Р Е Ш Е Н И Е

№ 606, 12.12.2019г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветалина Дочева

Секретар:Галя Мавродинова

Прокурор: Кристиян Петров

Като разгледа докладваното от съдията

ч.н.дело №902 по описа за 2019 година

Р Е Ш И:

На основание чл.162 ал.2 от Закона за здравето НАСТАНЯВА на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ лицето С.Ф.Х., ЕГН ********** *** aп.14 за срок от ТРИ МЕСЕЦА в Държавна психиатрична болница Бяла.

ПОРАДИ липса на способност същата да изразява информирано съгласие за лечение, на основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА лице определено от кмета на Община Бяла, което да изразява информирано съгласие за лечението й.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред Окръжен съд-Разград.

ОБЖАЛВАНЕТО на решението не спира неговото изпълнение.

ПРЕПИС от решението незабавно да се изпрати на Директора на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград за изпълнение.

ПРИ изпращане на решението, към него да се приложи препис от съдебно-психиатричната експертиза, с оглед яснота относно състоянието на настаняемата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение №606/12.12.2019г., постановено по ЧНД №902/2019г. по описа на Разградския районен съд .

Производството е по реда на чл.157 пр.2 във вр. с чл.155 и сл. от Закона за здравето, образувано по искане на МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр.Разград, за задължително настаняване на лечение на лицето С.Ф.Х. ***.

За МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр.Разград не се явява представител.

Представителят на РРП счита направеното искане за основателно, тъй като намира, че са налице предпоставките за настаняване на лицето на лечение по задължителния ред предвиден в Психиатрична болница Бяла, за срок от три месеца според заключението на вещото лице.

Защитникът на настаняемата, намира искането за основателно,като предоставя на съда избора на лечебното заведение, където да се проведе лечението .

Настаняемата в съдебното заседание не желае да бъде настанявана. Ако бъде настанена, то да е в болницата в гр.Разград, а не в гр.Бяла, тъй като баща й няма да може да й носи храна и пари.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Освидетелстваната, видно от данните по делото и конкретно според заключението на назначената психиатрична експертиза, страда от психично заболяване: Параноидна шизофрения.Епизодично протичане с прогресиращ личностов дефицит. Заболяването представлява психоза и е визирано в чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето. Диспансеризирана към ОПП Разград от 1992г. През пролетта на с.г. състоянието и се обострило, което наложило да бъде насочена към ПД-Русе.Тогава е и първото й стационарно лечение в периода 26.05-04.09.1992г. Изписана с диагноза Шизофрения-кататонна форма. Второто лечение в ПД-Русе е проведено от 25.08.1993г. до 14.10.1993г. По данни от документацията е била приведена в МА- София. Следващото лечение е от 02.08.1994г. до 24.08.1994г. е проведено в ПО-Разград. Следват лечения в ОПП-Разград през 1995г,2000г.,2002г.,2004г.,2006г.,2007г.,2008г. През 2008 г. двукратно е лекувана и в ДПБ.Бяла, от 25.03.08г до 04.07.08г. и от 24.09.08г до 16.11.08г. В следващият период, до настоящият момент е лекувана многократно, ежегодно в ОПП-Разград. През тази година има хоспитализация в периода 20.04.19г- 17.05.2019г. При регистрираните пристъпи на заболяването са описани разкъсан мисловен процес, параноидни налудности,слухови сетивни измами,зрителни псевохалюцинаторни преживявания,дезорганизирано поведение.

По време на стационарният си престой в ОПП-Разград /постъпила на 01.12.2019г./ Х. първоначално се съгласила да приема препоръчните медикаменти, но въпреки това остава дълбоко безкритична към психотичните си преживявания и липсва съзнание за болест. На 02.12.2019г. е регистрирано обостряне на състоянието и с възбудни прояви, настояваща да бъде изписана. Същата е оттеглила съгласието си за доброволно лечение.

В клиничната картина продължават да доминират растройства в съдържанието на мисловният процес -парафренни налудни идеи, емоционално освидетелстваната е паратимна, волево - със склонност към импулсивно и психотично мотивирано поведение, което представлява заплаха за здравето и живота на околните,както и за собственото и здраве и живот поради потенциалната непредвидимост на постъпките.

Това заедно с липсата на критичност към поведението, обуславят необходимостта от настаняване на Х. на задължително лечение, в стационарна форма за срок от три месеца в ДПБ гр.Бяла. Поради липсата на съзнание за болест освидетелстваната не може да изразява информирано съгласие за лечението си.

Изложената фактическа обстановка се установява от назначената експертиза, писмените доказателствени материали и съдът я намира за безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под съмнение някои от изложените обстоятелства. Освидетелстваната е била лекувана многократно, като е прекъсването на лечението и придобитата резистентност към дългогодишно приеманите медикаменти е довело до влошаване на състоянието й до степен същото да крие сериозен риск за околните и за нея самата. Това състояние на настаняемата е възприето и от съда в съдебното заседание. В крайна сметка назначената психиатрична експертиза разкрива състоянието на настаняемата и не оставя никакво съмнение относно характера на заболяването й.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че са налице предпоставките на чл.155 във връзка с чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на С.Ф.Х.. Настаняемата страда от заболяване по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ и конкретното ѝ състояние е такова, че се явява опасност за околните, а и за нея самата. В случая при липса на адекватно и продължително лечение рискът за нея и околните е повишен. Видно от данните по делото настаняемата би могла да извърши проява, носеща опасност за околните или за нея самата и то проява която би се характеризирала като такава с криминогенен характер /чл.155 от ЗЗ/. Ето защо С.Ф.Х. следва да бъде настанена на задължително лечение. С оглед становището /препоръка по смисъла на чл.160 ал.3 от ЗЗ/ на вещото лице, извършило съдебно – психиатричната експертиза, както и с оглед останалите данни по делото, лечението следва да е в условията на стационарен режим и следва да се проведе в Психиатрична болница Бяла, за срок от три месеца.

Тъй като в хода на процеса се установява липса на способност на настаняемата сам да изразява информирано съгласие за своето лечение, то по реда на чл.163 ал.2 от ЗЗ следва да бъде назначено лице, определено от Кмета на Община Бяла, като лице което да изразява информирано съгласие за лечението на настаняемата.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: