МОТИВИ към Присъда № 552/11.12.2018г.
по НОХД № 642/2018г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу Б.Ю.Д., ЕГН **********, за това, че:
В периода от 21.12.2017г.
до 02.05.2018г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, свождал към блудствени
действия съвкупление лицето С.Ц.Р. ***, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив и с користна цел - престъпление по чл.155, ал.5, т.5 във вр.
с ал.З във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.»а» и б.»б» във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
И за това че:
В периода от 21.12.2017г. до 02.05.2018г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, набирал отделно лице, а именно С.Ц.Р. ***, с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.159г, пр.1 във вр. с чл.159а, ал.1 във вр. с чл.29, ал., б.»а» и б.»б», във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подс. Б. Д., за двете престъпления да не бъде налагано наказание под
предвидения минимум, като бъде определено и едно общо наказание при условията
на чл. 23 от НК, като бъде зачетен периода на предварителното му
задържане.
Защитата на подс. Б. Д. – адв. Мл.
Е. ***, счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
признаците на деянията, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда за оправдателна
присъда. Алтернативно, сочейки ТР № 2 от 16.07.2009г. на ВКС, твърди за
поглъщане на двете деяния.
Подсъдимият Б.Ю.Д. не признава вината си, твърди, че не е осъществил каквото и да е престъпление, моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, при
спазване принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б. Ю. Д. е
роден на *** ***, с адрес за призоваване в страната: гр.Разград, ул. ****,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Св. С.Ц.Р. ***. През 2015г. тя се запознала с подс. Б.Ю.Д..
Двамата имали интимна връзка вследствие, на което тя забременяла, но тъй като
знаела, че подс. Б. Д. често употребявал
наркотици се изплашила, че това би могло да е увредило плода. Поради тази
причина тя направила аборт. След това двамата прекъснали връзката.
В средата на 2017г. св. Ст. Р. напуснала страната и
отишла в чужбина да работи. Завърнала се в Р България на 17.12.2017г. Малко
след пристигането си в страната тя отново се видяла с подс. Б. Д.. Тъй като тя
била емоционално ангажирана и изпитвала чувства към подсъдимия, тя се съгласила
да заживее с него на семейни начала. Подс. Б. Д. знаел, че св. Ст. Р., за да
изкара прехраната си често проституирала. Той решил да се възползва от това
обстоятелство и й предложил да живеят на семейни начала. Разчитал, че чрез
проституиране тя ще изкарва пари, които ще дава на него. Така двамата се
договорили да заживеят заедно, като св.Р. трябвало да предоставя сексуални
услуги на граждани и срещу тях да получа пари, които да дава на подсъдимия.
Веднага след като заживял със св. Ст. Р., подс. Б. Д. й направил профил в сайт за запознанства „Адам и
Ева“, където побликувал и цени за
извършваните от нея сексуални услуги. Подс. Б. Д. се ангажирал също да намира „клиенти“ на св. Ст. Р. за предоставените от нея
сексуални услуги. Св. Ст. Р. се съгласила с
така направеното предложение, още повече, че тя го инициирала и двамата решили да си
потърсят квартира, където да живеят заедно и където тя да работи със своите
клиенти. Тази уговорка между тях станала края на м. Декември 2017г.
До
началото на м.
Април 2018г. Двамата
сменили две квартири и тогава се видели със свои познати св. И.И. и неговата съпруга св. М.Й., които живеели в
гр.Разград, ЖК“Освобождение“. В личен разговор с тях подс. Б. Д. споделил, че търси
квартира, където да се настанят двамата със св. Ст. Р., тогава св. М.Й. и св. И.И. предложили на подс. Б. Д. и св. Ст. Р. да отидат да живеят при
тях в апартамента им в гр.Разград, ж.к.“Освобождение“ *****. Подс. Б. Д. договорил с двамата
свидетели за наема, който следвало да заплащат. На 03.04.2018г. те се настанили
със св. Ст. Р. в
дома им. Свидетелите И. и Й. в началото не знаели, че в техния апартамент св. Ст. Р. имала намерение, да
предлага сексуални услуги. Когато се настанили в техния апартамент, св. Ст. Р. започнала да приема
обаждания на личния си телефон № ****** и да се уговаря с клиенти, за
предлаганите от нея услуги. Някои от клиентите били намирани лично от подс. Б. Д., като той договарял с
тях дали св. Ст. Р. ще
осъществи съвкупление или сексуалната услуга, ще се изразява в блудствени
действия, както и паричната сума за сексуална услуга, която следва да се
заплати. След като св. Ст. Р. приключвала с клиентите си, част от парите давала на подс. Б. Д.. Когато пристигнел клиент
при св. Ст. Р., подс. Б. Д. излизал от стаята и отивал в съседна стая на
апартамента в който живеели. Понякога се налагало той да напусне апартамента,
докато св. Ст. Р. обслужва клиентите си, а след като се завръщал, тя му давала част
от заработените от нея пари. С тях той купувал наркотици, които употребявал
лично, а понякога и наркотици за св. Ст. Р. и заплащал сметките им.
Подс. Б. Д. често се карал със св. Ст. Р., като й казвал,
че тя не изкарва достатъчно пари и трябва да работи повече, тъй като
заработените от нея пари не му достигали. Св. Ст. Р. го убеждавала, че за да
могат да спестят повече пари, той трябва да преустанови употребата на
наркотици. Същевременно св. Ст. Р. се опитвала да убеждава подс.
Б. Д., да си намери работа и го молела, да се съгласи тя да преустанови проституирането и също да
си потърси постоянна работа. Тези предложения от св. Ст. Р., подс. Б. Д. посрещал със скандали, като
започвал да я обижда. Наричал я „долна курва“, „смешна проститутка“, карал се
със св. Ст. Р. ,че не изкарва достатъчно пари и трябва да работи повече. Св.
Ст. Р. често го молела, да преустанови проституирането, тъй като имала и
сериозни здравословни проблеми. Въпреки молбите й подс. Б. Д. не се съгласявал
от направените предложения и ги посрещал със скандали, като я обиждал, а
понякога прибягвал и до физическо насилие, като й нанасял и удари по главата и
тялото.
Свидетелите И.И. и М.Й. забелязали, че в наетата от подс.
Б. Д. и св. Ст. Р. стая често идвали непознати мъже. Те се усъмнили, че св. Ст.
Р. проституира, поради което ги помолили да напуснат апартамента им. Това се
случило в края на м.април 2018г.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза се установява, че: Към момента на извършване на деянието липсват основания
да обсъждане на
каквито и да са качествени разстройства на съзнанието у осв. Б.Ю.Д., които да
са го лишавали от годностите да разбира свойството и значението на постъпките и
да ръководи действията си, в смисъла на чл.33 от НК. Липсват и основания за обсъждане и на болестна мотивация на
инкриминираното деяние. При нормалния интелект и отсъствието на психични
отклонения, които да представляват „разстройство на съзнанието“ в смисъла на
чл.33 от НК, експертната оценка
е, че в момента на освидетелстването Б.Д. е годен да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни обяснения, ако желае. Актуалното към момента на
освидетелстването психично състояние на осв. се владее предимно от особеностите
на личностовата промяна с присъщите й небалансираност, незрялост, импулсивност,
неглижиране на норми и авторитети, манипулативност, а не от началните
абстинентни симптоми, които не го лишават от годност правилно да осмисля
важните по делото обстоятелства и да дава достоверни обяснения по тях, ако
желае. От направеното изследване е видно,че при осв. Б.Д. липсват смущения във
възприятно-представната, мисловната, паметовата и останалите психични сфери.
Ето защо същият може да участва в наказателното производство, да възприема и
запаметява факти и обстоятелства, свързани с деянието, да дава годни обяснени,
както и да носи наказателна отговорност. Съдебно психиатричното
освидетелстане установява, че Б.Д. има оформена психо-физиологична зависимост към опиоиди /хероин/. Освидетелстваният Б.Ю.Д. не
се води в регистрите на отделение по психиатрия към МБАЛ-гр.Разград. Личностовите проявления са
предимно от интровертен тип. Средно общителен, не обича срещите с много хора,
общува предимно с познати лица. До голяма степен е пасивно безразличен. Цени
информираността, в общуването не е склонен към емпатия. Често действията му са
повърхностни. Социалното функциониране е затруднено, не притежава умение да
изгражда адекватни оценки и самооценки. Емоционално беден, без ресурс да
изразява емоциите и чувствата си. Касае за дисхармонична личност, с натрупано вътрешно
недоволство, манипулативност, демонстративност, псевдоконформно пасивно
поведение. С наличие на емоционална лабилност, незрялост и снижен праг на
раздраза, бързи преходи и мощен интензитет на негативните емоции, застойност на
психичните процеси. Налице е ограниченост на придобитите системни познания и
социален опит.
Подсъдимият Б.Ю.Д. е осъждан.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на гласните и писмени доказателства, приобщени към материалите
по делото, събрани по реда предвиден в НПК, и тези намиращи се в ДП№ 330 ЗМ -64/2018г. по
описа на ОДМВР - Разград , от показанията на свидетелите Ст. Р., Г. И., М. Й., И. И., Е. Р., М. И., Т.
Н., от заключението на вещите лица по назначената и извършена на ДП КСППЕ, справка
за съдимост на подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, производства, характеристична справка на подсъдимия.
Показанията на свидетелите Ст. Р., Г. И.,
М. Й. и И. И., категорично установяват, че през периода от началото на м.април
2018 г. до 02.05.2018 г., подс. Б. Д. и
св. Ст. Р. са живели на семейни начала на квартира в домът на И. И.. Съотнесени
към тях и показанията на Е. Р., М. И.,
Т. Н., безспорно установяват деятелността на св. Ст. Р. по осъществяване на
сексуални услуги срещу заплащане. От друга страна доказват и осъществено от
подс. Б. Д. деяние по чл.159г, пр.1 във вр. с чл.159а, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, доколкото е осъществил признаците от обективна и субективна
страна.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подс. Б. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.159г, пр.1 във вр. с чл.159а, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК.
От обективна страна, подсъдимият за
периода от
началото на м.април 2018 г. до
02.05.2018 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, набирал
отделно лице, а именно С.Ц.Р. ***, с цел да бъде използвано за развратни
действия, независимо от съгласието й, като деянието представлява опасен рецидив. Изпълнителното дейние е «набиране», защото на няколко пъти уговорил св. Ст. Р. с цел да бъде
използвана за развратни действия - да проституира. Престъплението е формално,
на просто извършване и е довършено в момента, в който лицето е набрано от дееца
и то независимо от съгласието му. В конкретния случай св. Ст. Р. не само е
«набрана» по смисъла на НК, но е и участвала в полови сношения. Съгласно
съдебната практика /т.р. 2-09-ОСНК/, изпълнителното деяние «набиране» може да
се извърши и чрез склоняване към проституция. Съгласието на жертвата може да
бъде постигнато с мотивиране чрез убеждаване или чрез въздействие върху волята
й.
Съгласно същото тълкувателно решение налице е «набиране» и когато активна
страна е жертвата на престъплението, а не деецът. Също така, съгласието или
съдействието на жертвата не изключва отговорността на дееца при осъществяване
на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението «трафик
на хора». Извършеното от подс. Б. Д. престъпление е квалифицирано и с оглед предишните
му осъждания.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопаснияхарактер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подс. Б. Д. съзнавал, че с поведението си мотивира св. Ст. Р. към полови сношения и блудствени действия с различни мъже срещу заплащане /към проституиране/, с което да постигне целта си да я използва за развратни действия. Субективното отношение на дееца обхваща и квалифициращите елементи - рецидив.
Деянията по процесното престъпление са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината и всяко следващо се явява продължение на предходното,
поради което са налице и предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК.
При така изложеното, съдът намира за
недоказано в хода на съдебното следствие обстоятелството, процесното деяние да
е осъществявано през периода от 21.12.2017 г. до началото на м. Април 2018г.,
поради което следва да бъде оправдан в тази част на обвинението.
От събраните и анализирани свидетелски показания, не се установи подс. Б. Д. да е осъществил деянието по чл.155, ал.5, т.5 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което следва да бъде признат за невиновен и по този пункт на обвинението.
По възраженията на защитата, съобразно изложеното, съдът намира същите за неоснователни.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.159г, пр.1 във вр. с чл.159а, ал.1
във вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал. 1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години и глоба
от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Съдът намира по отношение на подс. Б. Д., че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства - относително младата му възраст,
активното поведение от страна на св. Ст. Р., което е благоприятствало
извършване на деянието. Отегчаващо обстоятелство се явява единствено съдебното
му минало. Поради изложеното съдът
намира, че са налице условия да определи наказание, прилагайки чл. 55, ал.1,
т.1 от НК. За това деяние, съдът определи минимално по размер наказание – „
лишаване от свобода „ в размер на една година и шест месеца, което следва да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение,
определено по съответния ред. На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето през което подс. Б. Д. е бил с мярка „Задържане под стража“, считано
от 02.05.2018 г.
Съдът намира, че така определеното наказание, се явява справедливо, съответно на тежестта на извършеното деяние и личността на подсъдимия и се явява явно необходимо за да осъществи целите по чл. 36 от НК.
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 375,36лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 210.00 лева разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯL