Р Е Ш Е Н И Е

№172,23.04.2019г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На четвърти април две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №213 описа за 2019г.:

Производството е по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.

Постъпила е жалба от Р.С.Н. *** против решение №4/14.01.19 г. на ОСЗ-Разград, с което производството, образувано по нейно заявление вх.№РД-06-Рз-551/31.12.18г. да бъдат възстановени на наследниците на С. Н. М. земите в землището на с. Стражец по приложения нотариален акт и 1дка. арменско лозе. Жалбоподателката твърди, че баща й е имал къща в с. Стражец, имал е и мелница и множество земи. Твърди, че впоследствие одържавяват всичко. Същевременно твърди, че баща й е имал дълг към банката и са му взели всички имоти и ниви. Твърди, че за заявили за реституция къщата, но им било отказано тъй като друг човек я бил придобил по давност.

Въззиваемият ОС”Земеделие”-Разград, представлявана от юк.Й., заявява становище, че жалбата е неоснователна. По отношение на покритите имоти-къща, кочина и пещник и 1270кв.м. дворно място твърди, че ОСЗ не е компетентен орган, тъй като посоченият имот следва да бъде реституиран по друг ред- ЗВСОНИ. По отношение на претендирания по нот.акт ясак от 3дка. и по предв.договор 1дка., находящи се в м.Инебетчийски лозя, комисията е приела, че са признати за възстановяване с решение № 680/05.12.1997г. по гр.д.№267/94г. на Рс-Разград. Съдебното решение е изпълнено с решение на ОСЗ №159/20.08.18г. по заявление №877СР/17.05.16г., поради което производството по делото е прекратено. Срокът за предявяване на искове по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е изтекъл към 14.05.2007г. като понастоящем не могат да се предявяват реституционни претенции нито по административен, нито по съдебен ред. Искането за иницииране на процедура по чл.45ж от ППЗСПЗЗ е неоснователно. Претендират за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е депозирала заявление №РД-06-Рз-551/31.12.18г. в което твърди, че след подаване на заявление №5616/92г. се установило, че баща й притежава още по нот.акт ясак от 3дка., къща с дворно място от 1272кв.м. и по предварителен договор друга къща с 2дка. двор и 1дка. арменско лозе в м.Небетчийски лозя.

По делото е приложен нотариален акт №142 т.2 рег.583 д.294/1939г. на Разградския околийски съдия от който е видно, че С. Н. М. е закупил на публична продан от съдия изпълнител имот на длъжника А. Х. Ю., занаятчия: ясак/дворно място/ от около 3дка. в с.Стражец, при съседи О. И., И. Ю., С. Ч.,улица. Имотът е отнет по ПМС №25/75г. и е изплатено обезщетение. Представено е и копие от партидата на С. Н. М. за дан.регистри за покрити имоти, стр.1147 т.3, от която е видно че същият е притежавал къща в с.Стражец, кочина, пещник, застроено 95кв.м. и незастроени 1175кв.м. или 1270кв.м. По делото е приложен нотариален акт№154 т.2 д.666/1962г., с който С. И. А. е признат за собственик по давностно владение на дворно място от 1110кв.. с къща, за което е отреден парцел от кв.7 по плана на с.Стражец. По делото е приложено и копие от предварителен договор, по силата на който Р. И. Ч. е продал собствената си къща, сайвант и дворно място от около 2дка. и 1дка. лозе в м.Инебетчийските лозя.

С молба №94-Ж-716/22.05.98г. до Русенския областен управител, наследниците на С. Н. М. са поискали да бъдат обезщетени с компенсаторни записи за одържавени не по законовия ред недвижими имоти в с.Стражец: 1.къща от 36кв.м., кочина, пещник и дворно място незастроено от 1270кв.м. и 2/ясак от 3дка. /по нот.акт №142/39г./. Мълчаливият отказ е обжалван в съда. По делото е приложено решение №310/08.12.2000г. на ОС-Русе по адм.д.№202/2000г. по реда на чл.6 ал.6 ЗОСОИ срещу мълчаливия отказ на Областния управител. Пред съда са представени същите писмени доказателства. За да отхвърли жалбата съдът е направил извода, че не може да се установи реда и времето на евентуално одържавяване, както и дали имотът не е отнет за дълг. Липсва и индивидуализация на имота. По отношение на претендирания за обезщетяване ясак от 3дка. съдът е приел, че същият е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. /3дка+1дка. в м.Инебетчийски лозя/ от съда, освен вече възстановените 32дка..

Наследниците на С. М. Н. са депозирали заявление вх.№5616/92г. за възстановяване на общо 360дка. земя, като в т.4, 5 и са посочили нива от 8дка и лозе от 1дка в м.Небетчияйски лозя. С решение №23/16.11.92г. ПК е признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне на наследничите на С. Н. М. общо 32дка. и е отказала да възстанови 101.499дка. Това решение е обжалвано пред съда и е частично отменено в отхвърлителната си част от 101.499дка., като на насл. на С. Н. М. е признато правото да възстановят още 16.96дка., от които 3дка. в м.Боклуджа, 5.5дка. в м.Канара алтъ, 4дка. в м.Инебетчийски лозя и 4.460дка. в района на гара Разград. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Същото решение е обжалвано и през 1998г./гр.д.№407/98г./ където съдът частично е отменил отказа да се възстановят 4дка. и е потвърдил за остатъка от 97.499дка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за неоснователна. Отказът на ОСЗ да разгледа по същество заявлението е основателен. Ако се приеме, че жалбоподателката за пръв път е заявила за реституция въпросните имоти, то претенцията й се явява просрочена. Заявленията за реституция на зем.земи можеха да бъдат подавани в 17 месечен срок от влизане ЗСПЗЗ в сила /01.03.1991г./, съгласно чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ, който срок отдавна е изтекъл. Другата правна възможност за реституция предвиден от закона –чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ бе исковата претенция, отправена до съда. С пар.22 от ПЗР бе установен краен срок, до който можеха да се предявяват такива искове. Този срок изтече в началото на месец май 2007г. Предвид на това за жалбоподателката не съществува правна възможност към настоящия момент за пръв път да заяви за реституция земя.

Ако пък земите вече са били заявени, то е налице влязло в сила решение №23/16.11.92г. на ПК, с оглед проведения съдебен контрол, по отношение на отхвърлителната му част. Именно в този смисъл са и мотивите на ОСЗ, вкл. и за наличието на различен ред за реституция на покрити имоти. ОСЗ приема, че процесните имоти /покрити/ вече са заявени за реституция по реда на ЗОСОИ и е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е потвърден отказа на Областния управител. В мотивите си ОСЗ е изложила мотивите на решението по адм.дело № 202/2000г. на ОС-Русе, а именно че претендираните ниви в м.Инебетчийски лозя са възстановени по силата на съдебно решение № 680/05.12.97г. на РРС.

С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.С.Н. против решение №4/14.01.19г. на ОСЗ, с което е прекратено производството по заявление № РД-06-Рз-551/31.12.18г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Осъжда Р.С.Н. да заплати на ОС“Земеделие“ гр.Разград юк.възнаграждение в размер на 100лв./сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: