Р Е Ш Е Н И Е

Номер 463                                                 21.12.2018 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На   четвърти декември                                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1294 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против Ц.В.Й., с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи сумата 3032,88лв. представляваща сбор на дължими суми, съгласно фактура №7220769711/10.02.2015г., №7222105994/10.03.2015г., №7223427795/10.04.2015г. и №7224951547/10.05.2015г. Иска и разноските по делото. Твърди, че между страните са сключени договори за мобилни услуги: 1.№190694456 от 06.09.2010г., като са предоставени мобилен телефонен номер **и мобилно устройство Нокия С5-00. 2. Договор за мобилни услуги №66514148  и договор за лизинг от 11.03.2013г. като са предоставени мобилен телефонен номер ****и мобилно устройство Sony Хperia Z Black, уредено с отделен договор за лизинг, съгласно който цената на вещта е 1009,70лв., за двадесет и четири месечни вноски в размер на 43,90лв., които се фактурират заедно с месечните сметки  за ползваните през периода мобилни услуги. 3. Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги №005587608 от 11.03.2013г., като за мобилен номер **влиза в сила нов абонаментен план; 4. Договор за мобилни услуги №609564181 от 21.02.2014г., с предоставен телефонен номер ** и мобилен телефонен апарат Alcatel Pop C5; 5. Договор за мобилни услуги №609564181 от 21.02.2014г. за предоставен мобилен телефонен номер №*****и устройство HUAWEI E173; 6.Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ №609564216 от 21.02.2014г. мобилни номер ***, *, както и мобилен номер ** *, пакет ползван от ответника, спрямо който се прилагат търговски отстъпки; 7.Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор №006682282 от 11.03.2014г., влиза в сила нов абонаментен план за мобилен номер ** **. 8. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №008072766 от 03.12.2014г. , влиза в сила нов абонаментен план за мобилен номер ** *; 9. Допълнително споразумение към договор №008072616 и договор за лизинг  от 29.01.2015г., влиза в сила нов абонаментен план, предоставен и мобилен телефонен апарат Samsung Galaхy Note 4 Wite. Общата цена на лизинговата вещ - 988,77лв., платима на двадесет и три месечни вноски в размер на 42,99лв. Твърди, че ответникът не изпълнил точно свои парични задължения начислени в 4 фактури за периода м.02.2015г. - м.05.2015г.: Фактура №7220769711/10.02.2015г. в общ размер на 196,43лв. за отчетен период 10.01.2015г. - 09.02.2015г.; Фактура №7222106994/10.03.2015г. за отчетен период от 10.02.2015г. - 09.03.2015г..  на обща стойност 277,64лв.; фактура №7223427795/10.04.2015г. за отчетен период 10.03.2015г.-09.04.2015г., общо за 7,69лв. След прекратяване на договорите по вина на ответника, поради изпадането му в забава, е издадена фактура №7224951547/10.05.2015г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори в общ размер на 1648,33лв. както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaхy Note 4 Wite  в общ размер на 902,79лв. равняващ се на двадесети една неначислена вноска. Сочи, че условията за възникване на задълженията за неустойки и определянето на размера им за номер *, ****са уредени в чл.2.3 от сертификат за пакетни услуги  Combo + № 609564216 от 21.02.2014г., а за номер ** * в раздел IV т.4 на допълнително споразумение към договор от 29.01.2015г. Неустойките за номерата са определени в следните размери: за номер *****- 200лв., номер ****- 455,32лв., за номер 089823944 – 340,91лв., за номер **– 652,10лв. Обявяването на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски уредена в  чл.12 от ОУ, като общата сума начислена във фактурата е 2551,12лв. Изискуемостта настъпила петнадесет дни след издаването по всяка фактура. По ч.гр. д. №605/18г. на РРС издадена заповед за изпълнение за сумата 481,76лв., за която са издадени три фактури №7220769711/10.02.2015г. на стойност 196,43лв., №7222105994/10.03.2015г. на стойност 277,64лв. и №7223427795/10.04.2015г.на стойност 7,69лв. както и за сумата 2551,12лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски начислени по фактура №7224951547/10.05.2015г. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването и. Заповедта връчена по чл.47 от ГПК на длъжника.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира исковете за неоснователни. Сочи, че писмените доказателства в голямата си част са с текст, който не може да се прочете, както, че ако някоя клауза е изписана с нечетлив, дребен шрифт, то тя не съществува и поставя ответника в неравноправно положение, за да организира защитата си. В приложените фактури, не се индивидуализират конкретните по вид услуги и по кой договор са. Оспорва начислените неустойки до края на срока на договорите, като неравноправни, не са договорени индивидуално, в нарушение на принципа за недобросъвестност, в ущърб и вреда на потребителя. Както, че клаузите са съставени предварително, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието. Така също задължават потребителя при неизпълнение на задълженията да заплати необосновано висока неустойка, противоречи на добрите нрави  и са нищожни. Твърди, се, че вземанията по договорите са периодични, поради което е приложима тригодишна погасителна давност и задълженията по фактурите №№7220769711/10.02.2015г. 7222105994/10.03.2015г. са погасени, с изключение на задължението по ф-ра №7223427795/10.04.2015г. за сумата 7,69лв., като разликата до 481,76лв. се отнася за минал период, като сумата 474,07лв. отразена в първите две фактури.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните са сключени следните договор за мобилни услуги: 1.№190694456 от 06.09.2010г., като са предоставени мобилен телефонен номер **и мобилно устройство Нокия С5-00. 2. Договор за мобилни услуги №66514148  и договор за лизинг от 11.03.2013г. като са предоставени мобилен телефонен номер ****и мобилно устройство Sony Хperia Z Black, уредено с отделен договор за лизинг, съгласно който цената на вещта е 1009,70лв., за двадесет и четири месечни вноски в размер на 43,90лв., които се фактурират заедно с месечните сметки  за ползваните през периода мобилни услуги. 3. Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги №005587608 от 11.03.2013г., като за мобилен номер **влиза в сила нов абонаментен план; 4. Договор за мобилни услуги №609564181 от 21.02.2014г., с предоставен телефонен номер *****и мобилен телефонен апарат Alcatel Pop C5; 5. Договор за мобилни услуги №609564181 от 21.02.2014г. за предоставен мобилен телефонен номер №*****и устройство HUAWEI E173; 6.Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ №609564216 от 21.02.2014г. мобилни номер ***, *, както и мобилен номер ** *, пакет ползван от ответника, спрямо който се прилагат търговски отстъпки; 7. Допълнително споразумение  по програма „Заедно“ към договор №006682282 от 11.03.2014г., влиза в сила нов абонаментен план за мобилен номер ** **. 8. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №008072766 от 03.12.2014г. , влиза в сила нов абонаментен план за мобилен номер ** *; 9. Допълнително споразумение към договор №008072616 и договор за лизинг  от 29.01.2015г., влиза в сила нов абонаментен план, предоставен и мобилен телефонен апарат Samsung Galaхy Note 4 Wite. Общата цена на лизинговата вещ - 988,77лв., платима на двадесет и три месечни вноски в размер на 42,99лв. От приложена справка за издадени фактури от ищеца за периода 10.08.2010г. – 10.05.2015г.  последното плащане от страна на ответника е в размер на 130 лв. извършено на 29.01.2015г., с което погасил задължение по фактура от 10.01.2015г. По следващите фактури №№7220769711/10.02.2015г., 7222105994/10.03.2015г. и 7223427795/10.04.2015г. плащания не са извършвани. Същото следва да е 15 дни след издаването на съответната фактура. Неизпълнението на задълженията начислени в две последователни фактури, е основание за едностранно предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от страна на ищеца. Предвид прекратяването на договорите за предоставяне на мобилни услуги и предвид незаплащането от ответника на лизингови вноски за предоставено устройство е издадена ф-ра №7224951547/10.05.2015г. за заплащане неустойка за предсрочно прекратяване на договора в общ размер на 1648,33лв. както и изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Note 4 White в общ размер на 902,79лв., равняваща се на двадесет и една неначислена вноска.  

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №605/2018 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 481,76лв. по договорите за далекосъобщителни услуги по посочените фактури и за сумата 2551,12лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски начислени по фактура №7224951547/10.05.2015г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото са сключени процесните договори, което не се оспорва.  Неоснователно е възражението, че договорите са  с шрифт, който не може да се прочете. От приложените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори лизинг, сертификат за пакетни услуги, са посочени ясно и с достатъчно четлив шрифт основните характеристики – срок на договора, цена/ценова листа/, месечен абонамент. В договора е посоченоа цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Включена е клауза и за отговорност на абоната, в случай на предсрочно прекратяване ползването на услугите по вина или инициатива на потребителя - дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни вноски за всяка една СИМ карта/номер до края на срока. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите в 15 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Ищецът твърди, че е прекратил едностранно договорите поради неплащане на две последователно издадени фактури: №7220769711/10.02.2015г. и №7222105994/10.03.2015г. За това обстоятелство обаче не са представени доказателства, а именно че ответникът е бил уведомен за прекратяването на договорите. Размерът на задължението към ищеца за процесния период за осъществените разговори за предоставените му мобилни номера, посочени по-горе по първите три фактурите е в общ размер на 2551,12лв. Няма доказателства същото да е погасено. По отношение клаузата за неустойка действително е уговорено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора. В случая претендираният размер на същата е 1648,33лв., начислена във фактура №№7224951547/10.05.2015г. Съдът намира, че ответникът не дължи претендираното вземане за неустойка. На първо място, не е ясно от кой момент ищецът е прекратил договора. Твърди в представеното становище, че това е  от 30.03.2015г. – датата на спиране на достъпа чрез мобилни немера ** *, ***, *****и ** **. Не са представени доказателства и за отправено изявление за това до ответника, поради което вземането за неустойка не е доказано да е възникнало по време на издадената фактура №7224951547/10.05.2015г. На следващо място съдът намира, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговорения размер формиран от месечните такси до изтичане на срока на договора нарушава принципа на справедливостта/В т.см. Р-е №219/9.05.16г. т.д. №203/15г. I т.о.ВКС/ Размерът на претенцията за неустойка е в пъти повече от главното задължение, което обезпечава, противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/В т.см. и Р-е 110/21.07.2016г. т.д. №1226/15г. на I т.о. ВКС, Р-е 193/09.05.16г. по т.д. №2659/14г. I т.о. ВКС/ Клаузата не цели проявлението на присъщите и функции, а сочи на несправедливо съглашение поради неравностойност на насрещните задължения, като завишена е и неравноправна. По изложените съображения претенция се явява основателна за сумите 196,43лв., 277,64лв., 7,69лв. или общо 481,76лв. представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги по първите три фактури, а по отношение на претендираната неустойка  размер от 1648,33лв., начислена в последната фактура, следва да се отхвърли. По отношение на задължението за остатъка от лизингови вноски в размер на 902,79лв. начислено във фактура №7224951547/10.05.2015г. за  мобилен телефонен апарат и представляващо 21 вноски от по 42,99лв., съгласно договора за лизинг/л.32/, няма данни същите да са заплатени, поради което са дължими.

Съдът следва да разгледа възражението за изтекъл давностен срок: Съгласно чл.111 б.“в“ вземането се погасява с изтичане на три годишна давност, предвид ТР №3№2012г.  на ОСГТК ВКС, тъй като задължението за заплащане на мобилни услуги има характеристиките на периодично плащане – повтарящи се престации, породени от договора, падежът на плащанията по фактурите настъпва на определени интервали от време. Т.е за задълженията в период по-голям от три години назад от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.04.2018г., т.е изискуемите преди 03.04.2015г. са погасени по давност. В случая това са задълженията отразени във фактури №7220769711/10.02.2015г. и №7222105994/10.03.2015г. Т.е. дължима е сумата 7,69лв. по фактура №7223427795 от 10.04.2015г., както и сумата 902,79лв. по  фактура №7224951547/10.05.2015г. както вече бе посочено по-горе. Т.е. претенцията е основателна в размер на 910,48лв., представляваща сбор от сумите 7,69лв. и 902,79лв., а до първоначално предявения размер, следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от иска направените по настоящото производство разноски, които са в общ размер на 812,42лв./60,66лв. държавна такса, 530,76 лв. адвокатско възнаграждение и 221лв. депозит за особен представител/ на основание чл.78 ал.1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати 243,74лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца ат направените разноски по ч.гр.д. №605/2018г. на РРС в размер на 464,04лв, съразмерно уважената част от иска сумата 139,21лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.В.Й., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 910,48 лв. /деветстотин и десет лева и четиридесет и осем стотинки/ представляваща сбор на дължими суми по фактура №7223427795 от 10.04.2015г. и №7224951547 от 10.05.2015г.,  ведно със законната лихва, считано от 03.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля иска като неоснователен за сумата 1648,33лв. представляваща неустойка и погасен по давност до първоначално предявения развмер.

ОСЪЖДА Ц.В.Й., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 243,74лв. /двеста четиридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 139,21лв./сто тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №605/2018г. на РРС.

            След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №605/2018г. по описа на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: