Р Е Ш Е Н И Е

№ 549, 06.12.2018 , гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На шести декември 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар:Живка Ранкова

Прокурор: ПАВЛИНА УЗУНОВА

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 836 по описа за 2018 година

Р Е Ш И:

НА ОСНОВАНИЕ чл.162 ал.3 от Закона за здравето НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО лечение Н.В.Н. ***, ЕГН ********** за срок от ЕДИН МЕСЕЦ в Държавна психиатрична болница гр.Бяла, считано от днес.

ПОРАДИ ЛИПСА на способност на същия да изразява информирано съгласие за лечение, на основание чл.162 ал.3 ЗЗ НАЗНАЧАВА за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на Н.В.Н., ЕГН **********, длъжностно лице, определено от Кмета на Община Бяла.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред РОС.

ОБЖАЛВАНЕТО на решението не спира неговото изпълнение.

Препис от решението незабавно да се изпрати на Директора на ДПБ-гр.Бяла за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към Решение №549/06.12.2018г. по ЧНД №836 по описа за 2018г. на Разградски районен съд.

Производството е по реда на чл.157 пр.2 във вр. с чл.155 и сл. От ЗЗ, образувано по искане на МБАЛ Св.Ив.Рилски АД-Разград, за задължително настаняване на лечение на лицето Н.В.Н.

В с.з. пред РРС представителят на РРП счита направеното искане за основателно, тъй като са налице предпоставките за настаняване на лицето за лечение по задължителния ред предвиден в ДПБ-Бяла, за срок от един месец, с оглед личността на настаняемия.

Защитникът на настаняемия, намира искането за основателно, но срокът за който следва да се настани лицето да изтече преди празниците.

Настаняемият заявява, че предпочита да се лекува у дома, като е съгласен да пътува редовно за прегледи. Твърди, че обстановката в Бяла му се отразява изключително зле.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Производството е образувано по молба на Директора на МБАЛ-Разград за провеждане на задължително лечение на настаняемия Н.. Същият на 18.11.2018г. е бил приет в лечебното заведение за оказване на спешна психиатрична помощ, при което се е наложило прилагане на мерки за временно физическо ограничаване.

В с.з. настаняемия сочи, че обича да се труди, като го дразни изключително много агресията на околните и несправедливостта. Това провокира желание да се дистанцира от околните. Твърди, че започнал да има съмнения, че може да е „чипиран“ и да го следят, тъй като имал изместен ушен канал. Започнал да проявява любопитство и да пита майка си. Твърди, че поведението й още повече засилвало съмненията му. Имал съмнения, че докато е в Англия бил облъчван с рентгенови лъчи.

Разпитани родителите му обясняват, че това му състояние се отключило преди около две години и започнало да се задълбочава с времето. Твърдят, че синът им е много интелигентен, ръчен, вежлив и коректен, дори и когато има промяна в обичайното му държание. Винаги е бил вглъбен в себе си, изключително аналитичен. Агресията му си проявявала при разговори по определени теми.

Според вещото лице Н. страда от параноидна шизофрения, стадий на парафренизация. Налудностите му са разгърнати до степен парафренизация, което означава, че ще бъдат много устойчиви на лечение. Настаняемият е много интелигентен, със запазена личностна идентичност, запазена възможност за Заболяването му застрашава сериозно здравето му, не е критичен да симулира, щом открие че околните го намират за странен. Според вещото лице не може да се направи прогноза за изхода от лечението, нито кога ще настъпи подобрение, тъй като досега Н. не е лекуван. Първоначално при постъпване за изследване се държал по-агресивно, но сега се държи много добре. Изключително мнителен е към лекарствата, които му се дават. Според вещото лице е необходимо стационарно лечение, тъй като не е уточнена терапията, както и че при амбулаторна форма резултатът е несигурен, тъй като близките следва да следят за лечението, като те са по-лесни за манипулиране. Препоръчва стационарното лечение да е за срок от три месеца, в специализирано заведение от затворен тип. В състоянието, в което се намира не може да изразява информирано съгласие по отношение на лечението си.

Така описаната фактическа обстановка, налага извода че са налице предпоставките на чл.155 във вр. с чл.146 ал.1 т.1 ЗЗ за задължително настаняване и лечение. Настаняемият страда от заболяване по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 ЗЗ, а именно параноидна шизофрения. Към настоящия момент не е критичен към заболяването си, като поведението му е подвластно на болестните му психотични преживявания. Поведението му носи реален риск за него и за околните. Ето защо, следва да бъде настанен за задължително лечение. С оглед препоръките на вещото лице лечението трябва да е в специализирано заведение от затворен тип, предвид необходимостта от установяване на лечението и контролирането на приема на медикаменти и техния ефект. Адекватно лечение не би могло да се осъществи в МБАл-Разград, тъй като настаняемият не е критичен към заболяването си и близките му, не могат желаят да поемат задължение, че той ще приема медикаменти.

Съдът намира, че срокът за който следва да бъде настанен за лечение Н. следва да е един месец, а не три, с оглед съхранената личност на настаняемия и неговата изключителна интелигентност, които при по-продължителен престой с психично болни без съхранение на личността, ще се отразят изключително неблагоприятно. Не съществува пречка за лекарите, ако установят че лечението не е дало резултат в този период да искат продължаването му.

Тъй като в хода на процеса не се установи способност да изразява информирано съгласие за своето лечение е необходимо да бъде определено лице, което да стори това при необходимост. Това следва да е длъжностно лице от Община Бяла, в чиито служебни функции влизат и тези задължения.

Евентуалното обжалване на акта, не следва да спира изпълнението му.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: