Р Е Ш Е Н И Е

№451, 20.12.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 1311 по описа за 2018г.

Предявен е иск по чл.59 ал.9 СК.

Депозирана е искова молба от И.Е.Б., с която моли съда да измени решение №10/17.02.17г. по гр.д.№1974/16г. по описа на Районен съд-Разград, като съда му предостави на него упражняването на родителските права, а на майката бъде определен режим на лични отношения с детето и задължението да заплаща месечна издръжка от 200лв, от влизане на решението в сила. Претендира от съда да измени решението и отмени предоставеното разрешение, заместващо съгласието на бащата, както и да му се издават документи. Бащата твърди, че не е в състояние да упражнява определения от съда РЛО. Веднага, след постановяване на съдебното решение ответницата е извела детето извън страната, без да го уведоми и си е сменила тел.номера. Понастоящем ищецът не знае къде се намира детето му, в какви условия живее, дали учи, както и дали майката има възможност да го гледа. Подал жалба в РРП срещу ответницата, въз основа на която било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.182 ал.2 НК Ищецът счита че притежава необходимото желание и родителски капацитет да упражнява родителските права върху детето си Д. Работи и има условия и възможности да издържа себе си и детето си. Представя съдебни решения №10/17.02.17г. и №350/19.11.14г., двете на РРС, удостоверение за раждане, писмо от РП-Разград. Има искане за разпит на двама свидетели, изготвянето на социален доклад, прилагането на гр.д.№.1947/16г. и №758/14г. на РРС и изискване на ДП по пр. №1873 00-1750/2018г. по описа на РУ МВР.

Ответницата Н.Д.Б. е призована при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен представител счита иска за допустим, а в с.з. изтъква доводи за неговата основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод в края на 2014г. /Решение №350/19.11.14г. по гр.д.№758/14г. на РРС/. При развода упражняването на родителските права спрямо детето Д. е предоставено на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 120лв. С решение № 10/17.02.17г. по гр.д.№1947/16г. на РРС постановеният режим на лични отношения спрямо бащата е изменен. Бащата има право да взима детето при себе си 45 дни по време на лятната ваканция и 10 дни по време на Коледните и Новогодишните празници, независимо от факта дали майката ползва платен годишен отпуск. Местоживеенето на детето е определено по това на майката. Съдът е дал разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат до Кралство Великобритания, страните членки на ЕС и до РТурция, до навършване на пълнолетие на детето; дал е разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт и лични документи на детето. Ищецът е подал жалба до РРП по чл.182 ал.2 НК, като твърди че ответницата осуетява изпълнението на съдебно решение, като е отвела незнайно къде детето. От изготвената докладна записка от ОДМВР/л.49/ се установява, че ищецът трайно живее в Германия, а ответницата във Великобритания.

Социален доклад за родителския капацитет и материално-битови условия на ищеца не е изготвен, тъй като ищецът не живее в България от много години.

По делото е разпитан като свидетел Н. С., който е бил свидетел по всички дела между страните, и който твърди че е бил съсед на Н., която живеела на квартира в къщата на баба си. Знае, че тя заминала с детето в чужбина, във Великобритания. Това разбрал преди 3-4 месеца, когато И. се върнал от Германия и поискал да плати издръжката. На адреса имало квартиранти, които им казали, че Н. е в чужбина. Според свидетеля И. успял на два пъти да се свърже с детето си и да разбере, че са във Великобритания. След всеки опит на бащата да се свърже с детето, Н. сменяла квартирата и телефона. Според свидетеля И. в момента се намира в Троян, където работи от месец и половина, строител е. Мисли да се устрои в България. Взел си вила по Дянковския път. Според свидетеля И. умира за детето си. Пращал пари на свидетеля да му купи ховърборд и колело. Детето било свикнало и привързано както към свидетеля, така и към бащата. Свидетеля твърди, че е виждал Н. да удря детето пред него. Свидетеля твърди, че когато му давал джобни, ответницата прибирала по-голямата част от тях. Родителите на И. са живи и те ще му помагат за отглеждането на детето, като ги извика. Според свидетеля И. заминал за Германия след развода, за да си купи жилище. Докато И. бил в Германия говорел по телефона с детето.

Към материалите по делото са приложени и писмените доказателства, находящи се по гр.д.№1947/17г. и гр.д.№758/14г., двете на РРС. По първото дело има приложени договор за краткосрочен наем за срок от три години с превод на български език, на името на дъщерята на страните Л., при която ответницата е щяла да се устрои.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: В тежест на ищеца е да докаже промяна в обстоятелствата, при които са постановени мерките по отношение на детето /упражняване на родителски права, РЛО, издръжка, разрешения по ЗБДС/ и тази промяна да е довела до влошаване положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител /Решение №288/2016г. по гр.д.№2640/2015г. на ВКС и Решение № 1019 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2007г./.

С оглед на това тълкуване, настоящият състав не може да обоснове твърдение, че е налице предпоставка за изменение на упражняването на родителските права от майката по отношение на детето, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява нито промяна в обстоятелствата, нито тя да е довела до влошаване на обстоятелствата по отношение отглеждането на детето,нито че ако детето е при бащата животът му ще се подобри. Твърдените от ищеца факти, че майката взела със себе си детето във Великобритания и той не знаел къде е детето, дали учи, дали за него се полагат грижи не съставляват налична промяна в начина на отглеждането и възпитанието на детето, а само липса на информация за това у ищеца. Напротив може да се предполага, че именно за да осигури по-добри възможности, ответницата се е преместила да живее във Великобритания. Поведението на майката по повод препятстване на контактите на бащата с детето, може да ангажира евентуална нейна наказателна отговорност, но само по себе си не е основание да се счита, че тя не изпълнява родителските си задължения по най-добрия за детето начин. В този смисъл са и решаващите мотиви на съда, обективирани в решение № 10/17.02.17г. по гр.д.№1947/16г. Където съдът е приел, че постоянното съвместно съжителство на детето с неговата майка било то и извън територията на страната е изцяло в негов интерес, тъй като ще попадне в държава с богата култура. Приел е още, че опасенията на бащата, че по този начин ще се ограничат и дори прекъснат контактите му с детето не е основание за отказ за осъществяване на такива пътувания, тъй като при противоречие на интересите на детето и на родителя /бащата/, приоритет имат тези на детето.

Ищецът се позовава на показанията на св.С., които не установяват нови обстоятелства за влошено положение на детето, а само за извеждането му от страната. Липсата на информация за местонахождението на детето лишава съда от възможността да извърши преценка за наличието на промяна в обстоятелствата, при които е предоставено упражняването на родителските права и РЛО.

Според свидетеля ищецът е в България от месец и половина, работи в гр.Троян. Не се явява в с.з. по преценка на неговия адвокат. Неявяването на ищеца лишава съда от възможността да го изслуша и да добие преки впечатления за нивото на неговия родителски капацитет, за неговата мотивация да поеме грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

Воден от гореизложеното, съдът намира, че така предявеният иск се явява неоснователен, поради което и на основание чл.235 ГПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Е.Б. против Н.Д.Б. иск по чл.59 ал.9 СК, за изменение реките по отношение на детето, взети с решение №10/17.02.17г. по гр.д.№1974/16г. на РРС КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: