Р Е Ш Е Н И Е

Номер 454 20.12.2018 г. гр.Разград

Разградският районен съд в публично заседание

на двадесет и осми ноември две хиляди и осма година в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

при секретаря Ганка Атанасова

и в присъствието на прокурора.......................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1165/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.

Постъпила е жалба от С.И.М. срещу решение №155/09.05.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград, с което е постановен отказ да бъде признато правото й да бъде обезщетение с 48,600 дка земеделска земя – общинска или държавна собственост по писмено искане с вх.№РД-06-1304/21.06.2017 г. В жалбата си сочи, че с постановения административен акт ОСЗГ пререшава въпрос, който е решен със стабилен административен акт, без да има правомощие да направи това, че при издаването на процесното решение не са съобразени предходните актове, постановени по същата преписка и същото противоречи на влезли в сила съдебни решения, че в условията на обвързана компетентност административният орган е следвало да издаде решение зза обезщетяване на жалбоподателката с разностойна земеделска земя, както и че това решение е пореден опит за забавяне на реституционния процес. Иска от съда да прогласи недействителност /нищожност или унищожаемост на решението ведно с всички законови последици, както и да даде задължителни указания на идминистративния орган да издаде решение, с което да обезщети наследниците на Й. К. П. за 48,600 дка зем. земя с равностойна такава. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият настоява за отхвърляне на жалбата. В писменото становище, депозирано по делото твърди, че протоколно решение №12/08.06.1998 г. и решение №11СР/24.06.2003 г. са нищожни, поради което административният орган, който ги е постановил не е длъжен да се съобразява с тях при постановяване на процесното решение. Счита, че процесният административен акт не противоречи на съдебните решения, тъй като в това по гр.д.№1339/1994 г. на РС Разград не е постановено, че подлежат на възстановяване 48,600 дка, че с решението по адм.д.№8/2017 г. на АС Разград е обявено за нищожно единствено Решение №11СР/07.08.2003 г. на ОСЗГ Разград, както и че процесният административен акт е издаден в изпълнение на съдебното решение по гр.д.№1743/2017 г. по описа на РС Разград. Счита, че действията на ОСЗ са законосъобразни и логични. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Й.С.Т. като наследник на Й. К. П. счита жалбата за основателна. Третият наследник – С.Т.Г. не заявява становище.

Съдът, след като съобрази твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, констатира следното: С обжалваното по делото решение №155/09.05.2018 г. Общинска служба по земеделие гр.Разград е отказала да признае на С.И.М. правото й да бъде обезщетена с 48,600 дка зем. земя – общинска или държавна собственост, по писмено искане с вх.№РД-06-1304/21.06.2017 г. на ОСЗ Разград.

Това решение е постановено по преписката по заявление с вх.№7589/23.03.1992 г. С това заявление /л.65/ Радка Й.И. като наследник на Й. К.П. е поискала възстановяване на зем. земя – ниви с площ 31,90 дка в землището на с.Мортагоново. Към заявлението е приложено извлечение от емлячния регистър, в което на името на Й. К.П., родом от с.Ушинци, са записани 31,3 дка зем. земя, както и удостоверение №43/05.03.1993 г. от „Агрометъринженеринг“ЕООД, че в списъците за лично ползване на частните стопани бъдещи членове на ТКЗС е записан Й. К.П. с 44,9 дка в землището на с.Мортагоново.

С писмо изх.№456/09.02.1993 г. /л.99/ заявителката Радка Й.И. е уведомена, че на наследниците на Й. К.П. следва да се възстановят 35,300 дка зем. земя. Към писмото е приложено решение на ПК от 03.08.1992 г. за възстановяване с план за земеразделяне в землището на с.Мортагоново на наследниците на Й. К.П. на 35,300 дка зем. земя./л.101/. Това решение е подписано от председателя и секретаря на ПК и от осем от десетте й члена.

По тази преписка на същата дата - 03.08.1992 г. са постановени две решения на ПК Разград за възстановяване на наследниците на Й. К.П. на 44,900 дка с план за земеразделяне в землището на с.Мортагоново по едното решение /л.12 и л.106/, което е подписано от председател, секретар и трима от 10 члена на комисията и 79,900 дка в същото землище по другото решение /л.14 и л.109/, което е подписано от председател, секретар и четирима от десетте члена на комисията.

С решение №225/02.11.1995 г. по гр.д.№1339/1994 г. на РС Разград е отменено като незаконосъобразно решение на ПК Разград от 11.07.1994 г. по заявление с вх.№7589/23.03.1992 г. , с което се възстановява на наследниците на Й. К.П. правото на собственост върху 31 дка зем. земя в землището на с.Мортагоново и се постановява отказ за 48,6 дка. На основание на това съдебно решение с решение – от 08.06.1998 г. /л.118/ по преписка вх.№486СР/08.06.1998 г. на наследниците на Й. К.П. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 48,600 дка зем. земи с план за земеразделяне в землището на с.Мортагоново.

С решение от 11.08.1997 г. /л.122/ ПК Разград е възстановила правото на собственост на наследниците на Й. К.П. върху конкретно посочени зем. земи с обща площ 31,305 дка.

С решение по същата преписка от 24.06.2003 г. /л.119/ на Общинска служба по земеделие на наследниците на Й. К.П. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху зем. земи от 48,600 дка за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове. В това решение е посочено, че обезщетяване със земя и /или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове.

С последващо решение от 07.08.2003 г. /л.120/ по преписка за обезщетяване вх.№486СР от 24.06.2003 г. е определено наследниците на Й. К.П. да бъдат обезщетени с 21 530 броя поименни компенсационни бонове на стойност 21 530 лв. В изпълнение на това решение е издадена депозитарна разписка /л.121/

С решение по дело №8/2017 г. по описа на АС Разград е обявено за нищожно решение №11СР/07.08.2003 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Разград. За да постанови това решение, съдът е взел предвид, че при постановяване на решението на административния орган, същият не е имал необходимия кворум, за да постанови валидно решение и то не е подписано.

С искане от 13.04.2017 г. жалбоподателката по настоящото дело С.И.М. е поискала да бъде обезщетена със земеделска земя – общинска или държавна собственост. По това искане ОСЗ се е произнесла с обжалваното в настоящия процес решение от №155/09.05.2018 г. Общинска служба по земеделие гр.Разград е отказала да признае на С.И.М. правото й да бъде обезщетена с 48,600 дка зем. земя – общинска или държавна собственост, по писмено искане с вх.№РД-06-1304/21.06.2017 г. на ОСЗ Разград.

Процесната жалба е допустима като депозирана в законовия срок от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване.

По отношение на обжалвания административен акт - решение №155/09.05.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград, съдът намира, че същият не е нищожен. Съдебната практика и доктрината приема, че нищожен е този административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, в ненадлежна писмена форма или при допуснати особено тежки нарушения на материалния и процесуалния закон, поради които той е лишен от законово основание или последиците от неговото изпълнение са нетърпими за правовия ред. В случая обжалваното решение е постановено от компетентния орган – Общинска служба по земеделие Разград като колективен орган, в писмена форма и е подписано от началника на службата и петте члена, които са участвали в съответното заседание.

Изложените в административния акт фактически и правни основания за издаването му сочат на нарушение на материалния закон, както и на нарушение на администравно-процесуалните правила.

Едно от съображенията на административния орган, посочено в мотивите на акта е, че протоколите с №12 от 03.08.1992 г., с които се признава правото на възстановяване на 44,900 дка и 79,900 дка са нищожни, тъй като били постановени след другия протокол №8/03.08.1992 г., въпреки че от преписката не е видна поредността на тези протоколи, следователно не може да се направи извод за нищожност на това основание.

Следващото съображение за нищожност на тези протоколи е, че с тези свои решения ПК е възстановила зем. земи, за които не е било подадено заявление за възстановяването им, от където се прави извод за липса на материална компетентност. Със ЗСПЗЗ на ПК, респ. на ОСЗ е възложена компетентността да се произнасят по въпроса за реституция на зем. земи. Възстановяването на повече зем. земя от поисканата е произнасяне свръх петитум и в тази част решението е следвало да бъде отменено, ако е било обжалвано или протестирано в съответния срок. След изтичането на този срок административния акт е станал стабилен и именно затова РС Разград с решението си по гр.д.№1339/1994 г. е отменил последващия административен акт, с който този стабилен вече административен акт, с който е признато правото на възстановяване на 79,900 дка зем. земи е бил изменен.

След като с решението от 03.08.1992 г. ПК Разград е признала правото на наследниците на Й. К.П. и е издала решение, с което е определила за възстановяване правото на собственост върху зем. земи с план за земеразделяне, то в правомощията на същата е да определи начина, по който жалбоподателката и останалите наследници на Й. К.П. ще получат земите в нови реални граници с план за земеразделяне по реда на чл.17 от ЗСПЗЗ или ще получат обезщетение под формата на зем. или общинска земя или компенсаторни бонове. За да реши този въпрос Общинска служба по земеделие следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както сочи разпоредбата на чл.35 от АПК.

Ето защо обжалваното решение се явява незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и нарушаващо процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено на осн. чл.172, ал.2 от АПК, като на осн. чл.173, ал.2 от АПК административната преписка да бъде върната на административния орган за ново произнасяне след изясняване на въпроса за възможностите за възстановяване на земята в нови реални граници с план за земеразделяне, респ. за обезщетяване със земя от общинския или държавния фонд и при съобразяване на закона.

На осн. чл.143 от АПК въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 310 лв., от които 10 лв. платена д.т. и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №155/09.05.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград, с което отказва да признае на С.И.М., ЕГН ********** правото й да бъде обезщетения с 48,600 дка зем. земя – общинска или държавна собственост.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на С.И.М., ЕГН ********** сумата 310 лв. /триста и десет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: