Мотиви към Присъда №539/04.12.2018г., постановена по НОХД №740/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.З.А. от с. Тодорово, общ Исперих за това, че в периода от 09.06.2015г. до неустановена дата през м.декември 2016г. в землището на гр.Разград, с.Киченица, общ.Разград, с.Тодорово, общ.Исперих и гр.Лондон, Великобритания, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.А.Н. ***, Й.Й.М. ***, С.А.К. ***, С.С.А. *** и Ш.М.С. *** и с това им причинил имотна вреда съответно: на Т.А.Н.- в размер на 500лева, на Й.Й.М.- в размер на 4000лева, на С.А.К.- в размер на 3 900лева, на С.С.А.- в размер на 1100 лева и Ш.М.С.- в размер на 4000 лева, като общия размер на причинената имотна вреда е 13 500лева - престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за съответен изпитателен срок.

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Като граждански ищци и частни обвинители са конституирани пострадалите Т.А.Н. ***, Й.Й.М. ***, С.А.К. ***, С.С.А. *** и Ш.М.С. ***, които претендират подсъдимия да бъде осъден да им заплати обезщетение за имуществени вреди от престъплението – сумите с които е ощетил всеки от тях, ведно със законната лихва.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

Подсъдимият С.З.А. е роден на ***г. в гр.Исперих. Същият е с висше образование, женен, неосъждан, живее в с. Тодорово, общ. Исперих, работи като шьофьор.

Подсъдимият С.А. бил собственик и управител на „ЕР-ДЖИ“ ЕООД- с.Тодорово, общ.Исперих. Същото дружество осъществявало дейност по провеждане на теоретична и практическа подготовка на водачи на моторни превозни средства. Офисът и учебният център се намирал в гр.Разград на бул.“Априлско въстание“ № ***.

Подсъдимият е женен за св. Т. Ф.А., която работела като учител в ОУ „Васил Левски“- с.Тодорово от 1997 г. Всички в селото я познавали и знаели това. От брака си със св.А., подсъдимият имал две деца, но от средата на 2015 г. бил напуснал семейното жилище в с.Тодорово и живеел в гр.Разград. Съпругата му се грижела за децата им и изплащала кредитите, които подсъдимият бил усвоил. Той бил много задлъжнял и търсел начини да подобри финансовото си положение.

На 09.06. 2015 г. около обяд подс.А. бил в заведение до МБАЛ „Св.Ив.Рилски“-Разград. В същото заведение били и св.С.А.К. и дъщеря му св.С.С.А., които пиели кафе там. Подсъдимият дочул разговорът им и разбрал, че А. работи във Великобритания и би желала да има свидетелство за управление на МПС, за да печели повече пари, но нямала такова, понеже учила само до 5-ти клас. Подсъдимият се приближил до тях, представил се, обяснил че е инструктор, а жена му е учителка и може да помогне А. да завърши задочно основно образование и да изкара шофьорски курс, след което да вземе през следващата година СУМПС. Подсъдимият предложил да направи това срещу сумата от 5 хиляди лева. Обяснил, че е необходимо А. да си смени постоянния адрес ***, съответно да си смени и личната карта, и да му предостави копие от новата лична карта и две снимки. Уверил ги, че всичко ще е законно. На следващия ден св.А. си сменила личната карта, поради промяна на постоянния адрес като посочила адреса на леля си в с.Стражец, и се обадила на подс.А.. Двамата с баща й се срещнали отново в близост до болницата с подсъдимия и св. К. дал на подс.А. сумата от 3900 лева, които непосредствено преди това изтеглил от своята банкова сметка. ***00 лева да му бъдат изпратени по- късно от Великобритания от св.А.. Така и станало. В началото на м.ноември 2015г. подсъдимия се обадил и поискал от св.К. останалата сума пари с обяснението, че те трябва да се платят на комисиите в училището, за да се яви А. на изпит. Св.К. дал на подсъдимия телефон за връзка със св.А. в Лондон и подсъдимия й звъннал, при което й съобщил трите си имена и се уточнили тя да му изпрати парите чрез „Уестърн Юнион“. Така на 09.11.2015 г. св. А. превела сумата от 1100 лева, равняващи се на 433,53 паунда на подс.С.З.А.. В следващите дни двамата се чули и подсъдимия потвърдил, че е получил парите. Казал на А., че след около един месец ще й се обади, за да се върне тя в България и да се яви на изпити. Впоследствие подс.А. се обадил на св.К., а той от своя страна на св.А. и тя се върнала в България. Още на първия ден след завръщането й - сутринта, св. К. се обадил на подсъдимия, за да попита за изпитите и разбрал, че са отложени за следващия ден. На следващият ден, обаче телефонът на подсъдимият бил изключен и нито св. К., нито св. А. успели да се свържат с него въпреки, че направили много опити.

Междувременно през м.август 2015 г. св.Ш.М.С. бил с приятели в гр.Глоджево, общ.Ветово, обл.Русе. Станало въпрос, че е хубаво той да има „шофьорска книжка“. Св. С., обаче, имал завършено само начално образование. Негов познат - св. И. И. И., когото познавали с името „А.“, му казал, че познава един инструктор от гр. Разград, който съдейства за завършване на основно образование по законен начин, а после може и да го обучи добре, за да вземе и свидетелство за управление на МПС. Няколко месеца по- късно св. С. решил, че следва да положи усилия да завърши основно образование и получи шофьорска книжка, за да може да работи и извън България. Чрез св. И. си уредил среща с подс.А., която се състояла на 28.02.2016 г. на бензиностанция „Шел“ в гр. Разград. На нея подсъдимият убедил св. С., че може да му помогне да завърши вечерно задочно основно образование и в същото време да го обучи като шофьор, за да може да придобие и СУМПС. Обяснил му, че това ще отнеме поне половин година, но всичко ще е законно. Трябвало, обаче, свидетелят да му плати 6000 лева, които били необходими за разходите в училището, а и за курса на обучение при него. Св.С. заявил, че това са много пари за него, при което подсъдимият свалил „цената на услугата“ на 5 500лева. Договорили се първоначално С. да даде 4000 лева, за да бъде записан в училището, а след това още 1500лева, когато започне шофьорските курсове. Когато успял да събере сумата от 4000лева св.С. се свързал с подс.А. и на 01.03.2016г. те се срещнали отново на бензиностанция „Шел“ в гр.Раград. Там С. дал парите на подсъдимия, след като последния го уверил, че всичко е законно и още веднъж му обяснил, че първо ще завърши основно образование, а след това ще кара курсове за водач на МПС. Изрично посочил, че жена му е учител в училището, където С. ще учи. Поискал от него да смени постоянния си адрес с такъв в Разградска област и след като бъде готова новата му лична карта да му предостави копие от нея и две снимки за документи. Следвайки указаното С. си променил постоянния адрес, регистрирал се в с.Желязковец, общ.Самуил, заявил и получил новата си лична карта и се снимал. Било м.март или м.април 2016г., когато свидетелят се срещнал отново с подсъдимия до бензиностанция „Шел“ и му дал документите и снимките. Тогава подс.А. казал, че ще се обади кога започват обученията. В средата на м.май 2016г. звъннал на свидетеля, за да поиска 200 лева, които С. не му дал. Повече подсъдимият не се обадил. Когато през м.август 2016г. св.С. успял да се свърже с него, за да го попита кога ще започне да учи, подсъдимият отговорил, че ще уреди въпроса, а след това вече не отговарял на позвъняванията му.Затова на 24.02.2017г. св.С. отишъл до офиса на фирма „ЕрДжи“ в гр.Разград, където не намерил подсъдимия, но срещнал и други недоволни от действията на А. хора, сред които и св.Т.А.Н., който също като него бил измамен от подсъдимия.

На 01.10.2016 г. св.Т.А.Н. /известен и с турското си име Н./ заедно със съпругата си - св.М. Р. Н., дъщеря си- св.Т.Т. М. и нейния съпруг- св.Й.Й.М.,***. По пътя спрели до една баничарница в центъра на гр.Глоджево, общ.Ветово, обл.Русе. Там срещнали свои познати - св. Н. Н. Р., който познавали с името „Г.“ и св.И. А. М., известен им с прякора си „З.“. В проведения разговор св. Н. и св.М. разбрали, че има човек в гр.Разград- инструктор в учебен център, който може да съдейства М. да завърши основно образование и получи свидетелство за управление на МПС /шофьорска книжка/. Още същият ден чрез св.Р. те се уговорили и срещнали с подс. С.А. на паркинга на магазин „Била“ в гр.Разград. Последният дошъл с учебен автомобил на „Ер Джи“ЕООД. Там подсъдимия убедил св.Н. и св.М., че може да им съдейства М. да бъде записан задочно в основното училище в с.Тодорово, общ.Исперих, където съпругата му била учител, и е необходимо той само да се яви на изпити след нова година, като ще вземе два класа наведнъж и диплома /свидетелство за завършено основно образование/.Казал им още, че в същото време ще го запише и на курс за шофьор и когато вземе дипломата ще се яви на изпит. За тази услуга подсъдимия поискал сумата от 6000 лева. Св.Н. поискал време да помисли, но след като се разделили с подс.З. се усъмнил в казаното и решил да звънне на телефонния номер, който видели изписан върху учебния автомобил. На позвъняването на Н. вдигнал подсъдимия, който отново ги уверил, че е инструктор и дори ги завел с автомобила си до офиса на Учебния център на „ЕР Джи“ ЕООД. Там свидетелите Н. и М. и подсъдимия отново говорили за цената на услугата, която А. искал и се договорили за 5 500лева. Н., обаче, поискал да види и училището, където ще бъде записан зет му, поради което подсъдимият ги завел до училището в с.Тодорово. Когато пристигнали там подс.А. влязъл сам в сградата и когато излязъл заявил, че е вече късно и няма никой. Казал, че ако не му вярват могат да питат в селото, да им кажат, че жена му е учител в това училище. Н. така и направил. Попитал в центъра на населеното място случайно срещнати хора и те му казали, че жената на С. „Инструктора“ е учител в местното училище. Така убеден, че подс.А. не го подвежда св.Н. се разбрал с него на другия ден да се срещнат в гр.Разград, за да му даде парите. На следващия ден - 02.10.2016г. св.Н. и св.М. се срещнали с подс.А. в близост до Винпрома- в промишлената зона на гр.Разград и в присъствието на св.Н. св.М. дал на подсъдимия на ръка сумата от 2 000 лева. Дал му и копие на личната си карта и на свидетелството за завършен пети клас. Подс.А. обяснил и че е необходимо св.М. да има постоянен адрес ***, поради което се разбрали той да се регистрира на адреса на роднини в с.Дянково, общ.Разград. Подсъдимият убедил свидетелите, че за да станат по- бързо нещата трябва да му дадат и останалите пари. Така след два дни- на 04.10.2016 г. св. Н. и св. М. се срещнали с подс. А. в близост до болницата в гр.Разград, но подсъдимия ги убедил, че са паркирали неправилно и за да не ги глобят по-добре да отидат и да се срещнат отново в промишлената зона на града. Там в присъствието на св. Н.М. дал на подс.А. сумата от 2000 лева /1000 евро и 50 лева/. Уговорили се подсъдимият да се обади през м.януари 2017г., за да се яви св.М. на изпити. През м.декември 2016 г. св.Н. успял да се свърже с подсъдимия, за да се поинтересува как вървят нещата и тогава подс.А. му поискал още пари. В следващите дни св.Н. се срещнал с подсъдимия в с.Киченица, общ.Разград и му дал сумата от 500 лева в присъствието на св.Р.И за тези пари, както и за предходните подсъдимият не дал разписка. След тази им среща подс.А. повече не отговарял на обажданията на св.Н..Това принудило последния да отиде до с.Тодорово и да се срещне със съпругата на подсъдимия - св.А., от която разбрал, че са разделени с подс.А. и на нея не й е известно за поетите от мъжа й ангажименти Й.М. да учи в училището, в което тя е учител. В крайна сметка свидетелите Н. и М. се убедили, че подс.А. ги е излъгал и е нямал намерение да съдейства за обещаното.

От предоставената информация от Директора на ОУ “В.Левски“- с.Тодорово се изяснява, че според Правилника на училището, в него могат да се обучават в самостоятелна форма на обучение ученици, навършили 16 години, но които са били ученици в училището или имат постоянен адрес в с.Тодорово, с.Печеница или с.Делчево, за които населени места училището е средищно. Кандидатите подават заявление, прави се проверка дали отговарят на горепосочените условия и след взето решение от педагогическия съвет, директора издава поименна заповед за всеки ученик. Освен това завършването на клас става за една учебна година.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство, писмените доказателствени материали. Тези доказателства подкрепят напълно признанията на подсъдимия, поради което и съдът приема, че обстоятелствата, отразени в обвинителния акт за доказани по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимият С.А. е осъществил състава на престъплението “измама” по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 09.06.2015 г. до неустановена дата през м.декември 2016 г. в землището на гр. Разград, с. Киченица, общ. Разград, с. Тодорово, общ. Исперих и гр. Лондон, Великобритания, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.А.Н. ***, Й.Й.М. ***, С.А.К. ***, С.С.А. *** и Ш.М.С. *** и с това им причинил имотна вреда съответно: на Т.А.Н.- в размер на 500 лева, на Й.Й.М.- в размер на 4000 лева, на С.А.К.- в размер на 3 900 лева, на С.С.А.- в размер на 1100 лева и Ш.М.С.- в размер на 4000 лева, като общия размер на причинената имотна вреда е 13 500 лева. Подсъдимият е възбудил заблуждение у посочените свидетели, уверявайки ги, че може да съдейства за завършване на основно образование и осигуряване придобиването на правоспособност за управление на МПС. В последващи разговори с уверения подсъдимият е поддържал това заблуждение. Подведени свидетелите са се разпоредили със свои парични средства в полза на подсъдимия, с което последният се е облагодетелствал неправомерно, а за свидетелите са настъпили имотни вреди. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е извършил няколко идентични деяния, през непродължителен период от време и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което и дейността му се определя като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия С.А. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало. В случая обаче са налице и съществени отегчаващи обстоятелства, което се изразява в това, че става дума за няколко извършени деяния, което сочи на проявена упоритост и неправомерно получената от подсъдимия обща сума е в значителен размер. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което е в средния размер, но съдът го намира за справедливо. С оглед правилото на чл.58а, ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и с оглед личността на подсъдимия следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. По-дългият изпитателен срок се налага с оглед реалната тежест на деянието, предвид проявената упоритост и необходимостта от по-осезателно въздействие за поправянето на подсъдимия.

Основателни са предявените граждански искове от пострадалите и същите следва да се уважат в размерите в които са предявени. Така подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на св. Т.Н. сумата от 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2016 г. до окончателното изплащане, на св. Й.М. сумата от 4000 лева , ведно със законната лихва, считано от 31.12.2016 г. до окончателното изплащане, на св. С.К. сумата 3900 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане, на св. С.А. сумата 1100 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане и на Ш.С. сумата 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2016 г. до окончателното изплащане, за имуществени вреди от престъплението

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: