Мотиви към Присъда №540/04.12.2018г., постановена по НЧХД №478/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от С.И.Д. *** срещу Д.К.Д. *** с обвинение за това, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, а именно разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия/– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 3000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.

Подсъдимият дава обяснения, в които сочи, че първо тъжителят го ударил с пластмасова пръскачка, след което самият тъжител паднал от замахването с пръскачката или подсъдимият неволно го бил бутнал. Защитникът му моли за постановяване на оправдателна присъда, като излага доводи да приложение на института на неизбежната отбрана.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Д.К.Д. е роден на ***г***. Същият е женен, не е осъждан.

Родителите на подсъдимия Д.Д. притежавали имот в с. Д. на ул. *. Тъжителят имал имот на съседната улица – **. Съседът по имот на тъжителя бил в чужбина, като помолил тъжителя да наглежда имота му в негово отсъствие. На 03.04.2018г. около 13,00 часа тъжителят излязъл на улицата и видял, че съседът му К. И. – баща на подсъдимия, бил вързал коня си за едно от металните колчета на оградата на съседа му. Тъжителят решил да премести коня, опасявайки се, че може да повреди оградата. Освободил веригата на коня от оградата и го повел към близкото кръстовище на улиците Н. В. и Д. с. за да го завърже около намираща се там тревна площ. В този момент съседът му св. К. И. излязъл на улицата и виждайки подсъдимия, който местел коня, влязъл в пререкание с него. Взел веригата на коня от ръцете му и го отвел отново до оградата на имота на отсъстващия съсед на тъжителя и го завързал там. При това тъжителят и св. К.И. се скарали и свидетелят казал на тъжителя, че не е той човека, който ще му казва къде да върже коня си. Тъжителят също се ядосал и в яда си отвърнал, че ще напръска тревата с отрова. Тъжителят влязъл в имота си и взел оттам пластмасова ръчна пръскачка, излязъл и започнал да пръска тревата на известно разстояние от вързания кон. В този момент край него минал с колата си подсъдимият Д. Д., който тъкмо потеглял за гр. Разград със съпругата си. Виждайки тъжителя с пръскачката, подсъдимият спрял автомобила в близост до него, слязъл и приближавайки тъжителят го ударил с юмрук в лицето. Тъжителят вдигнал пръскачката да се предпази, но подсъдимият го блъснал и тъжителят паднал на земята. При това подсъдимият го ритнал няколко пъти по тялото. Съпругата на подсъдимия –св. Д.Д., както и родителите на подсъдимия, които също излезли на улицата, успели да го спрат, като го издърпали настрани и така побоят над тъжителя бил прекратен. След това подсъдимият и съпругата му отново се качили в автомобила и напуснали мястото, а родителите на подсъдимия се прибрали. Тъжителят успял да стане от земята и се прибрал в имота си. Състоянието му било възприето от св. В. В., който работел в съседен имот и в този момент дошъл на мястото. След това тъжителят потърсил медицинска помощ.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза на тъжителя С. Д., която установява, че в резултат на инцидента тъжителят е получил подлигавичен кръвоизлив и разкъсвания на лигавицата на горна и долна устна; охлузвания и разкъсно-контузни рани по гръбната страна на двете предмишници; кръвонасядания и охлузвания на дясното коляно; изразен оток на меки тъкани в задколянна област на левия крак със силна болезненост, ограничен обем на активни и пасивни движения; драскотина на дясна буза. Описаните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Същите са причинени от въздействие на твърд/и тъпи/и и тъпоръбест/и предмети и е възможно да бъдат получени от: нанесен удар с юмрук в областта на устата; падане на терена по гръб, придружено с приплъзване, с опора в лакътните области и предмишниците на двете ръце, с носене на по-голямата тежест вдясно; удар или призимяване по външностранична повърхност на дясно коляно; удар по лява задколянна област; тангенциално действие на тъпоръбест предмет – за драскотината на дясната буза. Оздравителния период за видимите травматични увреждания е около 2 седмици.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин. Подсъдимият твърди, че тъжителят го бил ударил с пръскачката, но не сочи сам да го е удрял. В същия смисъл са и показанията на свидетелите К.И., баща на подсъдимия и Д. Д., съпруга на подсъдимия. Те сочат, че тъжителят бил напсувал подсъдимия и го бил ударил с пръскачката в лицето, след което подсъдимият бил целият в кръв /рукнала от носа му/. Тъжителят след това паднал, като тези двама свидетели твърдят, че не са видели подсъдимият да го удря или блъска, или рита. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, които са явна защитна теза, както и на подкрепящите го свидетели, които са негови близки и уклончивите им показания са обясними. Именно защото само подсъдимият и тези двама свидетели, негови близки, сочат, че тъжителят бил напсувал и ударил подсъдимият, то съдът не счита че твърденията им могат да се приемат за достоверни. Разбира се съдът отчита разпоредбата на чл.103, ал.3 от НПК, но в случая става дума за реални данни по делото, които дават основание на съда да не счита за достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на посочените двама свидетели. На първо място нито подсъдимият, нито тези свидетели сочат на това, че подсъдимият е ударил тъжителя. Последното обаче съдът намира за неоспорим факт – тъжителят очевидно е удрян, както се установява и от заключението на експертизата. В обясненията си пред полицейски служители самият подсъдим е потвърдил, че е ударил тъжителя в устата /л.73 от делото/, но в обясненията си пред съда твърди друго. С оглед наличните данни съдът приема за несъмнено, че подсъдимият е ударил и повалил тъжителя и е продължил да го рита, които изводи на съда се основават на експертното заключение по медицинската експертиза. С оглед крайния извод за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки съдът приема като несъстоятелни и твърденията, че тъжителят бил напсувал /предизвикал/ подсъдимия и го бил ударил с пластмасова пръскачка. Твърди се, че подсъдимият бил целият в кръв, но ако е било така, то нормално би било да потърси медицинска помощ или най-малко да се снабди с медицинско. Нищо такова не се е случило. Подсъдимият не е останал на мястото на инцидента и полицейските служители, изясняващи случая, са успели да разговарят с него едва в следващите дни /показанията на св. И.П./. При това се налага изводът, че версията за това, че подсъдимият бил провокиран и ударен от тъжителя явно не отговаря на истината, а се явява съчинена защитна теза. В този смисъл съдът не приема доводите, че подсъдимият действал при неизбежна отбрана. Обстоятелствата по делото не дават основание да се заключи и за действие при състояние на афект или за приложение на реторсия. С какво е пръскал тревата тъжителят няма как да се установи категорично -според твърденията му /в тъжбата/ пръскачката била пълна с вода и няма реални данни, които да оборват това твърдение. Така или иначе липсват данни, от които да следва, че тъжителят е направил нещо действително противозаконно, с което да провокира подсъдимия. При това съдът намира, че обстоятелствата изложени в тъжбата се доказват и е явно, че подсъдимият е нанесъл побой на тъжителя без да бъде действително провокиран от последния. Свидетелят В.В., който работел в съседен имот, макар и да не е видял самия инцидент, е възприел състоянието на тъжителя непосредствено след това. Свидетелите А. М., П. С. /личен лекар/ и Х.К. /кмет на селото/ също са възприели състоянието на тъжителя след инцидента. На всички тези свидетели тъжителят обяснил, че е бит от подсъдимия, поради което били и сезирани полицейските органи. В крайна сметка, с оглед доказателствата по делото, съдът приема, че изложената по-горе фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Д. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 03.04.2018 г. в с. Д., обл. Р. е причинил на С.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Подсъдимият недопустимо е употребил сила – удрял,блъскал пострадалия, нанесъл му удари крак в тялото и така му е причинил уврежданията, констатирани от експертизата. Тези увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата му явно следва да се приеме за инцидентна. От друга страна като отегчаващи обстоятелства се отчитат многобройните увреждания причинени на пострадалия и характерът на същите, сочещ ги като по-тежки от обичайните случаи на леки телесни повреди. Поради това съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер над минималния, а именно глоба в размер на 1400 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на дееца.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия. От неправомерното и виновно поведение на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, претърпяно унижение с оглед начина на нанасяне на побоя. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1500 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 1500 лв до 3000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта /03.04.2018г./ до окончателното изплащане.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото в размер на 618 лв.

Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 60 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: