Р Е
Ш Е Н
И Е
№450, 17.12.2018г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и
трети ноември
две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка
Тоцева
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1164 по
описа за 2018г.
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от А.А.М., с която
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 10000лв., явяваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди-физически болки и страдания,
преживения срам и унижение, нанесени му на 02.05.17г. от ответника. Твърди, че
с решение №484/19.10.17г. по анд№760/17г. РС-Разград е признал ответника за
виновен в това, ме на 02.05.17г. в гр.Разград в качеството му на длъжностно
лице /шофьор на автобус Мерцедес, ДК № СВ 0981 ВХ на ЮНИОН ИВКОНИ/ и по
хулигански подбуди, му е причинил леки телесни повреди, изразяващи се в: рана
„минус тъкан“ в лява челна област, хематоми и кръвонасядания по главата,
гръдния кош, лява мишница и долни крайници, изразена спонтанно и палпаторна
болкса по дясната дъга на гръдния кош, засилваща се при дишане и болка при
движение /говор и хранене/ в двете челюстни стави. За извършеното престъпление
на основание чл.78А НК, съдът освободил ответника и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000лв. Ищецът твърди, че на 02.05.17г. е извършвал
превоз на пътници до „Шише Джам Аутомотив България“ЕАД гр.Търговище, като през
деня е следвало да направи три курса по един и същи маршрут, тръгвайки от
спирката до бензиностанция „Марешки“ в ЖК Орел, като бил задължен да спирана
още на няколко спирки в гр.Разград, като крайната спирка била заводът в
гр.Търговище. При втория за деня курс, около 14.45ч. ищецът бил на началната спирка- до бензиностанция
„Марешки“, където се качили първите работници, вкл. и ответника.Под предлог, че
предния ден ищецът не бил спрял на тази спирка, ответникът започнал да се
заяжда с него. Ищецът му обяснил, че промяната се наложила от ремонтните работи
по маршрута. В момент, в който ищеца управлявал автобуса, ответникът отишъл при
него и му нанесъл множество удари с юмруци в областта на главата, лицето и
горната част на тялото. Освен физическите травми ищецът тежки преживял и
нанесените му обиди и публично нанесеният му побой, които унизили и накърнили
частта и достойнството му пред множеството хора. Въпреки, че лицето му било
обляно в кръв ищецът продължил да изпълнява курса си до гр.Търговище. Предвид
претърпяното унижение ищецът не възразил на последващото му уволняване от
работа /09.05.17г./. Ищецът представя копие от съдебно решение с мотиви,съдебномедицинско
удостоверение. Има искане за назначаване на ССЕ, прилагане на анд и разпит на
трима свидетели.
Ответникът Г. Т.И. оспорва иска, като прекомерно завишен. Оспорва и част
от изложените от ищеца факти. Твърди, че не той а ищецът е бил причина за
станалото, тъй като го предизвикал. Твърди, че на 01.05.17г. ищецът не бил
спрял на първата спирка, като самоволно променил маршрута и се наложило
ответника и други работници да тичат до следващата. Това се установило от
направената справка във фирмата. На
02.01.17г. ищецът чакал на началната спирка, като бил видимо ядосан от този
факт, тъй като му било разпоредено да спазва маршрута. Ответникът и колегите му
се качили, като ответника седнал на последната седалка. Ищеца отишъл при него
да му търси сметка, но ответника му казал да си гледа шофьорската работа.
Ищецът обаче продължил да говори като започнал да коментира съпругата и детето
на ответника. Тогава ответникът станал, отишъл до ищеца и го ударил. След това
слязъл от автобуса, който продължил за гр.Търговище.През следващите дни се
придвижвал със собствения си лек автомобил. Разказал за случилото се на
началника си, който го посъветвал да не се оплаква, защото ще го уволнят. Не се
оплакал. След няколко дни ответникът бил нощна смяна и се отправил към
автобуса. Ищецът го и му заявил, че няма да му позволи да пътува с автобуса.За
това му своеволие ищецът бил уволнен. Ответникът признава, че е ударил ищеца,
но твърди че през цялото време е бил провокиран от него.
Ответникът твърди, че живее със семейството
си на квартира, изплаща кредит. Предлага споразумение на ищеца в размер на
1500лв., а в с.з. от 2000лв. Ответникът счита, че с поведението си ищецът е
предизвикал станалото и неговото агресивно поведение и опитите на ответника да
избегне кавгата са довели до ответника реакция от страна на ответника, който не
е агресивен човек. Представя договори за наем, за заем, извлечение от сметка,
договор за потребителски кредит, удостоверение за раждане, удостоверение за гр.брак,,
удостоверение за доходите на съпругата му. Има искане за разпит на двама
свидетели.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: С влязло в сила решение №484/19.10.07г. по анд №760/17г.
по описа на РРС ответникът е признат за виновен да е извършил деяние по чл.131
ал.1 т.1 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, а именно че нанесъл на ищеца лека
телесна повреда, изразяваща се в рана „минус тъкан“ в лява челна област,
хематоми и кръвонасядания по главата, гръдния кош, лява мишница и долни
крайници, изразена спонтанно и палпаторна болкса по дясната дъга на гръдния
кош, засилваща се при дишане и болка при движение /говор и хранене/ в двете
челюстни стави, в качеството му на длъжностно лице- шофьор на автобус Мерцедес,
ДК № СВ 0981 ВХ на ЮНИОН ИВКОНИ, като деянието е извършено по хулигански
подбуди. На основание чл.78А НК, съдът освободил ответника и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
В хода на настоящия процес са
разпитани двама свидетели.
Св.Б. М.
е бил пътник в автобуса. Твърди, че с ответника се качили от задната врата,
като ответника бил седнал на седалката пред него. Шофьорът станал и дошъл при
ответника, като започнали да говорят нещо за предния ден. Доколкото разбрал от
колегите предния ден автобуса не бил дошъл на спирката, където трябва да се
качат и се наложило да тичат до другата спирка. Имало ремонт на пътя. На
следващия ден въпреки ремонта на пътя, автобусът тръгнал от обичайното си
място. Спорът между двата продължи дълго, като свидетеля чул ответника да казва
„Не искам да споря с теб, върви си карай автобуса, върни се на работното си
място и да продължим“. Въпреки това спорът продължил, като Г. казал:“На годините
на баща ми си, не искам да споря с тел“. Шофьорът продължил да стои и да се
кара. Тогава Г. предложил ако трябва да излязат навън, да не се разправят в
автобуса. Тогава се намесил свидетеля и шофьора се върнал на мястото си. Автобуса
тръгнал. През това време А. продължавал да говори на висок глас, но без
свидетеля да може да чуе точните му думи. В един момент обаче ясно чули, че А.
коментира жената на Г.. Тогава колегата му казал, да не намесва жена му, а да
си кара автобуса. А. обаче продължил отново да говори нещо за жената на Г..
Тогава той не издържал и отишъл при шофьора. През това време автобуса бил вече
спрял да следващата спирка. Тогава двамата се сграбчили и свидетеля едвам ги
разтървал. Ответника слязъл от автобуса и не отишъл на работа. През това време А.
говорел по телефона с някого. Поседели така известно време и после автобуса
тръгнал за Търговище. А. шофирал. Свидетеля се върнал на задната седалка.
Твърди, че не е виждал кръв по лицето на А.. През следващите дни колегата му не
пътувал с автобуса, а ходел на работа с колата си. Г. му казал, че А. му
забранил да се качва в автобуса. А. управлявал автобуса през следващите дни.
Само той обслужвал линията. След инцидента не е чувал А. да се обръща и да
показва раните си, нито да се оплаква. Свидетеля не се е интересувал за
състоянието на шофьора. Автобуса бил почти пълен. След станалото ищецът бил
дисциплинарно уволнен, поради злоупотреба с доверието на работодателя. Заповедта
за уволнение е отменена на формално основание-чл.193 ал.2 КТ /поради липса на
обяснения/, без съда да се произнася по същество.
Св.Д. Г.
фактическа съжителница на ищеца, твърди че мъжът й се обадил по телефона
веднага след инцидента, като й казал че влезли в конфликт с един от пътниците,
който му нанесъл удар докато шофира. Свидетелката го посъветвала да не
изпълнява курса, да отидат да сезират органите. Ищецът отказал, тъй като бил
стриктен и изпълнителен, и приемал отговорно работата си. Подали жалба като се
върнал от курса до Търговище. Като се върнал ищецът още имал засъхнала кръв по
лицето, а то било отекло. Мъжът й имал и
драскотини по тялото. Не са посещавали спешен център за обработка на раните, но
мъжът и на следващия ден посетил съдебен лекар. Вечерта на инцидента мъжът й
имал много силно главоболие и затруднено дишане, тъй като е астматик.
Свидетелката твърди, че станалото се отразило изключително негативно на ищеца.
След станалото в него се загнездило едно безпокойство, което наложило да
ползват услугите на психолог. Като го е удрял пред цял автобус с пътници
ответникът е наранил изключително гордостта на ищеца, като същевременно на
ответника се разминало леко, като дори не позволили на мъжа й да участва в
процеса. Това ищецът приел като още една несправедливост. След делото /анд/
мъжът й се затворил в себе си, като душевната болка била в пъти по силна от
физическата, която ищецът стоически понасял.
По делото
е назначена СМЕ, която е установила следните травматични увреждания: рана
„минус тъкан“ в лява челна област, хематоми и кръвонасядания по главата,
гръдния кош, лява мишница и долни крайници, изразена спонтанно и палпаторна
болкса по дясната дъга на гръдния кош, засилваща се при дишане и болка при
движение /говор и хранене/ в двете челюстни стави. Кръвонасяданията и
разкъсно-контузната рана са причинени са причинени от удари, а групираните
обловати квъронасядания на лява мишница са от стискане с пръсти.
Присдължителността на оздравителния процес е около 2 седмици, без последици за
физическото здраве на пострадалия. Ищецът не е представил последващи медицински
документи, които да сочат някакви последици за здравето на ищеца.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Искът за причинени неимуществени вреди е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК влязлото в сила съдебно решение по чл.78А НК е
задължително за гражданския съд, който разглежда само гражданските последици от
деянието. За наличието на извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на ответника е налице постановен съдебен акт.
Ищецът
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдание,
понасяне на унижение в размер на 10000лв. Така предявената претенция съда
намира за необосновано завишена.
Според
заключението на вещото лице причинените на ищеца травматични увреждания
отшумяват за 2 седмици, като от тях няма последствия за здравето на
пострадалия. От показанията на разпитаните двама свидетели се установи, че
ищецът е изпълнил както курса, при който е станал инцидента, така и следващият
за деня. Продължил е да изпълнява трудовите си задължения и през следващите
дни. Никой от свидетелите на твърди, че лицето на ищеца е било обляно в кръв.
Св.Г. твърди, че имало следи от засъхнала кръв по лицето на мъжа й,
най-вероятно от раната „минус-тъкан“. Според св.Г. мъжът й не е потърсил
медицинска помощ, въпреки че вечерта имал силно главоболие и задух, но на
следващия ден отново не потърсил лекарска помощ, но се прегледал при съдебен
медик, който да констатира травмите му. Пасивното поведение на ищеца обосновава
извода, че получените от него травматични увреждания не са били сериозни и не е
било необходимо провеждането на каквото и да било лечение. В подкрепа на този
извод е последващото поведение на ищеца: на другия ден продължил да изпълнява
възложените му курсове. Така било и през следващите дни. Това му поведение,
както и показанията на св.М. опровергават твърденията на съжителницата на ищеца
за степента вида и интензитета на претърпените болки.
Освен вида на получените увреждания, съдът
съобрази и поведението на ищеца. Показанията на св.М. са изключително подробни
и красноречиви, и не оставят съмнение, че причина за сбиването е именно
поведението на ищеца, неговата неотстъпчивост. Ответникът се е качил през
задната врата на автобуса. Ищецът е този, който е отишъл до седалката на
ответника и е започнал да се кара с него, и да му иска обяснение. Той е проявил
неотстъпчивост въпреки нежеланието на ответника да спори и призивите на св.М.
да отиде на мястото си. Дори след като се оттеглил, ищецът не спрял да
говори и да споменава съпругата на ответника. Показанията на св.М. изцяло опровергават
твърденията на ищеца за уж бруталното и цинично поведение на ответника. Напротив
установява се, че поведението на ищеца и било неотстъпчиво и вербално агресивно.
Дори през следващите дни се наложило ответника да пътува с личен автомобил, тъй
като ищецът не го допускал в автобуса. Поведението на ищеца говори за неговата
неотстъпчивост и решимост да надделява при конфликт. Поради тази причина ищецът
е бил и дисциплинарно уволнен. Заповедта за уволнение е отменена на процесуално
основание, като съда не е изследвал наличието или липсата на твърдените
нарушения.
Неоспорим
факт е обаче, че ответникът е ударил ищеца няколко пъти пред почти пълен
автобус с пътници. Според съда, не толкова преживените физически травми, са се
отразили на ищеца, колкото претърпяното унижение пред множество хора. Без
съмнение ищецът е честолюбив човек и е приел тежко нанесената публична обида. В
този смисъл са и показанията на св.Г. Показанията на свидетелката, в частта, че
се наложило ищецът да посещава психолог, не намират опора в събраните по делото
други доказателства. Липсва обаче и такова твърдение от страна на ищеца в
исковата молба. Ищецът не е споменал за посещения при психотерапевт и при
изготвянето на СМЕ. В с.з. също не представя доказателства да е посещавал
конкретен психотерапевт.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение, освен гореизложеното, съдът
съобрази и направеното от ответника признаване на иска до размера на 2000лв.
като намира, че този размер е напълно достатъчен да възмезди ищеца.
Ищецът претендира
за разноски, които следва да бъдат уважени съобразно уважената част от иска. От
направените разноски в размер на 780лв., на ищеца се дължат разноски в размер
на 156лв.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. Т. И. ***, ЕГН ********** да заплати на А.А.М. ***,
ЕГН ********** обезщетение за причинените му на 02.05.2017г. неимуществени
вреди-физически болки и психически страдания в размер на 2000лв./две хиляди
лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на вреди над размера на 2000лв. до 10000лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Т. И. да заплати на А.А.М.
сумата от 156лв./сто петдесет и шест лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: