№ 458,
28.12.2018г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на тридесети ноември две
хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1787 по описа за 2018г.:
Предявен е иск по чл.357 ал.1 КТ.
Постъпила е искова молба от И.Х.Д., която
твърди че е получила заповед №71/27.08.2018г., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Счита заповедта за
незаконосъобразна, неправилна и постановена в грубо нарушение на закона. Твърди
наличието на тенденциозно и дискриминационно отношение на прекия си ръководител
и на директора на дружеството с оглед етническия си произход. Месец преди
настоящата заповед, ответника е издал друга, с която й е наложил наказание
„забележка“ за извършени от нея нарушения на 22.05.18г. За същия ден ищцата има
болничен лист, поради наличието на здравословен проблем. Независимо от
издадения болничен лист работодателя й е наложил наказание. Твърди, че на
22.05.18г. в 8.15ч. преминала покрай работното си място, на път за личния си
лекар д-р-Карагьозова. Имала задух и лицето й било подуто. Бригадирката я видяла
и я накарала насила да започне да работи, на което ищцата се съгласила с
неохота. Плевила трева 15-20минути, но й станало много зле и започнала да
повръща. Колегите й я обвинили, че е пияна, въпреки че не употребява алкохол.
Според ищцата директорът на няколко пъти й е предлагал да подаден молба за
напускане. Колегите, прекия й ръководител и директора имат негативно отношение
към нея, което според нея се дължи на етническия й произход. Твърди, че
изпълнява съвестно трудовите си задължения. Самотна майка с две деца е. Живее в
общинско жилище. Това я мотивира да е дисциплинирана. Не се е отнасяла неетично
и грубо към колеги и пряк ръководител, не е имала непристойно поведение. След болничният
от 22.05.18г. още няколко пъти й се наложило да излезе в болнични. За
нарушенията, осъществени уж от нея на 22.05.18г. е образувано
гр.д.№1406/2018г., като наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ е
отменено. Следователно това нарушение е първо и като такова направената
преценка на работодателя се явява неправилна. Според нея изходът от
производството по отмяна на наказанието „забележка“ пряко влияе върху
несъразмерността на наложеното „предупреждение за уволнение“. Твърди, че ищцата
не се е отклонила от работното си място на 03.07.18г., тъй като след обедната почивка
се е върнала, там където е работела и преди обяд. Прекият й ръководител не е
осъществил контрол спрямо нея. Поведението на ищцата било защитно, предвид
упражнената спрямо нея дискриминация, поради което тя не била длъжна да
изпълнява нареждане, което засяга нейните права. Това направила на 22.05.18г.
Действията срещу ищцата според нея са плод на предварително планиран сценарий
за отстраняването й от работа. Тъй като ищцата е сирак и е раснала в бедност,
тя често реагира остро на неверни твърдения. Според ищцата не може да призове
свидетели в своя защита, защото се страхуват и защото всеки неудобен си
заминава.
Ответникът ОП“Паркстрой“ оспорва иска, като
моли съда да го отхвърли. Ответникът твърди, че ищцата не посочва никакви
доводи за твърдяната незаконосъобразност на заповед №71/27.08.18г., а сочи
такива за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина от 22.05.18г., за
които има наложено друго дисциплинарно наказание, и които не касаят настоящата
заповед. Право на работодателя е да прецени какво наказание на наложи на
провинилия се служител, като КТ не определя поредността на наказанията.
Оспорват твърденията на ищцата за наличието
на тенденциозно и дискриминационно отношение на етническа основа, с крайна цел
освобождаването й от работа. В исковата молба ищцата не е посочила нито едно
събитие, нито едно доказателство за
незаконосъобразността на издадената заповед. Според ответника намирането на
работна ръка е много трудно и е нелогично да се цели освобождаването на ищцата,
още повече че се представя за добросъвестен, изпълнителен и обучен работник. Не
е вярно твърдението на ищцата за дискриминационно отношение, тъй като в
дружеството работят лица от различни етноси и с тях няма никакви проблеми. По
желание на ищцата, предвид неразбирателството й с колегите, била преместена от групата в ЖК Орел в друга. В
старата група ищцата е извършвала основно оборки, като е поела задължение да
положи усилия да се научи да изпълнява и други дейности, което не се е случило.
Според ответника ищцата спекулира и умело използва факта на специалната закрила
на КТ, че е самотна майка на две деца, едното от които е под три години, за да
не изпълнява трудовите си задължения качествено и в пълен обем. Според
ответника единствено грубото отношение на ищцата към колегите й, и прекия й
ръководител са довели до напрежение и в новата група. Твърденията за грубото
отношение от ищцата е установено от множеството устни сигнали на работници.
Ответникът твърди, че за констатираните нарушения на трудовата дисциплина на
02, 03 и 04 юли 2018г. са искани обяснения на ищцата и са събрани достатъчно
доказателства. Представя заповед №71; доклад от 04.07.18г. на П. В.;обяснения
от А. А.,Д. Г., К. А., Е. К., Н. Р., М. М.; искане на обяснение по чл.193
КТ;2бр. обяснения;етичен кодекс;правилник за вътрешния трудов ред. Има искане
за разпит на седем свидетели относно поведението на ищцата на 3 и 4 юли т.г.
Счита, че представените от
ищцата доказателства- болничен лист и удостоверения за раждане са неотносими.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата
работи при ответника на длъжност “работник-озеленител“. На 27.08.18г.
ответникът издал заповед №71 за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на ищцата за извършени нарушения на трудовата
дисциплина на 03.07.18г. за времето от 07.30ч. до 16.30ч. и на 04.07.18г. за
времето от 07.30ч. до 16.30ч., изразяващи се в: 1.неуплътняване на работното
време- чл.187 ал.1 т.1 пр.4 КТ; 2.неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологическите правила- чл.187 ал.1 т.3 КТ; 3.неколкократно
и неетично отношение към прекия ръководител и колегите си, с което е нарушила
чл.34 от ПВТР; 4. уронване престижа на предприятието и на ръководителя си пред
подчинените му-нарушение на чл.15 ал.1 от Етичния кодекс на служителите на ОП
„Паркстрой“. Заповедта е връчена на ищцата на 28.08.2018г. В нея работодателят е
изложил подробни мотиви, относно констатираните на 03 и 04.07.18г. нарушения. На
03.07.18г. ищцата не изпълнила поставената й от прекия ръководител задача- плевене
и прекопаване на тревните площи пред данъчното. След проверка и при направена
забележка от св.В., ищцата започнала да се държи грубо и заявила, че ще отиде
да се оплаче на Кмета, като влязла в сградата на Общината. След 10мин. излязла
и без да попита някого се отправила в градинката пред поликлиниката, като
изхвърляла оплевената трева в кошчетата за смет, с което е нарушила
технологичните правила. Същия ден след края на обедната почивка ищцата не се е
върнала в пункта на ул.Кубрат, като не се явила на работа с групата на площад
„Ларго“. На 04.07.2018г. сутринта на ищцата били поискани обяснения за
отсъствието й предния ден от прекия й ръководител, в резултат на което ищцата
започнала за обижда ръководителя си. Това й поведение предизвикало силна уплаха
и нервна криза у ръководителя й.
По повод установените нарушения
работодателят е извършил проверка, като освен доклада на прекия ръководител е разпитал
и други работници. На 25.07.18г. /изх.№408/ на ищцата са поискани обяснения,
като й е предоставен срок за депозирането им до 16.30ч. на следващия ден /л.38
от делото/. На 26.07.18г. ищцата е депозирала обяснения /вх.№416/ -л.39 от
делото. В обясненията си ищцата отрича да е извършвала сочените нарушения, като
твърди че е дискриминирана заради етническия й произход. Не тя, а ръководителят
П. В. се е държала агресивно към нея.Според ищцата В. е настроила много от
колегите й против нея. В обяснение от 10.07.18г. пише още, че след обедната
почивка на 03.07.18г. до 14ч. е била пред поликлиниката, където е плевяла. Като
си свършила работата се върнала в къщичката на ул.Кубрат, където била само Н.
Тъй като от нея научила, че дават облекло отишла в офиса.
По делото са разпитани трима свидетели:П. В.,
пряк ръководител, Е. К. и К. А., работнички-озеленители, които установяват
идентични факти. Твърдят, че ищцата била преместена от групата в ЖК Орел, в
тази на центъра по нейно искане, тъй като не се разбирала с колегите си.
Бригадата, за която отговаря св.Василева е от 10 човека. Работата им се състои
в копаене, засаждане, плевене, подрязване на храсти, метене, правене на оборки.
Св.В. често правела забележки на ищцата, тъй като единствено тя не познавала
цветята и храстите. На 03.07.18г. св.В. пратила ищцата пред данъчното да окопае
тревата и да направи оборка. Другите работнички били на цветята, на ъгъла между
съда и общината. Тъй като ищцата свършила бързо поставената задача св.В.а
отишла да провери работата й. Понеже останала недоволна св.В. направила
забележка ищцата, която пък казала, че ще отиде да се оплаче на кмета. Ищцата
влязла в сградата на общината и излязла след 10 минути. Без да каже нищо се
отправила към поликлиниката. На обяд свидетелките се прибрали в стаята, в която
почиват и се хранят. След почивката св.В.. им поставила нова задача, на площад
„Ларго“. И. не се появила в къщичката нито на обедната почивка, нито след това
до края на работния ден. На следващата сутрин в почивната стая на ул.Кубрат
св.В. й поискала обяснение, къде е била. Според разпитаните работнички двете се
скарали отвън, като св.А. чула как И. вика на П. „Дрисла с дрисла“. Служителка
на име Тензиле разказала на останалите за случилото си. Всички били учудени как
може един работник да говори така на ръководителя си. Св.К. я попитала защо
направила така. Друга работничка на име А. също се обадила, като И. й казала да
мълчи. Всички свидетелки твърдят, че И. не обичала да й казват какво да прави,
нито да й правят забележки.Според свидетелките практика при тях било всеки обяд
да се прибират в стаята на ул.Кубрат и оттам да тръгват по задачи след обяд. Сутрин
тръгвали оттам, а вечер също се връщали там. Ако някоя от работничките не е
била в къщичката по време на обедната почивка, или идвала за 13ч. или се
обаждала по телефона да пита къде ще работят. Не се е случвало така установения
ред да не се спазва от другите работнички.Според свидетелките И. е постоянно в
болнични, от м.юли досега. Според свидетелките И. е пушачка, но не е казвала да
страда от някакво заболяване. Често обаче отсъствала заради децата. И. говорела
с две от работничките в групата-В. и Т. Общувала и с работничките от другата
бригада. Повечето от работничките имали ключ за къщичката на ул.Кубрат, но И.
–не. Сами си извадили. Свидетелките са категорични, че никога не са работили на
дъжд, вкл. и И..
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е допустим. Разгледан по
същество, същият се явява неоснователен.
От представените писмени доказателства съдът
установи, че работодателят е спазил процедурата по провеждане на дисциплинарно
производство. Изискал е обяснения от ищцата, разпитал е други работници и
прекия ръководител и едва тогава е преминал към налагане на наказание. Самата
заповед е подробно мотивирана, като ясно са посочени събитията, явяващи се
отделни нарушения на трудовата дисциплина, изброени в четири пункта-неуплътняване
на работното време, неизпълнение на възложената работа, неколегиално и неетично
отношение, уронване престижа на предприятието, чрез публичните си действия.
Първото нарушение се установява на 03.07.18г., когато ищцата след кавга с
прекия ръководител, самоволно без да й е указано, отишла пред поликлиниката, а
поставената й задача била почистване пред данъчното. След като прекия
ръководител установил на место, че ищцата не е изпълнила поставената задача и й
направила забележка. Тогава ищцата започнала да вика и да заплашва, че ще се
оплаче на кмета. Дори влязла в общината и се бавила там 10 минути. По този
начин показала явното си неуважение към прекия ръководител, незачитане на
поставените от него задачи. С действията си : предизвикване на кавга, демонстративното
напускане на работното място и заплашване с кмета ищцата публично е уронила
престижа на предприятието и на прекия ръководител. На следващия ден ищцата нарекла
прекия си ръководител „дрисла“ като проявила неколегиално и неетично поведение.
От разпита на свидетелките съдът намира, че твърдените нарушения са установени
по несъмнен начин.
Съдът намира, че работодателят като е
установил посочените нарушения е съобразил тяхната тежест и е избрал съответно
на тяхната тежест наказание. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ищцата, че е наложено наказание от по-висока степен без да има друго действащо
такова /предходното наказание „забележка“ е отменено/ и че същото не
съответства на тежестта на нарушенията.
Действително на съда е служебно
известно обстоятелството, че към настоящия момент е налице висящ спор между
същите страни по повод обжалване на друго наложено дисциплинарно наказание-„забележка“,
което е отменено с решението постановено по гр. д. №1406/2018г. по описа на РРС.
Наред с това наказанието, предмет на настоящото съдебно производство,
представлява самостоятелен вид дисциплинарна санкция, предвидена с разпоредбата
на чл.188 т.2 КТ.
Следователно нейното налагане не е обусловено от наличието на предходно влязло
в сила "по-леко" наказание, като подобна задължителна поетапност при
налагането на дисциплинарни наказания не е предвидена в КТ. Освен това ако
работодателят чака произнасянето на две съдебни инстанции по обжалване на
предходно дисциплинарно наказание за да прецени тежестта на последващо
нарушение, същият рискува да се постави и във фактическа невъзможност да търси
дисциплинарна отговорност на служителя за последващи нарушения на трудовата
дисциплина. По изложените съображения съдът намира, че висящият съдебен спор по
обжалване на наказанието "забележка" не препятства правото на
работодателя да наложи на същия служител по-тежко дисциплинарно наказание за
ново нарушение на трудовата дисциплина.
Санкцията "предупреждение за
уволнение" кореспондира на степента на допуснатите от ищцата нарушения,
извършването на които не се оспорват реално в исковата молба, нито в с.з.
Ищцата сочи най-общо дискриминационно и тенденциозно отношение, целящо да я
лиши от работа, като на мястото и се сложат удобни хора. Тези нейни твърдения
не кореспондират със събраните по делото доказателства и са лишени от каквато и
да е логика. Ищцата изпълнява непривлекателен и неквалифициран труд навън, получава
минимално възнаграждение, а в предприятието има недостиг на работна ръка за
озеленители.
Не се установи нито другите
работници, нито прекия ръководител да са проявявали тенденциозно отношение,
нито дискриминационно отношение на признак етническа принадлежност. В
дружеството работят работници от всички етноси. Напротив свидетелките твърдят,
че ищцата е конфликтна, че не търпи чуждо мнение, нито да й се обяснява, че
спекулира с етническия си произход и факта, че е самотна майка. Тези твърдения на
свидетелите се подкрепят и от факта, че ищцата е имала проблеми с колегите и преди,
в бригадата в ЖК Орел, като е била преместена по нейно желание. Твърденията на
процесуалният представител на ищцата, че сприхавостта й следва да се оправдае с
това, че е сирак и самотна майка, съда не споделя. Всеки работник дължи
спазването на вътрешния трудов ред, етично и колегиално отношение към
останалите работници и ръководителите, и никакви проблеми от личен характер не
могат да оправдаят друго поведение.
В заключение съдът намира, че наказанието
"предупреждение за уволнение" е наложено законосъобразно, като
предишното наложеното дисциплинарно наказание не се явява решаващ утежняващ
фактор. Предвид на това предявеният иск се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.Д.
против ОП“Паркстрой“ иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: