Р Е Ш Е Н И Е

Номер 79 07.03.2019 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1310/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с 79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Би енд Джи Кредит“ООД, с която е предявен иск срещу В.М.С. за установяване, че същата дължи на ищеца сумата 640 лв. главница по Договор за кредит от 19.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№324/2018 г. по описа на РС Разград.. Иска и присъждане на направените разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за кредит на 19.06.2017 г., че се е задължил да върне заетата сума на три вноски, че е бил уведомен за всички клаузи на договора, както и че не е платил част от сумата, а именно 640 лв.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че клаузата на договора за лихвата накърнява добрите нрави и е нищожна на осн. чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№324 по описа на РС Разград за 2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 640 лв. главница, ведно със законната лихва от 08.01.2018 г. и 75 лв. разноски по делото. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК, ищецът е подал настоящия иск в хипотезата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК

На 19.06.2017 г. между страните по делото е сключен договор за кредит от разстояние с №3000683797, в който подробно са записани всички лични данни на ответницата. Договореният размер на кредита е 500 лв., като общата стойност на дължимата сума за погасяване на кредита е 525 лв. , респ. годишния процент на разходите е 25,86%, а годишния лихвен процент – 39,78 %.

До сключването на договора се е стигнало в резултат на електронна комуникация чрез размяна на съобщения по електронна поща. В едно от тези съобщения е посочено, че ответницата следва да заплати на ищеца сумата 750 лв. еднократно – на 20.07.2017 г. или на три вноски – 150 лв. на 20.07.2017 г., 300 лв. на 20.08.2017 г. и 300 лв. на 20.09.2017 г. Освен договора за кредит със същия електронен подпис – 255778, изпратен от ищеца и получен от ответника, са подписани по реда на ЗЕДЕП и общите условия към договора за потребителски кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация.

Договорената сума от 500 лв. е преведена от ищеца на ответницата по банкова сметка ***.06.2017 г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове срещу ответника за установяване на задължението за заплащане на главница в размер 525,00 лв.

Правният режим на договор за кредит от разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, както и на общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че уведомил потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис.

В случая процесният договор е сключен чрез размяна на изявленията по електронна поща, поради което приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл. 3/, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната дефиниция на този документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на изявлението по арг. от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето, посочено като негов автор.

В хода на производството от страна на ищеца не са ангажирани преки доказателства за отправяне на изявление за сключване на договора от страна на заемополучателя, така както се твърди в исковата молба. Независимо от това съдът намира този факт за доказан. Представеният по делото сключен от разстояние Договор за кредит, в който се съдържа изключително подробна информация относно личните данни на ответника, в т. ч. и банкова сметка, ***, № и дата на издаване на лична карта и адреси – постоянен и настоящ, съдът счита, че процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното предложение на договора по бланка се е съгласил, посочвайки личните си данни и е удостоверил това с кода, предоставен от кредитора.

От представеното извлечение от разплащателната сметка на ищеца се установява, че сумата от 500 лв. е преведена на ответника на 20.06.2017 г. г. - непосредствено след сключването на Договора за кредит от разстояние и в изпълнение на същия от страна на кредитодателя.

Ето защо съдът приема, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника за което е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010 г.). Съгласието по договора е било постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. По договора ищецът като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител и кредитополучател, кредит в размер на 500 лв., при уговорен годишен процент на разходите от 25,86 %., които са били общите разходи по кредита за потребителя, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.. Договорът за кредит е бил с продължителност от три месеца. Към момента на сключване на договора, към него е била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК - нова, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. - че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България и същият е отговарял на това условие.

С Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е регламентиран като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от 01.01., съотв. 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%. Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което уговорената договорна лихва при ГПР от 25,86 % е в рамките на посочената такава от закона, поради което длъжникът дължи нейното заплащане, след като е била изрично уговорена в сключения от него договор.

Неоснователен се явява иска за сумата над 525 лв. до първоначално предявения размер от 640 лв. В договора е посочено, че дължимата сума по кредита заедно с доброволния пакет „Всичко на макс“ е 750 лв., но в исковата молба не се сочи да се търси изпълнение на такава уговорка. Ето защо съдът не е указвал и ищецът не е сочил доказателства за осигуряване на допълнителните действия, посочени в чл.22 от договора. Тъй като не бе предмет на доказване и не бе изследвано изпълнението на тази уговорка от страна на кредитора ищец, Съдът не може да направи извод, че тази сума се дължи от ответника на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 184,57 лв. разноски и 82,03 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д.№324/2018 г. разноски от 61,52 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.С., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „БИ ЕНД ДЖИ Кредит“ООД, ЕИК 201513004 със седалище гр.София и адрес на управление район „Изгрев“, , ул.“Незабравка“, №25, ет.5 сумата 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ по договор за кредит №300683797 от 19.06.2017 г., ведно със законната лихва от 08.01.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №686/15.02.2018 г. по ч.гр.д.№324/2018 г. на РРС и ОХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 640 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „„БИ ЕНД ДЖИ Кредит“ООД, ЕИК 201513004 със седалище гр.София сумата 184,57 лв. / сто осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ за направените по гр.д.№1310/2018 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 82,03 лв. /осемдесет и два лева и три стотинки/, както и сумата 61,52 лв. /шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки/ разноски по ч.гр.д.№324/2018 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №324/2018 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: