Р Е Ш Е Н И Е

№ 429, 14.12.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2488 по описа за 2017г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да осъди ответницата Ц.М.Д., като потребител на ВиК услуги за сумата от 8306.06лв. главница за периода 17.08.15г.-01.04.17г. и сумата от 389.07лв. обезщетение за забава за периода 30.11.2016г.-10.01.2017г. за обект в с.Черковна, аб.№146028. За сумите има издадена заповед за изпълнение №2483/10.07.17г. по гр.д.№1538/17г. на РРС., по която ответницата е възразила в срок. В законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Представя справка за консумирана на абоната, ОУ за предоставяне на ВиК услуги, решение на ДКЕВР.

Ответницата Ц.М.Д. счита иска за неоснователен, тъй като имота, който ползва ВиК услугите е продаден с предварителен договор от 21.03.2011г. на Р.Х.Г., който владее имота оттогава. Договорът е обявен за окончателен от съда. Не е подписвала карнета, нито лично, нито чрез упълномощен представител. В с.з. оспорва подписа. Претенцията следва да бъде насочена срещу него. Оспорва и правилното отчитане и начисляване на потребена вода. В условията на евентуалност моли съда да конституира Р.Х.Г. като трето лице-помагач.

Третото лице-помагач Р.Х.Г. не е отговорил. В с.з. твърди неосновтелност на иска, тъй като подписите в картена не са нито на него, нито на негов представител. Оспорва подписа на потребител да негов или на негов представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Имот находящ се в с.Черковна,*** е присъединен към водопреносната и канализационната системи, стопанисвани от ищеца, за който имот е отреден абонатен номер 146028. Партидата се води на Ц.М.Д.. Ответницата и третото лице помагач са сключили предварителен договор за продажбата на имота 21.03.2011г., от когато имота се владее от третото лице.Договорът е признат за окончателен от съда с решение №92/14.03.18г. по гр.д.№2933/17г. на РРС. В периода 07.03.07г.-09.10.13г. плащанията по партидата са били редовни. Ищецът представя един протокол №26.03.16г. за отказан достъп до имота и наличието на 4бр. фактури на стойност 135.12лв. С протокол от 22.05.17г. е прекратено водоснабдяването до имота, поради неплатени задължения зае 8617.42лв., като за потребител се е подписало лице на име К. Х.. На 07.03.2018г. е направена проверка на водомера в лаборатория, където е констатирана неговата изправност. По делото са приложени два броя карнети за процесния имот, касаещи процесните периоди, за които ищецът твърди, че се явяват продължение един на друг, като инкасатора е пренесъл данните на нова страница. В първата страница от партидата има зачерквания/забелвания/ и като потребител на имота на ул.Трети март №52, с описание на водомера е посочен П.С. А.. До началото на м.август 2015г. в имота е имало минимално потребление на вода, като потребител се е подписал само срещу задължението от 10куб.м. от 03.07.15г. До т.нар. пренесени дати по партидата на ответницата е изписано „смяна абонат!“, като за потребител има два подписа срещу отчетите на 03.07.16г. и 05.08.16г., които както ответницата, така и третото лице отричат да са полагали. Ищецът не твърди това, а твърди, че подписите са на техен представител, на който не са длъжни да проверяват данните. В карнета на името на П.С. срещу отчета от 03.07.16г. са отбелязани 2717куб.м., а във втората/пренесена/карнета на името на ответницата са посочени 2714куб.в.

По делото е назначена ССЕ, като вещото лице твърди, че задълженията по партидата на ответницата са фактурирани, а тези до 17.08.15г. и платени. В карнетата за отчетения период 17.08.15г.-05.08.16г. е отчетена консумация на вода от 2725куб.м. на стойност 6479.06лв. и има подпис. За периода 05.08.16г.-01.04.17г. е отчетена консумация от 725куб.м. на стойност 1827лв., срещу която няма подпис на потребител. Отчетените количества са фактурирани от ищеца. Задължението на ответницата възлиза на 8306.06лв. за главницата и лихви в размер на 422.21лв., или общо 8728.27лв.

По делото е разпитан като свидетел П. А., който твърди че е съсед и познава ответницата, откакто са купили процесния имот, и още един през две къщи. Преди 8-9 години Ц. продала имота. В него имало къща и селскостопански постройки, които новият собственик съборил. Мислел да прави офцеферма, но тъй като жителите направили подписка, плановите му се провалирли. В момента в имота няма нищо, като от време на време в имота влизат да пасат овце. Чобаните им слагат вода, която носят в количка с туби.

Св.Х. Х. твърди, че е съставил протокола от 22.05.2017г., когато е прекратено водоподаването към процесния имот. Твърди, че трябвало да прекрати водоснабдяването и на имот на ул.Трети март №**. В този имот намерили работници, които отказали да подпишат протокола, тъй като извършвали селскостопански действия на собственика. Тъй като другия имот, на ул.Трети март ** бил празен един от работниците се съгласил да подпише протокола и да се спре водоподаването в него. Мъжът се подписал като К. Х.. Според свидетеля самоличността му не е проверявана, тъй като няма такива правомощия.

Св.Т.Г. твърди, че е работил при ищеца като инкасатор, но от 01.05.2015г. е пенсионер. Познава имотите, като твърди че водомерите са в шахти, които се заключват. По негово време водомерите се отчитали редовно, като не е имало период на отчитане от една година. Ц., съпруга й, децата й или гледача са му отключвали. Твърди, че докато е работил не е имало случай някой да е ползвал 3000кубика вода. Това може да се дължи на спукана тръба. Първоначално в имота имало къща, където живеел гледача им, в имота се гледали животни, но после всичко било съборено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен.

В тежест на ищеца е да установи, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с кл. №146028 за имот, находящ се в  с.Черковна, ул.**** и че количеството, чиято стойност се търси, като цена на услугата е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху всяка от главниците. 

По делото са приети счетоводните документи- фактурите, предмет на изследване от назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза на частен абонат с №146028, с титуляр Ц.М.Д. и П.С.А. за обект, находящ се в с.Черковна***, и въз основа на които ответното дружеството заявява настоящата искова претенция.

Отделно от това са приети и копия от карнети /л.61-63/ по партида 28 аб.№146028., в които има забелвания, преписване и липсващи подписи на потребител. За отчетения период 17.08.15г.-05.08.16г. е отчетена консумация на вода от 2725куб.м. на стойност 6479.06лв. и има подпис, който ответницата и третото лице оспорват, но ищецът твърди че пой е на техен представител, осигурил достъп до имота. За периода 05.08.16г.-01.04.17г. е отчетена консумация от 725куб.м. на стойност 1827лв., срещу която няма подпис на потребител. На 22.05.17г. е прекратено водоснабдяването, за което се е съгласил представител на ответницата на име К.Х.. Същата оспорва да познава такова лице. Третото лице също. На този довод ищецът възразява с твърдението, че по закон няма задължение да проверява самоличността на представителя на потребителя.

В разглеждания казус, ответницата е оспорила да има качество на потребител на предоставяни от ищеца услуги в посочения имот, тъй като е „продала“ имота с предварителен договор през 2011г. Това твърдение е неоснователно, тъй като в Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда и в ОУ са посочени лицата, които се водят потребители-собственици, лица с учредено вещно право на строеж или право на ползване. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.9а от Наредбата, че при промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект, то това има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в ОУ. Съгласно чл.62 ал.4 от ОУ предишният собственик или ползвател на имота е длъжен да закрие партидата си, като заплати дължимите до този момент суми, а по правилото на чл.63 ал.1, ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на откриването на партида на новия собственик или ползвател съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване. Затова, ако и да е налице действително промяна във владението, ответницата по делото не е изпълнила задължението си за закриване на своята партида и тя дължи заплащането на потребената вода /независимо кой е бил нейният реален ползвател/ за процесния период. След реалното заплащане на дължимите суми ответницата разполага с възможността да търси от действителния собственик/ ползвател на имота обратно платените суми на принципа на неоснователното обогатяване. Ето защо, съдът намира, че тя е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на чл. 2 от ОУ на дружеството и пар.1 ал.1 б.„б” ЗРВКУ. В това й качество, съгласно ОУ за предоставяне на ВиК услуги , регламентиращи договорните отношения между страните, нейно задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните ОУ ред. Съобразно разпоредбата на чл.11 ал. 7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им.

На следващо място, ответницата и третото лице възразяват това количество вода да е реално доставено. В тази връзка съдът взе предвид представените по делото карнети, имащи отношение към процесните периоди. Както се посочи срещу записите от 01.04.17г. и 22.05.17г. подписи на ответницата не се установяват. Със записването от 01.04.17г. е отразено количество потребена вода от 725куб.м..

Срещу отчетите от 03.07.16г. и 05.08.16г. са отчетени общо 2725куб.м. вода, като са положени подписи от неустановено лице по делото лице, което според ищеца е представител на ответницата. Това твърдение съдът не споделя, тъй като от 2011г. ответницата не ползва имота, а го е предоставила на третото лице. Същото отрича да е упълномощило представител. Ищецът твърди, че са на представител на абоната, без обаче да конкретизира кой е този представител, с мотива че няма задължение да проверява самоличност. Неустановяването на самоличността на лицето положило подпис срещу отчетите от 03.07.16г. и от 05.08.16г. /което не е лицето К. Х./ не може да се приеме, че е имал качество на представител на ответницата и оттам подписвайки карнета да може да ангажира валидно волята му. Достоверността на записванията в карнетите допълнително е разколебана от обстоятелството, че по партидата на различни листи от карнетата, за един и същ имот се водят две лица, за първия от процесните периоди се водят като титуляри две лица, като отстрани има запис „нов абонат!“.

 В заключение, издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът, съдържащ подписа на страната или нейн представител, поради което и съдържащ в себе си признание за получаване на услугата. Както се посочи представените карнети не са годни да го установяват, поради което и при липса на други доказателствени източници следва да се приеме, че исковата претенция е недоказана в своето основание, поради което и искът за главница, а оттам и обусловения от него за обезщетение за забава подлежат на отхвърляне.

Съдът дължи произнасяне и за разноските в двете производства. С оглед неоснователността на претенциите, разноски се дължат на ответницата. Претенция за разноски обаче е отправило единствено третото лице. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 ГПК на същото не се присъждат разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД против Ц.М.Д. ***, ЕГН ********** осъдителни искове по чл.79 ЗЗД за сумата от 8306.06лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 389.07лв. лихви КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач Р.Х.Г..

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: