяване, а именно ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. Заболяването представлява психоза и е визирано в чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Въпреки, че понастоящем поведението му не представлява пряка опасност за околните, обществото и собственото му здраве, счита, че е уместно състоянието му да се проследи при условията на задължително амбулаторно лечение под контрола на психиатричната служба по местоживеене. Поради липса на съзнание за болест освидетелстваният не може да изразява информирано съгласие за лечението си,. Такова може да бъде давано от неговата майка. В с. з. вещото лице уточнява, че подходящият срок за лечение е три месеца, а лечебното заведение предлага да е ПО при МБАЛ гр.Разград.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките на чл.155 и сл. от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на освидетелстваният А.Б.С.. Същият страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ, като към момента поведението му не представлява пряка опасност за околните, обществото и собственото му здраве. Същият няма съзнание за болест, но желае доброволно лечение, което се подкрепя и от неговите родители Б.Ю. и Х. Р.

По тези съображения А.Б.С. следва да бъде настанен на задължително лечение. Водейки се от препоръките на вещото лице, извършило съдебно-психиатричната експертиза, дадени по реда на чл.160, ал.1 от ЗЗ, лечението следва да бъде амбулаторно със срок от 3 месеца, извършено в условията на Психиатрично отделение при МБАЛ- гр.Разград. Поради липсата на способност болният сам да изразява информирано съгласие за своето лечение е необходимо да бъде определяно лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му от кръга на близките му, а именно майка му Х. Р.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: