№ 537, 04.01.2019г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и
девети Ноември 2018 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Николай Борисов
Секретар: Даринка Димитрова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията анд № 688 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Р.Г.С. ЕГН ********** ***
против НП № 18-1873-000223/03.09.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР – Разград,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв. на основание чл.177,
ал.1,т.3, б. а от ЗДвП.
В съдебно заседание, процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в
нея възражения, по същество отрича да е извършено процесното нарушение.
Административнонаказващият, орган редовно призован, не изпраща
представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното Наказателно постановление №
18-1873-000223/03.09.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР – Разград е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. № 869411/21.08.2018г.,
съставен на жалбоподателя от мл. ПИ в РУМВР
Разград. В акта и се сочи от фактическа страна, че на 28.07.2018г. около 11,47ч., в с. Балкански по ул. „ Янтра „ пред дом № 12, се установява, че в
качеството си на собственик на т.а. „ Фолксваген Кади„ с рег. № РР 3195 ВК, жалбоподателят го предоставя за
управление на малолетния си син Г. Р. Г. ЕГН **********, който е
неправоспособен водач. Нарушението било квалифицирано по чл.102, т.1, пр. 3 от
ЗДвП. АУАН съставен в присъствие на нарушителя, подписан от него без
възражения.
От показанията на актосъставителя Д. Ц. и свидетеля
по АУАН И. П., както и свидетелите Ев. Д., Ог. Х. и Ц. Н.,
изслушани в хода на съдебното производство, съдът намира, че по категоричен и
безспорен начин се установява, че на 28.07.2018г. малолетният Г.Р. Г. ЕГН **********
е управлявал в с. Балкански т.а. „ Фолксваген
Кади„ с рег. № РР 3195 ВК. Ценени
в съвкупност са гласните доказателства и писмените такива по делото – Справка
относно собствеността върху процесния автомобил, Жалба и приложени към нея
писмени обяснения на последните трима свидетели, категорично установяват от
една страна, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, а от друга, че
деянието не е еднократно, като до момента не е санкционирано по адм. ред.
На база съставеният АУАН на 03.09.2018г. е издадено
и обжалваното НП, в което, адм. наказващият орган по аналогичен с АУАН начин е
описал нарушението, също го е квалифицирал като такова по чл.102, т.1 от ЗДвП,
а на основание чл. 177, ал.1,т.3, б.а от ЗДвП, наложил административно наказание « Глоба
« в размер на 300,00лв.
НП редовно връчено на 11.09.2018г., жалбата срещу
него постъпила при адм. наказващия орган на 17.09.2018г.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима,
като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна
страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
В чл.102 от ЗДвП, законодателят е забранил на собственици
на МПС да предоставят притежаваните от тях МПС на определен кръг водачи. Самия
глагол „ предоставят „ изисква активно действие от страна на собствениците,
както и знание у тях, че лицето, на което предоставят собственото си МПС е от
категорията на изброените – неправоспособно /в конкретния случай/. По делото не
бе установено по категоричен начин активно действие по предоставяне на
процесния автомобил от страна на жалбоподателя, категорично е установено знание
у него, че лицето, което управлява автомобила е неправоспособно, доколкото се
касае за неговия малолетен син. Както в
АУАН, така и в НП от фактическа страна е описано, че жалбоподателят е допуснал или предоставил, в качеството си на собственик на МПС на водача Г.Р. Г. ЕГН ********** и вписването в НП на част от
нормата на чл.177, ал.1,т.3, б.а от ЗДвП, че „... допуска или предоставя...”
санира допуснатото нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, а именно
правото му на защита, защото той се защитава срещу конкретни факти и
обстоятелства описани в НП, по – точно в случая, срещу това, че е „ допуснал ”.
Това е правомощие на адм. наказващия орган по силата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН,
тъй като при съставяне на АУАН по категоричен начин са установени извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Безспорно в
отговор на възраженията на повереника на жалбоподателя и приложения по делото
Трудов договор, се установява формата на вината – съзнавана непредпазливост.
Доколкото жалбоподателят е бил на работа, то той въпреки знанието от предходни
случаи, че синът му управлява неговите МПС, не е сторил необходимото така, щото
да отнеме възможността на малолетния да осъществява неправомерно управление на
МПС и като не е сторил това, той е осъществил деянието чрез бездействие.
Съдът намира размера на наложеното адм. наказание за
справедлив и съответен на извършеното адм. нарушение. В този размер адм.
наказание е явно необходимо за да мотивира жалбоподателя в бъдеще да препятства
неправомерните прояви на своето дете с цел избягване на тежки произшествия.
Съдът намира
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. В хода на съдебното
следствие от разпита на свидетелите и писмените доказателства, категорично се
установи формата на вината и изпълнителното деяние при осъществяване на адм.
нарушение, не се установи и съсобственост върху процесното МПС, при което би се
размила вината между собствениците, но дори и тогава всеки на собствено
основание би понесъл адм. наказателна отговорност за това деяние.
От процесуална
страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия
орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
Воден от изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1873-000223/03.09.2018г. на
Началник Сектор към ОДМВР – Разград, с което на Р.Г.С. ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба «
в размер на 300,00лв. на основание чл.177, ал.1,т.3, б. а от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: