Р Е Ш Е Н И Е

Номер 486 04.01.2019 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1746 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.А.М. и Б.Б.А., с която е предявен иск срещу Б.С.Х., С.Б.А. и С.Б.Х. за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.554.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград с нотариален акт №53, т.2 от 16.08.2010 г. на нотариус с рег.№312 в частта, отнасяща се до Н. Б.Х. и Б.С.Х. като неин съпруг до размера на ¼ идеална част от имота. Сочат, че с процесния договор имотът е бил прехвърлен на Н. Б.Х. и на Е. Б.Б., Б. Б. Б. и М.Б. Б., че на 04.10.2015 г. починала прехвърлителката Р.М. М., а на 08.05.2016 г. – приобретателката Н. Б.Х., наследодател на ответниците, че прехвърлителите живеели в с.Мортагоново и грижи за тях полагали останалите приобретатели и втория ищец по делото, който е син на двамата прехвърлители. Ответниците не полагали никакви грижи, а се държали грубо и неуважително към първия ищец и покойната му съпруга. Претендират заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците в писмените си отговори считат иска за допустим, но неоснователен. Считат, че така предявеният иск е погасен по давност. Твърдят, че покойната им наследодателка Н. Б.Х. се е грижила за майка си до смъртта й, а за баща си – до собствената си смърт, а след това първият ищец не е приемал грижите на ответниците. Сочат, че първият ищец не се нуждае от издръжка, тъй като получава наем от имота, който е прехвърлил, както и че живее заедно с един от приобретателите по процесния договор – Е., който му осигурява непосредствените грижи. Правят и възражение за нищожност на договора предвид това, че прехвърлителите нямали нужда от грижи и издръжка. Искат присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 16.08.2010 г. ищецът Б.А.М. и покойната му вече съпруга Р.М. М. прехвърлят на Н. Б.Х., Е. Б.Б., Б.Б.Б. и М.Б. Б. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор за имота 61710.505.554.1.35 със застроена площ от 40,69 кв.м., който имот е на партера на пететажен жилищен блок с идентификатор 61710.505.554 по плана на гр.Разград, одобрен със Заповед №РД 18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед №КД-14-17-429/08.12.2009 г. на Началник СГКК Разград с предназначение „за търговска дейност“ с административен адрес бул.“България“, №13 заедно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу задължението на Н. Б.Х., Е. Б.Б., Б.Б.Б. и М.Б. Б. да поемта издръжката и гледането на Б.А.М. и Р.М. М., като им осигурят нормален начин на живот, какъвто са водили досега и докато са живи, като им осигурят храна, подслон, лекарства, консумативи.

На 04.10.2015 г. Р.М. М. е починала и е оставила за свои законни наследници съпруга си Б.А.М., сина си Б.Б.А. – втори ищец по делото и дъщеря си Н. Б.Х..

На 08.05.2016 г. е починала и Н. Б.Х. – приобретател по договора и същата е оставила за свои законни наследници ответниците Б.С.Х., С.Б.А. и С.Б.Х..

Във връзка с изпълнението на задълженията на ответницата по договора са разпитани свидетелите Д. Д., Х. А., Л. Л. и О. А. В показанията си Д. и А. съобщават, че преди години ответниците и тяхната наследодателка Н. Б.Х. често посещавали имота, в който са живели прехвърлителите в с.Мортагоново и са ползвали там помещение, в което да точат меда от пчелните пити. По-късно младото семейство си купило собствен имот също в с.Мортагоново и разредило посещенията при родителите до един, два пъти месечно. След това Р. М. се разболяла. Грижите във връзка с хигиената полагал съпруга й Б.. Двамата съпрузи живеели в пристройка към къща, обитавана от внука му Е. Б.Б., също приобретател по договора за издръжка и гледане и той и съпругата му проявявали интерес към първия ищец. Последният имал и барче в с.Раковски, в което работел, както и нещо като бръснарница, в която обслужвал клиенти, като тези негови дейности не били постоянни. Според свид.Л., Р. и Н. са били много близки, а след смъртта на двете, на ответницата С.Х. е бил отказан достъп до къщата на дядо й в с.Раковски. Според този свидетел, както и според свид.А. на ответниците не е била дадена възможност да ползват имота, придобит с договора за издръжка и гледане.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане като ненаименован договор са определя от постигнатото между страните съгласие. Тъй като по процесния договор страните не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, следва, че се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи – т.е. храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя, но без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В процесния договор изрично е записано и задължението на приобретателите да осигурят на прехвърлителите нормален начин на живот докато са живи, какъвто са водили са водили досега. Това задължение е възникнало занапред – от 16.08.2010 г.

Възражението на ответника, че договорът е нищожен поради това, че първият ищец не се нуждае от грижи и издръжка, тъй като има достатъчно доходи от които да се издържа е неоснователно. През 2010 г., когато е сключен договора, двамата прехвърлители са били съответно на по 64 години. На тази пенсионна възраст е нормално хората да имат нужда от допълнителна помощ, има категорични доказателства, че прехвърлителката след това е била болна, вкл. и лежащо болна и е имала нужда от грижи. По отношение на ищеца Б.М. не бяха представени доказателства за конкретни доходи, но дори и да може да си осигурява издръжката, същият категорично се нуждае и от непосредствени грижи – пране, готвене, почистване на дома, които грижи се дължат в изпълнение на договора за издръжка и гледане.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, и това възражение е неоснователно. Изпълнението на договора се дължи ежедневно и по отношение на Р. същото е следвало да бъде престирано до датата на смъртта й – 04.10.2015 г. Правото на наследниците да поискат разваляне на договора поради неизпълнение на задължението към нея за издръжка и гледане се погасява с петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към 12.09.2018 г. – датата на депозиране на исковата молба. По отношение на първия ищец и към момента на него му се дължи изпълнение на договора и всяко неизпълнение на това задължение е повод за нов иск за разваляне.

Във връзка с основателността на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане съдът следва да вземе предвид тълкувателно решение №6/15.05.2012 г. на ВКС по т.д.№6/2011 г. ОСГК. В това решение изхождайки от определението на договора за издръжка и гледане като алеаторен договор, при който кредиторът срещу прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка, ОСГК на ВКС стига до извод, че за да е налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка с оглед свободата на договаряне могат да бъдат предложени на кредитора от повече от един длъжник и ако алеаторният договор е сключен с повече от един длъжник, кредиторът се съгласява с това.

При изпълнението на договор за издръжка и гледане, сключен с повече от един приобретатели, длъжниците следва да престират на кредитора пълно и точно, но не едновременно и заедно.

По нататък в същото решение се приема, че с оглед спецификата на договора и липсата на изрична регламентация в действащото право при множество длъжници по договора, водещо следва да бъде дали е постигнато в крайна сметка пълно изпълнение на задължението и дали кредиторът е напълно удовлетворен. Така, когато на кредитора по този алеаторен договор се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите – поради неговото неизпълнение.

В случая на стр. 2 от исковата молба ищците посочват, че до смъртта на Р. М. грижи и внимание са полагали останалите приобретатели на имота и ищецът Б.Б., а свидетелите съобщават, че единият от приобретателите живее в един двор с прехвърлителите и заедно със съпругата си продължава да полага грижи за първия ищец.

Тъй като недвижимият имот е прехвърлен на четири лица срещу задължение за издръжка и гледане, което задължение се изпълнява само от част от приобретателите, неизпълнението от единия длъжник, респ. от неговите наследници след смъртта му , не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилите, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл.129, ал.2 от ЗЗД.

В настоящия случай удовлетвореният кредитор няма никакви права спрямо вече освободените длъжници, а отношенията между изпълнилия и неизпълнилите длъжници ще се уредят съобразно разпоредбата на чл.127 от ЗЗД.

На осн. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника Б.С.Х. направените от него разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, кжоето е платено в брой, видно от пълномощното на л.23 от делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Б.А.М., ЕГН ********** *** и Б.Б.А., ЕГН ********** *** срещу Б.С.Х., ЕГН ********** ***, С.Б.А., ЕГН ********** *** и С.Б.Х., ЕГН ********** *** за разваляне на договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт от 16.08.2010 г., с който Б.А.М. и Р.М. М. прехвърлят на Н. Б.Х., Е. Б.Б., Б.Б.Б. и М.Б. Б. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор за имота 61710.505.554.1.35 със застроена площ от 40,69 кв.м., който имот е на партера на пететажен жилищен блок с идентификатор 61710.505.554 по плана на гр.Разград, одобрен със Заповед №РД 18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед №КД-14-17-429/08.12.2009 г. на Началник СГКК Разград с предназначение „за търговска дейност“ с административен адрес бул.“България“, №13 заедно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при граници на обекта – на същия етаж имот с идентификатор 61710.505.554.1.36 и имот с идентификатор 61710.505.554.1.34, под обекта – няма, над обекта - имот с идентификатор 61710.505.554.1.3 и имот с идентификатор 61710.505.554.1.10 и срещу задължението на Н. Б.Х., Е. Б.Б., Б.Б.Б. и М.Б. Б. да поемат издръжката и гледането на Б.А.М. и Р.М. М., като им осигурят нормален начин на живот, какъвто са водили досега и докато са живи, като им осигурят храна, подслон, лекарства, консумативи до размера на прехвърленото по този договор право на собственост от ¼ идеална част.

ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН ********** *** и Б.Б.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.С.Х., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: