Р Е Ш Е Н И Е

Номер 12 24.01.2019 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1052/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения”АД срещу Г.И.Г., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 662,84 лв. главница по договор за кредит „Бяла карта“, сумата 120 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и сумата 34,05 лв. лихва за забава за периода 08.03.2017 г. – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за кредит „Бяла карта“ на 11.11.2014 г. с „Аксес Файнанс“ООД за сумата 100 лв. , като с отделни анекси, последният от които от 28.10.2016 г. кредитния му лимит е увеличен на 700 лв., че след подписването на договора ответникът е получил платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД, във връзка с което е подписал и Условия за ползване на международна платежна карта, че е усвоил кредитния лимит от 700 лв., погасил част от сумата , при което останала дължима 662,84 лв., че след изпадането в забава по сметката на ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, че на 07.03.2017 г. вземането на ответника е станало предсрочно изискуемо и му е начислено обезщетение за забава. Иска присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез особения си представител оспорва иска. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като едно от лицата, които са упълномощили процесуалния представител вече не не представлява дружеството. Иска да бъде задължен ищеца да представи в оригинал договора за кредит с анексите към него, преддоговорната информация и цялото кредитно досие, както и приложение №1/11.10.2017 г. към Рамков договори, както и счетоводна справка за задълженията, предмет на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: По ч.гр.д.№2881/2017 г. по описа на РС Разград е издадена заповед срещу Г.И.Г. за заплащане на сумата 662,84 лв. по договор за кредит „Бяла карта“ ведно със законната лихва от 06.12.2017 г., 120 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 34,05 лв. лихва за забава за периода 08.03.2017 г. – 30.11.2017 г., сумата 75 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ с №416676, който е сключен с „Аксес Файнанс“ООД на 05.09.2014 г. , което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия.

Тъй като длъжникът не е открит, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение при условията на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК по указания на съда заявителят е предявил иск за установяване на вземането си. Към исковата молба са били приложени уведомление до длъжника за договора за цесия, както и заверени от ищеца ксерокопия на договор за кредит „Бяла карта“, приложение №12 към него, анекс от 22.10.2014 г., анекс от 16.01.2015 г., от 06.10.2015 г., анекс от 30.01.2016 г,. 28.10.2016 г., рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г., приложение №1, потвърждение за сключена цесия. По искане на процесуалния представител на ответника с определение от 03.12.2018 г. /л.74/ съдът е задължил ответника да представи в о.с.з. на 16.01.2019 г. в оригинал договора за кредит и анексите към него, преддоговорната информация и приложение №1/11.10.2017 г., като е разяснил, че при непредставяне на доказателствата в оригинал те ще бъдат изключени от доказателствата по делото на осн. чл.183 от ГПК. Това определение е връчено на ищеца на 19.12.2018 г.

До о.с.з., насрочено за 16.01.2019 г. от 9,00 часа оригиналите на тези документи не са били представени. Ето защо с протоколно определение от 16.01.2019 г. Съдът е изключил тези документи от доказателствата по делото. Съдебното заседание е приключило в 9,35 ч.

В 11,00 часа на същата дата оригиналните документи са пристигнали в деловодството на съда. Същите е следвало да бъдат представени в о.с.з. на 16.01.2019 г. от 9,00 часа, .не са посочени и никакви уважителни причини за тяхното забавяне, поради което съдът не счита късното им пристигане за основание за възобновяване на производството.

С горепосоченото определение от 03.12.2018 г. /л.74/ съдът е задължил ищеца да представи счетоводна справка за прието и осчетоводено задължение на ответника, както и за всички счетоводни записвания , относими към претендираната парична сума, като го е предупредил, че при непредставяне на документа на осн. чл.190 във вр. с чл.161 от ГПК с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатото от съда доказателство. Такава справка ищецът не е представил такава справка, а с писмо, изпратено по ел. поща като прикачен файл към писмо от адв. Н. Н., което писмо е подписано от юк.Д.А., като и двамата нямат пълномощно да представляват ищеца поделото, е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като по делото не е била представена такава справка, не е било възможно съдът да прецени дали за изясняване на въпроси по делото са необходими специални знания, поради което такава експертиза не е назначена.

Предвид изключването на част от доказателствата по делото и непредставянето на справка за счетоводните записвания, единственият факт, относим към твърденията в исковата молба е сключването на рамковия договор за прехвърляне на парични задължения, приложенията към него и уведомлението до ответника за него.

Тези факти не установяват съществуването на вземането и неговия размер.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове за установяване на задължението на ответника за заплащане на сумата 662,84 лв. главница по договор за кредитна карта, на сумата 120 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, на сумата 34,05 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението са неоснователни и недоказани. По делото не бяха представени доказателства за съществуването на договора за кредитна карта, на който се позовава ответника, както и за получени суми от ответника, респ. за направени разходи за тяхното събиране.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат направените от него разноски по делото.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК 202527341 със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Васил Левски“, №114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. за установяване, че Г.И.Г., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК 202527341 сумата 662,84 лв. главница по договор за кредит „Бяла карта“, ведно със законната лихва от 06.12.2017 г., сумата 120 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и сумата 34,05 лв. лихва за забава за периода 08.03.2017 г. – 30.11.2017 г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №4765/13.12.2017 г. по ч.гр.д.№2881/2017 г. по описа на РС Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2881/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: