Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 455 21.12.2018 г. гр.Разград
Разградският районен съд състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Г.
Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1731 по описа за 2016в г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.200 от КТ.
Депозирана е молба от И.Л.Ч., с
която са предявени обективно съединени искове срещу Общинско предприятие
„Лозстрой“ град Лозница, а в условията на евентуалност срещу Община Лозница за
заплащане на сумата 50 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на
24.11.2017 г., на сумата 1000 лв.
имуществени вреди, от които 665, 83 лв. разходи за гориво, 8,70 лв. разходи за потребителски такси, 185,61 лв.
разходи за лекарства и медикаменти и 139,85 лв. пропуснати ползи,
представляващи разлика между трудовото възнаграждение и изпратеното
обезщетение за периода 24.11.2017 г. –
23.02.2018 г. . Сочи, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „фадромист, механик и МОЛ“, че му
е било възложено да управлява специален автомобил „БМЦ Про 525“ с рег.№**, с
който извършвал сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, че на
24.11.2017 г. по време на изпълнение на
трудовите си задължения установил, че едната гума е мека, предприел действия по
напомпване, при което гумата се пръснала внезапно и ищецът получил травматично
увреждане „съчетано счупване на
диафизата на лакътната и лъчева кости“, а от ударната вълна паднал и си ударил тялото и главата. Твърди
,че за злополуката е била попълнена декларация и е било проведено разследване,
че след злополуката бил настанен на лечение в Отделение по ортопедия и
травматология в гр.Разград и било
предприето оперативно лечение, до 23.02.2018 г. бил в отпуск за временна
нетрудоспособност, а болките в ръката и затрудненията в движението продължавали
и към датата на подаване на исковата молба, че след инцидента станал неспокоен
и раздразнителен, не можел да помага на семейството си и и имал затруднения с изпълнение на служебните
си задължения, вкл. и при шофиране, бързи се изморявал. Също така сочи, че му
се е налагало често да пътува до гр.Р. и
гр.Т., при което направил разходи за гориво, закупил и изписаните му
медикаменти, както и че заплатеното му обезщетение за временна
нетрудоспособност било в размер по-малък от получаваната от него работна
заплата. В о.с.з. на 28.11.2018 г. е допуснато изменение – увеличение на иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 1000 лв. на 1315,61 лв.
Ответниците Общинско
предприятие „Лозстрой“ и Община Лозница считат исковете за допустими. Считат,
че ответник по същите следва да бъде Общинско предприятие „Лозстрой“, тъй като
той е работодател на ищеца и има структурна, организационна и икономическа
обособеност. Признават, че ищецът е пострадал от трудова злополука и е бил в
отпуск по болест за периода 24.11.2017 г. – 23.02.2018 г. Сочат, че на същия не
е извършвано оперативно лечение, както и че след завръщането се на работа той
се справял добре с изпълнението на трудовите задължения, както и че между ищеца
и първия ответник е бил направен опит за уреждане на спора по извънсъдебен път,
но не е била постигната договореност за размера на обезщетението за
неимуществени вреди и не са били представени доказателства за имуществените. По
отношение на претенцията за заплащане на сумата 665,83 лв. за гориво считат, че
същата е прекомерно голяма, а представените доказателства за тази сума не се
отнасят до разходи, свързани със здравословното състояние на ищеца. За сумата
185,61 лв. претендирани като заплатена потребителска такса и консумативи
считат, че касовите бонове не могат да се свържат с представената рецепта. По
иска за заплащане на обезщетение за пропусната полза – разлика в трудовото
възнаграждение и заплатеното обезщетение, считат иска за основателен, като сочет,
че конкретният размер на обезщетението следва да се определи от
съдебно-икономическата експертиза. По отношение на иска за заплащане на
50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, считат, че същият е
прекомерно завишен, като сочат и това, че в предходни моменти ищецът е оценявал
неимуществените вреди с по-ниски суми.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът работи в ответното дружество по трудово
правоотношение, считано от 2009 г. Към 24.11.2017 г. ищецът е изпълнявал
длъжността шофьор спец.автомобил, МОЛ и
механик /допълнително споразумение от 01.10.2017 г. на л.82/.
Видно от представената декларация за трудова
злополука /л.78/ на 24.11.2017 г. в 11 часа и 2 мин. в с.Г. на случайно работно
място ищецът е изпълнявал обичайните си
служебни задължения като шофьор на сметосъбиращ камион. При това същият е
констатирал, че задна лява вътрешна гума
на автомобила е мека и предприел действия по напомпване на гумата. По
време на помпане гумата се пръснала и ударната вълна счупила дясната му ръка.
Изрично е посочено в декларацията, че увреждането е настъпило вследствие на пръсване
на гума по време на помпене, както и че пострадалата ръка е била в пряк контакт
с гумата. За увреждането е посочено, че се изразява в счупване на лъчевата кост
на дясната ръка и е довело до временна нетрудоспособност.
ТП на НОИ Разград е издало разпореждане
№26/04.12.2017 г., с което злополуката е приета за трудова.
По делото са представени епикриза от 25.11.2017
г., лична амбулаторна карта, медицинско направление, протоколи за резултати от
изследвания, рецепти, фискални бонове за закупени лекарства, етапна
епикриза /л.200/ и изследване от
неврологично отделение /л.202/. Въз основа на тези документи е изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В заключението на същата вещото
лице е записало, че при трудовата злополука на 24.11.2017 г. ищецът е получил
съчетано счупване на диафизата /тялото/ на лакътната и лъчева кост на дясна
предмишница. Към 21.05.2018 г. са били установени късни последици от получената
травма, а именно: лека периферно-стволова увреда на сетивните влакна на н.
улнарис /лакътен нерв/, лека периферно-стволова увреда на моторните влакна и
тежка за сетивните на н. радиалис /лъчен нерв/, лека периферно-стволова увреда
на н. аксиларис /подмишничен нерв/, лека предно-коренчева увреда на С6, С7 , С8
ТН1 коренчета в дясно, която към 14.11.2018 г. се манифестира като тежко
изразена периферностволова увреда за десния н. аксиларис /подмишечен/ и н.
медианус/срединен/ и дискретна за десния н.улнарис /лакътен нерв/. Според
същото заключение при недислоцирани фрактури на двете кости на предмишницата
мобилизацията се налага за срок от 8-12 седмици, а трудоспособността се
възстановява след 4-6 месеца, като увреждането на лакътния, лъчевия и подмишничен
нерви на дясната ръка при системно /медикаментозно/ лечение, физио- и
балнеотерапия би следвало да търпи обратно развитие за срок около 1 година. При
извършения преглед на ищеца на 14.11.2018 г. вещото лице констатирала данни за
дефицит във функцията на разгъване, външно и вътрешно извиване за дясна лакътна
става и намалена мускулна сила за дясна ръка при добър захват и свиване на
пръстите. Според същото оперативната интервенция / с налагане на метална
остеосинтеза на счупените кости на дясна предмишница/ след инцидента би могла
да предотврати или минимизира късните последици от преживяната травма – както
по отношение на двигателната функция, така и за неврологичните усложнения, но
към момента медикаментозното и физиотерапевтичното лечение би повлияло положително,
но временно на болката и неврологичната недостатъчност. Изводът, който прави експертизата е, че с
оглед изминалото време пълно възстановяване на двигателната и неврологичната
функция не би могло да се постигне.
Според вещото лице от представените фискални
бонове връзка с претърпяната от ищеца злополука имат платените потребителски
такси от 2,90 лв. на ЛКК, на 03.01.2018 г., 2,90 лв. също на ЛКК на 25.01.2018
г. и същата такса на 25.01.2018 г. на МЦ „Здраве“, както и тези, издадени от
различни аптеки на стойност съответно 37,12 лв., 13,04 лв., 24,65 лв., 3,22
лв., 10,38 лв., 43,76 лв. за лекарствата
Ендотелон, Детралекс, Гентамицин, Дипрогента, Оксикорт, Рупафин, ЦитроВит,
Аналгин, Ацетизал, Арника и Себомакс.
Според вещото лице единствено лекарството Стрепсилс,отразено в един от
касовите бонове няма отношения към лекуването на травмите на ищеца.
В о.с.з. на 28.11.2018 г. в отговор на въпроси на
страните по реда на чл.200, ал.2 от ГПК в.л. поясни, че прилагането на
физиотерапевтични процедури и консервативно лечение би повлияло на оплакванията само
временно и няма да доведе до пълно
възстановяване и излекуване, тъй като увредите са необратими. Веднага след
злополуката на ищеца е бил поставен гипс, той е направил тежка алергична
реакция, което е наложило сваляне на гипса и поставяне на лонгета. Изпълнил е
предписания курс по физиотерапия. Според в.л. при оперативно лечение на
счупването, резултатът щеше да е по-добър, като пояснява, че при този вид
операции имплантите не се заплащат от НЗОК, но заключението на ортопед в МБАЛ „Св.Анна“ е било, че операцията не е
задължителна. След зарастването на
костната травма според в.л. има лека деформация под формата на огъване на
лакътната кост, но по-големия проблем е увредата на нервите, които движат пръстите
на ръката, като пояснява, че има захват, но няма мускулна сила. Към невролог
ищецът е бил насочен по-късно, с оглед оплакванията, които е имал след
раздвижването – липсата на усет и непълноценното използване на крайника. Предписани са му били лекарства, чието
предназначение е било да му помогнат, но не и да оправят нервите, като едно от
тях – нивалин, ищецът спрял поради проблеми със стомаха. При тази съчетана
травма на костите и уврежданията на меките тъкани и всичко, което е било
направено, очакванията са били след една година да има възстановяване, но при
ищеца такова не се е получило, тъй като всеки пациент по различен начин се
повлиява от медицинско лечение.
Представените по делото
фискални бонове за закупени лекарства, в които са посочени съответните
лекарства, за които съдебно-медициската експертиза сочи относимост към
лечението на ищеца са съответно за сумата 6,36 лв. от 26.12.2017 г. /л. 44 след
приспадане на цената на Стрепсилс/, 37,12 лв. от 27.11.2017 г., 24,65 лв. от
декември 2017 г., 10,38 лв. от 30.01.2018 г., 3,22 лв. от 24.01.2018 г. и 43,70
лв. от м. февруари 2018 г., или общо за 125,43 лв.
За периода от 24.11.2017 г. до 25.12.2017 г.
ищецът е бил в отпуск за временна
нетрудоспособност /л.20/, като режима на лечение е бил болничен и
домашно-амбулаторен. Като причина за този отпуск е посочена трудова злополука.
След това отпускът е бил продължен до 23.02.2018 г. Според заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза брутното-трудово
възнаграждение, което ищецът е следвало да получи за периода ноември 2017 г. –
февруари 2018 г. е в размер на 1 798,49 лв., а размера на изплатеното
обезщетение за временна нетрудоспособност – 1 343,03 лв. Според същото
заключение стойността на представените фискални бонове за закупено гориво е
521,14 лв., а стойността на трите представени фактури – 521,15 лв. според
вещото лице е възможно касовите бележки да се отнасят за същите количества,
като издадените фактури. С това количество гориво според вещото лице може да се
измине 2000 км., респ. 4 пътувания до гр.Р. месечно.
Представените по делото фактури са от 29.05.2018
г., 30.05.2018 г. и 31.05.2018 г., а
саковите бележки са издадени в периода от 02.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
Във връзка с възстановяването на ищеца по делото
са разпитани свидетелите Д. Ч., А. Ч. и П. К.. Първите две са близки -
съответно дъщеря и съпруга на ищеца. В показанията си съобщават, че
непосредствено след инцидента ищецът изпитвал силни болки. След това не можел
да се обслужва сам, налагало се двете свидетелки да му помагат. Той продължавал
да чувства болки и да взема обезболяващи. Към момента на злополуката
семейството имало и животни, с които реализирали допълнителен доход. Съответно
ищецът не можел да помага при тяхното обгрижване. След като се върнал на работа
ищецът споделял в семейството, че му е трудно и не може да работи тежка работа.
Неврологът, който посещавал бил в гр.Т., а ортопедът и рехабилитационният
център – в гр.Р.. Според свид.А.Ч. ищецът все още има болки, но работи с
бензинова косачка, за да набави храна за животните. През м.май помогнал в домакинството
и правил кюфтета. Когато работел в домакинството получавал болки в лакътя и към
рамото, изтръпвали му пръстите и ставал посред нощ да си раздвижва ръката. Според свид.К., работеща в същото
предприятие, тя предложила на ищеца да вземе заем за операцията, но след това
двамата с ищеца ходили при друг лекар и
той казал, че такава операция не е необходима. На работа се върнал по собствено
желание, тъй като средствата от болничните не били достатъчни, ползвал и няколко
дена отпуск. Споделял със свидетелката, че го боли, но се възстановява. След
като завел делото ищецът рязко променил отношението към колегите си и казал на свидетелката, че
ръката му изтръпва.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
Искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е частично основателен и доказан. В случая са налице и
трите предпоставки на чл.200 за възникване на имуществената отговорност на
работодателя - трудова злополука, настъпили травматични увреждания, довели до
болки и страдания за пострадалия и
причинна връзка между тях. На 24.11.2017 г. ищецът е претърпял трудова злополука, тъй като
през време на работа - през работно време при изпълнение на служебните си
задължения и именно в резултат на това изпълнение е получил внезапно травматично увреждане на здравето. В резултат на
това травматично увреждане, той е изпитвал болки непосредствено след инцидента
и същото е довело да трайна увреда на
дясната ръка, като между тази увреда и
злополуката съществува пряка причинно-следствена връзка. Следователно на осн.
чл.200 от КТ ответникът дължи обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, тъй като основно
задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на
работниците /служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и
опасни въздействия на производствения процес.
Твърдението на ответника,
че трайните увреждания, изразяващи се в тежко изразена периферно-стволова
увреда за десния подмишничен и срединен
нерв и дискретна за лакътния нерв са причинени от неправилно проведено лечение,
съдът счита, че не следва да обсъжда. Същото е заявено от ответника едва с
писмената защита и за неговото установяване, респ. опровергаване не са събирани
доказателства.
Преценявайки причинените на ищеца неимуществени
вреди по време на инцидента, непосредствено след него и по време на
медицинската манипулация, както и обстоятелството, че до края на живота му
дясната ръка няма да функционира пълноценно /т.е. не би могъл да работи с нея
по същия начин, по който е работил допреди злополуката/, съдът счита, че обезщетението,
което ответникът следва да му заплати е в размер на 35 000 лв. При
определяне на това обезщетение съдът взе предвид това, че възможностите на ищеца
за пълноценно полагане на труд както на работното място, така и в
домакинството, са намалени в резултат на инцидента и са свързани с търпене на
болка, както и това, че същият е в средата на трудовия си път /при предвидена пенсионна възраст за неговия набор
от 65 г./.
Обстоятелството, че в различни молби до
работодателя ищецът е оценявал по различен начин търпените от него болки и
страдания не следва да се преценява като обстоятелство, налагащо намаляване на
съответното обезщетение и същото е обяснимо с надеждата болките да отшумят, н.,
която след изтичане на едногодишния срок, посочен и от вещото лице като такъв,
в който медицината прави възможното, не се е реализирала.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан като прекомерен с оглед на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен досежно размерите от 125,43 лв. за закупените
от него лекарства и 8,70 лв. заплатени потребителски такси, за които бе
доказано по делото, че се ползват за лечение на такива травми и за закупуването
на същите са представени фискални бонове от дати, следващи датата на трудовата
злополука и съвпадащи с периода на временната нетрудоспособност.
Същият иск е основателен и до размера на 455,46
лв. пропуснати ползи, явяващи се разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил, ако работеше непосредствено след злополуката и сумата,
която същият е получил като обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност.
В останалата му част над размера от 589,59 лв. искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и недоказан.
Представените касови бонове за 521,15 лв. не са съпроводени с конкретни
твърдения и доказателства за какви пътувания
е използвано толкова гориво в рамките на един месец, за да прецени съдът
дали тези пътувания са във връзка с лечението на ищеца.
Тъй като разходите за лечение, както и
пропуснатите ползи са възникнали след датата на трудовата злополука, респ. на
датите на които са извършени плащанията, съответно на датите, в които не е
платено пропуснатото трудово възнаграждение, спрямо различните плащания
ответникът е изпаднал в забава непосредствено след възникването на съответните
задължения. Тъй като обаче всички се претендират с един общ иск, съдът счита,
че следва да присъди цялата сума, а именно 589,59 лв. със законната лихва от 28.02.2018
г., тъй като за м. февруари са последните претендирани пропуснати ползи, а от
същия месец е и последния представен фискален бон за закупени лекарства.
Така определените обезщетения следва да бъдат
изплатени от ответника Общинско предприятие „Лозстрой“ гр.Разград, тъй като той
е работодател на ищеца, следователно той е носител на задълженията по трудовото
правоотношение, вкл. и на това за обезвреда, уредено в чл.200 от КТ.
Предявените искове срещу Община Лозница са
неоснователни, тъй като същата не е работодател на ищеца.
Ищецът е направил искане за заплащане на сторените
по делото разноски, но не е представил доказателства за такива, поради което
това искане не следва да бъде уважено от съда.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да заплати по смета на РС Разград всички дължащи се
такси и разноски по делото. Държавната такса следва да бъде определена върху размера на
уважената част от иска в съответствие с чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. В настоящия случай дължимите държавни такси са 1400 лв. за иска за
заплащане на неимуществени вреди и 50 лв. за иска за имуществени вреди, а
направените разноски от бюджета на съда са 300 лв.
В писмения отговор ответникът е поискал от съда присъждане
на направените по делото разноски, следователно на основание чл.78, ал.3 от
ГПК. Направените от ответника разноски са в размер на 900 лв. – платено възнаграждение
за един адвокат, видно от представеното платежно нареждане. Така ищецът следва
да възстанови на ответника сумата 275,64
лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319 със седалище
гр.Лозница и адрес на управление ул.“Васил Левски“, №6 ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Ч.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяна
трудова злополука на 24.11.2017 г. , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.11.2017 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част до първоначално предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319 със седалище
гр.Лозница и адрес на управление ул.“Васил Левски“, №6 ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Ч.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 589,59 лв. / петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ обезщетение
за имуществени вреди, вследствие на претърпяна трудова злополука на 24.11.2017
г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2018 г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално
предявения размер от 1315,61 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от И.Л.Ч., ЕГН ********** с адрес *** за
заплащане на сумите 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
1315,61 лв. обезщетение за имуществени вреди, вследствие претърпяна трудова
злополука на 24.11.2017 г.
ОСЪЖДА И.Л.Ч., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие
„Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319 със седалище гр.Лозница и адрес на
управление ул.“Васил Левски“, №6 сумата 275,64 лв. /двеста седемдесет и пет
лева и шестдесет и четири стотинки/ направени разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319 със седалище
гр.Лозница и адрес на управление ул.“Васил Левски“, №6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград, сумата
1450 лв. / хиляда четиристотин и
петдесет лева/ държавна такса върху уважената част от иска и сумата 300 лв. /
триста лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: